Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Л. М. по административно дело № 4149 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на К. Ф.-Димитрова, К. С. и З. С., подадено чрез общия им процесуален представител адвокат Д. П., за отмяна на влязло в сила решение № 7345 от 07.12.2021 г., постановено по адм. дело № 7176/2021 г. от Административен съд София - град (АССГ), с което е отменено решение № 20119709 от 19.05.2021 г., постановено по гр. дело № 33206/2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 128-ми състав и вместо него е постановено решение, с което е отхвърлена жалбата К. С. и З. С., чрез адвокат Д. П. срещу заповед № РНИ17-РД56-04/20.02.2017 г. на кмет на район „Н. И. , Столична община, с която е признато правото на И. С. и Г. М., в качеството им на наследници на Ц. Ц., ползвател по 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да придобият право на собственост при изпълнение на изискванията на 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот № 11884.5964.184 в местност „Язовина“, землище на [населено място], район „Н. И. за 600 кв. м. върху 965 кв. м.

Изложени са основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по чл. 239, т. 1 от АПК с оглед наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, от съществено значение за делото. Молят влязлото в сила решение да бъде отменено.

Ответникът по искането за отмяна – район „Н. И. – Столична община, представляван от юрисконсулт Докузова, в откритото съдебно заседание оспорва искането като неоснователно.

Другите ответници – И. С. и Г. М., чрез общия им процесуален представител адвокат И. М., в писмен отговор и в откритото съдебно заседание оспорват искането като неоснователно. Претендират присъждане на разноски.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК за процесуално допустимо, а разгледано по същество за неоснователно.

Предмет на оспорване пред Софийски районен съд по гр. дело № 33206/2020 г. от страна на К. С. и З. С. е била заповед № РНИ17-РД56-04/20.02.2017 г. на кмета на район „Н. И. , Столична община, с която е признато правото на И. С. и Г. М., в качеството им на наследници на Ц. Ц., ползвател по 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да придобият право на собственост при изпълнение на изискванията на 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот № 11884.5964.184 в местност „Язовина“, землище на [населено място], район „Н. И. за 600 кв. м. върху 965 кв. м. С решение № 20119709 от 19.05.2021 г., постановено по гр. дело № 33206/2020 г. Софийски районен съд отменя оспорената пред него заповед.

С решение № 7345 от 07.12.2021 г., постановено по адм. дело № 7176/2021 г. на АССГ е отменено решението на Софийския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на К. С. и З. С., чрез адвокат Д. П., срещу Заповед № РНИ17-РД56-04/20.02.2017г. на кмета на район „Н. И. , Столична община.

Искателите в настоящето производство сочат, че след постановяване на решението на АССГ по адм. дело № 7176/2021 г. са открити нови доказателства, които установяват незаконосъобразност на заповед № РНИ17-РД56-04/20.02.2017 г. на кмета на район „Н. И. , Столична община. Прилагат копие от нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност от 18.02.2021 г., от който е видно, че по отношение на Д. М. се признава правото на собственост върху жилищна сграда, без дворното място, върху което се намират постройките. Посочват, че с нотариалния акт са се снабдили на 08.02.2022 г., а след като от него било видно, че сградите са построени 2010 г., то не са налице основанията на 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. „Нови обстоятелства“ по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. „Нови доказателства“ по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.

В разглеждания случай, представеният нотариален акт не може да се квалифицира като ново писмено доказателство по смисъла на цитираната законова разпоредба. Това е така, тъй като се касае за доказателство установяващо обстоятелство, което не би повлияло на изхода да спора. По делото безспорно е било установено, че са налице основанията за издаване на заповед № РНИ17-РД56-04/20.02.2017 г. на кмета на район „Н. И. , Столична община, при наличие на предпоставките на 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Наведените твърдения, че не е имало изградена сграда, каквото е изискването на 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ са относими към редовните способи за инстанционен контрол за законосъобразност на административния акт, по които се е произнесла касационната инстанция.

С оглед изхода на спора в полза на ответниците - И. С. и Г. М., следва да се присъди своевременно поисканото адвокатско възнаграждение, платимо от искателя на основание чл. 143, ал. 3 АПК, което е претендирано в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ подаденото на основание чл. 239, т. 1 от АПК искане на К. Ф.-Димитрова, К. С. и З. С., подадено чрез общия им процесуален представител адвокат Д. П., за отмяна на влязло в сила решение № 7345 от 07.12.2021 г., постановено по адм. дело № 7176/2021 г. от Административен съд София – град.

ОСЪЖДА К. Ф.-Димитрова, К. С. и З. С. да заплатят на И. С. и Г. М., направените по делото разноски в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ