Р Е Ш Е Н И Е

№ 50103

София, 11.08.2023 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

с участието на секретаря Цветанка Найденова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 1455 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 50148 от 07.03.2023 г. е допуснато по касационна жалба на Б. М. М., чрез адв. М., касационно обжалване на решение № 10/27.01.2022 г. по в. гр. д. № 430/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която като е потвърдено решение № 110/23.08.2021 г. по гр. д. № 142/2021 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, касаторът е осъден да заплати на Ц. И. С. на основание чл.59 ЗЗД сумата от 163 270,23 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 22.03.2021 г. до окончателното изплащане. В останалата обжалвана част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост, както и за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Според касатора искът по чл.59 ЗЗД е недопустим, тъй като твърденията в исковата молба покриват фактическия състав на иска по чл.30 СК, който изключва допустимостта на иска по чл.59 ЗЗД /по арг. от ал.2/ и който конститутивен иск не е предявен в преклузивния едногодишен срок. В нарушение на материалния закон, въззивният съд е приел, че е въпрос на личен избор на ищеца каква правна защита да избере за стойностно изравняване на създаденото по време на...