О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

4043

Гр. София, 16.09.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 1626 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 1406 от 07.03.2023 г., подадена от „Център за биогенни стимулатори” ЕООД чрез адвокат В. И. от САК срещу въззивно Решение № 10 от 20.01.2023 г. по в. гр. д.№ 597/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч.

С постановеното по настоящото дело Определение № 891 от 28.02.2024 г. (срещу което не е постъпила частна жалба в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, изтекъл на 25.03.2024 г.) касационната жалба е оставена без разглеждане в частта, с която въззивното решение е атакувано в частта, с която са отхвърлени искове по чл. 108 ЗС относно собствеността и предаване на владението върху 91 бр. движими вещи.

С оглед горното, предмет на настоящото произнасяне е искането да се допусне касационно обжалване на частта от въззивното решение, с която е отхвърлен иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД.

Ответникът по касация С. И. Г., действащ лично, както и в качеството на ЕТ „ЕРАК - С. Г.“, е подал отговори на жалбата чрез адвокат Ж. Д. от САК, както и чрез адвокат Н. Ш. от АК - С.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.

Касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 57, ал. 2 ЗЗД не следва да бъде допускано.

Успешното провеждане на този иск предпоставя по делото да е установено, че касаторът – ищец по спора, е собственик на вещите, присъждането на чиято равностойност се търси. В случая, в частта, с която исковете по чл. 108 ЗС за процесните вещи са отхвърлени, въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 1 ГПК – при обявяването му на 20.01.2023 г. Искът по чл. 57, ал. 2 ЗЗД е намерен за неоснователен по съображения, че след като ищецът не е установил правото си на собственост върху процесните вещи, същият няма право да получи тяхната равностойност. При влязло в сила решение за отхвърляне на предявените главни искове с правно основание чл. 108 ЗС, включително в установителните им части, поставените в изложението въпроси във връзка с претенцията по чл. 57, ал. 2 ЗЗД се явяват необуславящи относно решаващия извод на въззивния съд, че не са налице елементите от фактическия състав на предявения евентуален иск.

Предвид изхода от касационното производство, на основание чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация разноските, направени за защитата му пред ВКС, а именно – адвокатско възнаграждение за един адвокат. Макар ответникът по касация да е защитаван от двама адвокати, доказателства за разноски са представени само във връзка със защитата, упражнена от единия от тях - адв. Ш., поради което заплатеното на последния възнаграждение (4 000 лв. в брой, л. 32) следва да бъде присъдено на страната изцяло.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на частта от въззивно Решение № 10 от 20.01.2023 г. по в. гр. д.№ 597/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Център за биогенни стимулатори” ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Г., действащ лично, както и в качеството на ЕТ „ЕРАК - С. Г.“, сумата 4 000 (четири хиляди) лева – разноски за защитата пред ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: