Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията В. Ш. по административно дело № 4121 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /"ОДОП"/, София при ЦУ на НАП, срещу решение № 1536/09.03.2022 г., постановено по адм. дело № 9253/2021 г. по описа на Административен съд-София град, с което е отменен ревизионен акт № Р-22221419007770-091-001/19.03.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с решение № 1105 от 21.07.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. София при ЦУ на НАП относно допълнително начислен корпоративен данък за данъчен период 2017г. в размер на 7148,45 лв. главница, ведно с начислените лихви за забава в размер на 2152,65лв. и за данъчен период 2018г. главница в размер на 93,59 лв. и лихви в размер на 18,69 лв., общо 9413,38 лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил относимата норма по ЗКПО. По подробно изложени съображения в тази насока, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по жалбата - "Транспортко 4" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Т., в съдебно заседание и депозирана писмена защита, излага подробни доводи, досежно правилността на обжалваното решение и неоснователността на депозираната касационна жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на съдебното решение на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от страна по делото, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд-София град е бил ревизионен акт № Р-22221419007770-091-001/19.03.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с решение № 1105 от 21.07.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. София при ЦУ на НАП относно корекцията на декларираното намаление на счетоводния финансов резултат, извършена на основание чл.54 ЗКПО за 2017г. и 2018г.

За да отмени ревизионния акт, в обжалваната му част съдът е счел, че спорът е по отношение приложението на материалния закон при определяне на влекачите и полуремаркетата като амортизируеми активи от категория III или от категория V. Посочил е, че при отнасянето на данъчните амортизируеми активи към дадена категория се използва Класификация на продуктите по икономически дейности, в сила считано от 1.01.2015 г., утвърдена със заповед на Председателя на Националния статистически институт, в която пътните влекачи за полуремаркета са позиционирани с код 29.10.43 в раздел "Автомобили, ремаркета и полуремаркета", група "Автомобили и двигатели за моторни превозни средства". В същия раздел на сектора, но в група "Каросерии за автомобили; ремаркета, и полуремаркета" с код 34.20.23 са позиционирани "Други ремаркета и полуремаркета". Приел е, че следва да се изхожда от функционалното предназначение на полуремаркето за превозване на товари, което за разлика от влекача за полуремарке не може да се движи по пътната мрежа самостоятелно. Същевременно, влекачът за полуремарке, макар и да е възможно да се движи по пътната мрежа и без наличие на ремарке и полуремарке, като самостоятелно транспортно средство не може да изпълнява функцията по превоз на товари. В тази връзка съдът е посочил, че доколкото по делото не се спори, че икономическата дейност на дружеството представлява международен товарен автомобилен транспорт, правилни са твърденията, че двете транспортни средства - влекач и полуремарке могат да се използват само и единствено като единен състав от превозни средства. Това означава, че същите са категоризирани правилно от дружеството, като амортизируеми активи от категория V - Автомобили, а не от категория III - Транспортни средства без автомобили. Предвид така изложените мотиви съдът е приел, че ревизионния акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл.209, т. 3 от АПК.

При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да нарушават правото на защита на ревизираното лице. Фактическата обстановка е правилно установена, доказателствата по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, описани са констатациите на ревизиращите органи.

Касационната инстанция възприема като кореспондиращи с доказателствата, събрани в хода на ревизията и на съдебното производство, изводите на АССГ за незаконосъобразност на ревизионния акт.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд за необоснованост на извършеното на основание чл.54, ал.1 ЗКПО увеличение на ФР за отделните данъчни периоди от 2017г. до 2018г.

Съгласно изготвена справка за амортизируемите активи по данъчни периоди, съставена при ревизията, тези активи представляват влекачи и полуремаркета. За всички тях органите по приходите са приели, че с оглед вида на активите същите следва да се отнесат като амортизируеми активи от категория ІІІ "транспортни средства, без автомобили", съгласно чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗКПО, за които чл. 55, ал. 2 от ЗКПО предвижда амортизационна норма от 10%, вместо норма от 25%, колкото е за активи от V категория. Начислените амортизации над тези по следващите се амортизационни норми, не са признати от органите по приходите, като такива отчетени в намаление на финансовия резултат и с тях е извършена корекция на резултата.

Ревизираното лице е оспорило тези констатации с мотиви, че преди да се направи подобно преобразуване следва да се установи каква е основната дейност на търговеца и ако активите са свързани с нея, какъвто е процесният случай, тъй като жалбоподателят е транспортна фирма, то за целите на данъчното обалагане целият състав от ремарке/полуремарке и влекач следва да се счита за автомобил и да бъде отнесен към амортизируеми активи от категория V „автомобили“.

Установено е, че с разликата между декларираните амортизации от "Транспортко 4" ЕООД и ревизионно определените за всеки от по-горепосочените периоди е увеличен декларирания финансов резултат за всяка от годините, предмет на проверка.

Правилно съдът е тълкувал и приложил материалния закон във връзка с класифицирането на процесните активи като такива в група V /автомобили/. Съгласно чл. 55, ал.1 и 2 от ЗКПО, годишните данъчни амортизации се определят еднократно, като амортизируемите активи са разпределени в 5 категории. От една страна, разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.5 от ЗКПО е категорична, че в категория V на амортизируемите активи попадат единствено автомобили.

ЗКПО по повод на автомобилите като ДМА препраща към Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, според легалното определение на §1, т.37 от ДР на ЗКПО, "лек автомобил" е този, определен в ЗДвП. По смисъла на § 6, т.12, пр. пр.1 и 2 от ДР на ЗДвП, "автомобил" е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства; към автомобилите се приравняват и тролейбусите. Според легалното определение на §6, т.17 и 18 от ДР на ЗДвП, "Ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата. "Полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство. Т.е. ремаркетата и полуремаркетата се сочат като отделни превозни средства. Дори когато са обединени в общ състав с влекач, законът отново не говори за едно, а за съвкупност от превозни средства. Затова според т.20 на същата разпоредба "Състав от пътни превозни средства" са механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло.

Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Възраженията на директора на Дирекция "ОДОП" – София досежно корекцията в декларираното намаление на СФР по реда на чл.54, ал.1 ЗКПО са неоснователни. При определянето на принадлежността на процесните влекачи и полуремаркета по категории за целите на чл.55 ЗКПО, административният съд се е позовал на функционалното им предназначение за превозване на товари. Направил е обоснован извод за категоризирането им като амортизируем актив от категория V - Автомобили и правилно е приел, че ревизираното лице е начислявало годишна данъчна амортизация от 25 на сто и съответно правилно е отменил РА, в частта в която е извършена корекция на декларираното намаление на СФР по реда на чл.54, ал.1 ЗКПО.

Разноски: С оглед на резултата по делото, направеното искане от пълномощника на дружеството и събраните по делото доказателства, съставът на ВАС, Осмо отделение присъжда на "Транспортко 4" ЕООД разноски за производството пред този съд в размер на 960 лева.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1536/09.03.2022 г., постановено по адм. дело № 9253/2021 г. по описа на Административен съд-София град.

ОСЪЖДА Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП да заплати на "Транспортко 4" ЕООД, [ЕИК] сумата в размер на 960 лв.- разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА