Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: М. Д. Членове: ЖАНЕТА ПЕТ. Б. при секретар С. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 4123 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба подадена от „Трейс БГ“ ЕАД /правоприемник на „Р. Т. АД/ против решение № 496/28.01.2022 г., постановено по адм. дело № 12626/2017 г. по описа на Административен съд София-град.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, поради произнасяне по непредявен иск, неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Недопустимостта на решението касатора обосновава с подаване на писмена молба от 21.06.2021 г., с която е изменено основанието на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ с такъв по чл. 4, пар. 3 от ДЕС. Излага подробни мотиви в тази част, като препраща към практика по дела на Съда на Европейския съюз, директиви на Европейския парламент и съвета. Атакува съдебното решение, в частта на неприсъденото обезщетение - претърпяна загуба в размер на 484 812.88 лв. - главница ведно със законната лихва в размер на 207 576 лв., считано от 20.06.2014 г. до 30.10.2017 г. или общ обжалваем интерес в размер на 692 388.2 лв. Решение не е обжалвано за сумата от 122 005,50 лв., изплатена на „Р. Т. от масата на несъстоятелността на „КТБ“ (в несъстоятелност). Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – Българска народна банка, оспорва основателността на касационната жалба срещу основното решение.

Касационна жалба от "Трейс БГ" ЕАД е подадена и против решение № 1977/24.03.2022 г., с което е изменено в частта за разноските решение № 496/28.01.2022 г., постановено по адм. дело № 12626/2017 г., по описа на Административен съд - София-град. Излага съображения за неправилност на решението и за неприложимост на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ.

Ответната страна – Българска народна банка, в писмен отговор на касационната жалба срещу решението постановено по реда на чл. 248 от ГПК, оспорва същата като неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Смята, че не са налице посочените касационни основания за обезсилване или отмяна на съдебните решения.

Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Касационните жалби са подадени срещу решения, които подлежат на обжалване, от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни.

С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане предявения иск от "Трейс БГ" ЕАД с правно основание чл. 257 АПК, срещу Българска народна банка за отмяна на нейни фактически бездействия, изразяващи се в неупражнен надзор и контрол върху дейността на ТБ „Корпоративна търговска банка“ АД и за осъждане Българска народна банка да заплати сумите в общ размер от 606 818,39 лева главница и лихва за забава от 207 576 лева за периода 20.06.2014 г. - 30.10.2017 г., ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на главницата и е прекратил производството по делото в тази му част. За да остави без разглеждане предявеният иск за отмяна на фактически бездействия на БНБ, изразяващи се в неупражнен надзор и контрол върху дейността на „КТБ“ АД и искане да се осъди ответника - БНБ да заплати сумите в размер в общ размер от 606 818,39 лева главница и лихва за забава от 207 576 лева за периода 20.06,2014 г. - 30.10.2017 г., ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на главницата. Съдът е приел, че така предявеният иск покрива фактическия състав на чл. 257, ал.1 и ал.2 от АПК, който и се сочи като правно основание в исковата молба. Сметнал е, че е сезиран с недопустим иск, тъй като от една страна твърдените фактическите бездействия на БНБ са преустановени преди предявяване на иска в съда, който извод следва от твърденията в исковата молба и факта на обявяване на КТБ в несъстоятелност, а от друга страна - с оглед недопустимостта на заявеното искане по чл. 257 от АПК, поддържано в условията на кумулативност с осъдителен иск за исковите суми. В касационната жалба не се съдържат възражения в тази част решението.

С оглед горното настоящата инстанция намира, че решението като необжалвано в частта, с която съдът е оставил без разглеждане предявения иск с правно основание чл. 257 АПК, същото е влязло в сила.

Съдът е отхвърлил предявените искове от "Трейс БГ" ЕАД срещу Българска народна банка за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, претендирани от фактически бездействия на Българската народна банка през периода 2010 г. - 2014 г. - неупражнен надзор и контрол върху дейността на ТБ „Корпоративна търговска банка“ АД, в общ размер от 606 818,39 лева главница и лихва за забава от 207 576 лева за периода 20.06.2014 г. - 30.10.2017 г., ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от предявяването на исковата молба /16.11.2017 г./ до окончателното изплащане на главницата.

За да постанови отхвърлителния диспозитив, съдът се е позовал на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ и е сметнал, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал наличието на претърпени имуществени вреди. Съдът е приел, че вреди биха били налице, ако се докаже намаляване на имуществото му чрез намаляване на активите или увеличаване на пасивите (задълженията). От представените доказателства вземането на дружеството е прието, че същото е в списъка на кредиторите и е получило част от сумата по това вземане.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението в отхвърлителната част е недопустимо. За недопустимостта на съдебно решение касационната инстанция следи служебно съобразно чл.218, ал.2 АПК. Освен горното задължение, доводи за недопустимост на съдения акт се съдържат в депозираната жалба и в становище, дадено в съдебно заседание.

Съдът се е произнесъл по първоначално предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като не е съобразил писмена молба от 21.06.2021 г., с която ищецът е изменил основанието на предявения иск от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ с иск по чл. 4, пар. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и чл.203 и сл. АПК. Съдът се е произнесъл и мотивирал акта си единствено по първоначално предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в резултат на което е постановил недопустимо решение. От съдържанието на депозираната молба ясно следва претенцията и обемът на търсената съдебна защита.

Искът следва да се счита предявен на основание чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз. Липсата на специални норми, регламентиращи реда и основанията за реализиране на отговорността на държавата за вреди, причинени в резултат на нарушаване на правото на Европейския съюз към момента на внасянето на исковата молба, не е пречка за предявяването на искове на граждани и организации за търсене на отговорност за вреди от национални институции въз основа на чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз. Членството в Европейския съюз обвързва държавата да изпълнява задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. "По силата на принципа за лоялно сътрудничество Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза." (чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз ).

Основен принцип на правото на Европейския съюз е принципът за неговия примат над националното право. Ако правният правопорядък на Европейския съюз допуска търсенето на имуществена отговорност от държавата членка за вреди, причинени на граждани или организации в случай на нарушаване на правото на Европейския съюз, липсата на норма с такова съдържание в националния закон не изключва възможността за предявяване на иск за обезщетение пред националните съдилища. В случаите, в които държавата чрез системата на създадените от нея органи на държавна власт не изпълнява задълженията си, произтичащи от правото на Европейския съюз, както изисква чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, от нея може да бъде търсена имуществена отговорност за вреди. Същите условия, изведени от основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, характеризират и извъндоговорната отговорност на Съюза за вреди, причинени от негови институции или служители при изпълнение на задълженията им (чл. 340, ал. 1 ДФЕС). В случаите на извъндоговорна отговорност, Съюзът е длъжен да поправи вредите, причинени от негови институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Държавата членка отговаря за увреждащи правните субекти актове, действия или бездействия, които представляват проявление на допуснато от държавните органи достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Принципът за отговорността на държавата, изведен в решения на Съда на Европейския съюз, се прилага по отношение на дейността на всички институции на публичната власт.

Първоинстанционният съд е отказал събирането на доказателства като в последното съдебно заседание е отменил определението си за допускане на съдебно-икономическа експертиза, въпреки че ищецът в първоинстанционното производство е направил такова искане и такава е била допусната.

По тези съображения Върховният административен съд в състав на трето отделение приема, че решението в тази част като постановено по непредявен иск, следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по изменения и предявен с молба от 21.06.2021 г. иск с правно основание по чл. 4, параграф 3 от ДЕС, след приключване на фазата по събиране на доказателства, да бъде обърнато внимание и да бъдат обсъдени всички относими данни, обстоятелства и доказателства (както и преценка за назначаване на експертиза, с оглед доказване на исковата претенция) в светлината на тълкуванията дадени в задължителната съдебна практика на Съда на ЕС, приложимите европейски директиви и изведените принципи свързани с приложението на чл. 4, параграф 3 от ДЕС. Отделно от изложеното съдът е следвало да извърши и индивидуализация на исковите претенции - главница и лихви за отделните периоди, като съответно укаже на ищеца да се уточнят въз основа на какви фактически обстоятелства се основават.

С оглед обстоятелството, че разглеждането на делото продължава макар и само в една част, разноски на страните не следва да се възлагат. По исканията за разноските, направени в настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционният съд, на който делото се връща за разглеждане. Допълнителното решение № 1977/24.03.2022г., постановено в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, следва да се отмени, а окончателният размер на разноските следва да се определи от съда при приключване на производството.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 496/28.01.2022 г., постановено по адм. дело № 12626/2017 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която съдът отхвърлил предявените искове от "Трейс БГ" ЕАД срещу Българска народна банка за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, претендирани от фактически бездействия на Българската народна банка през периода 2010 г. - 2014 г. - неупражнен надзор и контрол върху дейността на ТБ „Корпоративна търговска банка“ АД, в общ размер от 606 818,39 лева главница и лихва за забава от 207 576 лева за периода 20.06.2014 г. - 30.10.2017 г., ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от предявяването на исковата молба /16.11.2017 г./ до окончателното изплащане на главницата.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд София-град при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.

ОТМЕНЯ решение № 1977/24.03.2022 г., постановено по адм. дело № 12626/2017 г., по описа на Административен съд - София-град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Ж. П. п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА