Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: П. Г. Членове:

РУМЯНА БОРИСОВАТОДОР ПЕТКОВБЛАГОВЕСТА Л. И. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя П. Г. по административно дело № 4144 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадено от П. Т., [населено място], област Плевен, чрез адв. Е. С. искане за отмяна на влязло в сила Решение № 735 от 11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 252 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 г., потвърдено с Решение № 16664 от 06.12.2019 г., постановено по адм. д. № 708 по описа на Върховен административен съд /ВАС/, четвърто отделение за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 01-6500/12032/19.04.2016 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“, с направление „Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

Молителят предявява искането за отмяна на основание чл. 239, т. 3 от АПК. Сочи, че процесното уведомително писмо е издадено и в съответствие с т. 5 от Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Твърди се, че с решение на ВАС е обявена нищожността на Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., потвърдено с решение на ВАС, Петчленен състав, постановено по адм. дело № 6554/2021 г. А уведомителното писмо е основано на обявената за нищожна Методика. Иска отмяната на Решение № 735 от 11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 252 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 г., потвърдено с Решение № 16664 от 06.12.2019 г., постановено по адм. д. № 708 по описа на Върховен административен съд /ВАС/, четвърто отделение за 2019 г. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебното заседание пред настоящия състав на Върховния административен съд, молителят П. Т., се представлява от процесуалния си представител адв. С., който по същество поддържа доводите изложени в искането за отмяна.

Ответникът по искането за отмяна – зам.-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище, чрез гл. юрк. П., счита че липсват предпоставки по чл. 239 от АПК, които да обуславят допустимост на производство по отмяна на влязло в сила решение. Иска да бъде отхвърлено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано досежно неговата основателност.

За да се произнесе по искането, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, съобрази следното:

С Решение № 735/11.12.2018 г. постановено по адм. дело № 252/2017 г. на Административен съд - Плевен, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на П. Т. срещу уведомително писмо изх. № 01-6500/12032/19.04.2016 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“, с направление „Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

В случая искането се основава на обстоятелството, че с решение, постановено по адм. дело № 9587 по описа за 2020 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, оставено в сила с решение по адм. дело № 6554/2021 г. по описа на същия съд, е обявена за нищожна Методика за намаляване и отказване на годишни агроекологични плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., утвърдена със Заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните, изменена със Заповед № РД 09-235 от 12.03.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите на чието приложение се основава акта, чиято отмяна се иска.

Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Глава четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 – 6 АПК. В случая се твърди наличието на основание по чл. 239, т. 3 от АПК. Разпоредбата предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен.

Обявяване нищожността или отмяната на подзаконова норма, на която е основан съдебният акт не съставлява основание за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК. Нормативният акт не представлява „акт на друго държавно учреждение“ по смисъла на чл. 239, т. 3 от АПК. Разпоредбата има предвид административни или съдебни актове, на които е основано съдебното решение и които впоследствие са били отменени по надлежния ред, но предполага отмяната на административен акт, който не е нормативен. Отмененият административен акт, на който се основава решението трябва да е индивидуален или общ, за да попадне в обхвата на чл. 239, т. 3 от АПК, а не нормативен, какъвто е настоящият случай.

Предвид изложеното, искането за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК, което молителят основава на обявяване нищожността на Методиката, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Фактическото основание, изложено в искането на П. Т. е извън приложното поле на чл. 239, т. 3 от АПК и не се установява наличие на някоя от трите хипотези на посочената разпоредба.

С оглед правните изводи на настоящия състав по основателността на молбата за отмяна, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено в представеното по делото писмено становище на процесуалния представител на ответника – зам.-изпълнителен директор на ДФЗ се явява основателно за сумата в размер на 100,00 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ подаденото искане от П. Т., [населено място], област Плевен, за отмяна, на основание чл. 239, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, на влязло в сила Решение № 735 от 11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 252 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 г., потвърдено с Решение № 16664 от 06.12.2019 г., постановено по адм. дело № 708 по описа на Върховен административен съд за 2019 г.

ОСЪЖДА П. Т., [населено място], област Плевен да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, с адрес, гр.София, бул. „Ц. Б. III“ № 136 сума в размер на 100,00 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Б. п/ Т. П. п/ Б. Л. п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА