Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. Г. Членове: Ю. Т. Д. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 4160 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса - Хасково (РЗОК Хасково), чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Т. Т. - Арнаудова, против Решение № 171 от 16.03.2022 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело №1187/2021 година.

С решението по жалба на Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р В. А. ЕООД е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-08-912#4/10.11.2021 г., издадена от директора на РЗОК Хасково, с която на изпълнителя на първична медицинска помощ е наложена санкция финансова неустойка в размер на 100.00 лева и на лечебното заведение са присъдени разноски в размер на 350.00 лева. При изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, жалбоподателят моли за отмяна на съдебното решение и разрешаване на спора по същество. Претендира присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р В. А. ЕООД чрез процесуалния си представител адв. К. А., в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционния съдебен акт. Моли съдът да присъди на страната съдебните разноски сторени пред касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение, което да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Хасково е Заповед за налагане на санкция № РД-08-912#4/10.11.2021 г. на директора на РЗОК Хасково, с която на Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р В. А. ЕООД е наложена санкция финансова неустойка в размер на 100.00 лева и на основание чл. 414, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 поради констатирано нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 145, ал. 6 от НРД за МД 2020-2022 година.

По делото е установено от фактическа страна, че със Заповед № РД-08-912/25.10.2021 г. директорът на РЗОК Хасково, на основание чл. 20, ал. 1 ЗЗО, чл. 72, ал. 2, ал. 3 и чл. 73 ЗЗО, чл. 397 и 10 от ПЗР на НРД за МД 2020-2022 г., чл. 11 от Инструкция № РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72 ЗЗО, е наредил да бъде извършена тематична проверка на изпълнителя на медицинска помощ - Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р В. А. ЕООД от 26.10.2021 г. до 29.10.2021 г., със задача: Проверка на дейността на изпълнителя на медицинска помощ по изпълнение на сключения договор по НРД за МД 2020-2022 г., ЗЗО, ИД и 10 от ПЗР от НРД за МД 2020-2022 година.

Резултатите от проверката са обективирани в протокол № РД-08-912#1/26.10.2021 г., в който е отразено, че изпълнителят на медицинска помощ Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р В. А. ЕООД е отчел консултативен амбулаторен преглед с основна диагноза [диагноза] с МКБ код U07.1, отразен в амбулаторен лист № 6976/21.09.2021 г. за ЗОЛ К. Н., а от извършена справка в база данни на РЗОК Хасково се установило, че за периода 14.09.2021 г. 22.09.2021 г. К. Н. е бил на болнично лечение в МБАЛ - Свиленград ЕООД по КП Р104. Последното обстоятелство органът намира, че представлява нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, във вр. с чл. 145, ал. 6 от НРД за МД 2020-2022 г. Срещу констатациите в протокола не са постъпили възражения.

На основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО и чл. 422 от НРД за МД 2020-2022 г., директорът на РЗОК Хасково е издал процесната заповед, с която е наложил на ответника по касация санкция финансова неустойка в размер на 100.00 лв., поради нарушение на разпоредбите на чл. 145, ал. 6 от НРД за МД 2020-2022 г., а именно че в случай на хоспитализация на ЗОЛ и когато това е удостоверено с подписа му в амбулаторен лист, общопрактикуващият лекар не следва да назначава и извършва за периода на хоспитализация консултативни прегледи и изследвания необходими за : 1. Профилактични и диспансерни прегледи; 2. Прегледи и изследвания, необходими за основното заболяване, за което е хоспитализирано лицето и 3. Прегледи и изследвания, необходими за придружаващи заболявания по време на стационарното лечение.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на санкции е издадена от компетентен орган, в чиито правомощия е налагането на санкции съгласно чл. 74, ал. 5, съответно чл. 76, ал. 2 от ЗЗО и в изискуемата от закона писмена форма, но същата е постановена при неправилно приложение на материалния закон. За да аргументира последното, Административен съд Хасково, е достигнал до извод, че в конкретния случай консултативен преглед не се е състоял, а амбулаторен лист № 6976/21.09.2021 г. е бил изготвен единствено и само с цел издаване на болничен лист № Е20210880140, за периода 07.09.2021 г. - 13.09.2021 г. и с диагноза с код U07.1, който период предшества приемането на ЗОЛ Николов в МБАЛ Свиленград ЕООД.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р В. А. ЕООД е наложена санкция финансова неустойка в размер на 100 лева, за това че е осъществил нарушение на чл. 55, ал.2, т. 5 ЗЗО и чл. 145, ал. 6 от НРД за МД 2020 2022 година. Съобразно предвиденото в чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, посоченото в заповедта нарушение касае документацията и документооборота при осъществяване на конкретна медицинска дейност, регламентирани в НРД за съответната година.

Според нормата на чл. 145, ал. 6 от НРД за МД 2020-2022 г. в случай на хоспитализиране на ЗОЛ и когато това е удостоверено с подписа му в амбулаторния лист, общопрактикуващият лекар не следва да назначава и извършва в хода на хоспитализацията консултативни прегледи и изследвания, необходими за : 1. Профилактични и диспансерни прегледи; 2. Прегледи и изследвания, необходими за основното заболяване, за което е хоспитализирано лицето и 3. Прегледи и изследвания, необходими за придружаващи заболявания по време на стационарното лечение.

В настоящата хипотеза, като основание за налагане на финансовата неустойка, органът е посочил разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 година. Според нея, когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК следва да наложи санкция финансова неустойка в размер от 50 до 150 лева.

В случая обаче визираното в заповедта нарушение не е по чл. 55, ал.2, т. 2 ЗЗО и не касае неизпълнение на реда за предоставяне на болнична помощ, а се отнася до неизпълнение на изискванията за водене на медицинската документация. Констатираното противоречие между правното основание за нарушението на ИМП и санкционната норма, въз основа на която се налага от органа финансова неустойка, опорочава издадения административен акт, тъй като е нарушено изискването за неговата форма по чл. 146, т. 2 АПК.

Във връзка с релевираните касационни основания настоящата съдебна инстанция приема, че правилно първоинстанционният съд е установил, че оспорената по делото Заповед № РД-08-912#4/10.11.2021 г. е и материално незаконосъобразна. За да се установи налице ли е визираното в заповедта за налагане на санкция нарушение на чл. 145, ал. 6 от НРД за МД 2020-2022 г., в тежест на директора на РЗОК Хасково и на основание чл. 170, ал. 1 АПК е било да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

От данните по административната преписка и ангажираните по делото пред първоинстанционния съд доказателства, относими за правния спор, не се установява от страна на органа, че на 21.09.2021 г. общопрактикуващият лекар д-р А. е извършил консултативен преглед и е назначил изследвания на ЗОЛ К. Н., докато последният е бил на болнично лечение в МБАЛ Свиленград ЕООД за периода от 14.09.2021 г. до 22.09.2021 година.

По делото не е било спорно, че за този период, вкл. и за 21.09.2021 г., когато е издаден амб. лист №6976/21.09.2021 г., ЗОЛ К. Н. е бил хоспитализиран по КП Р104 [диагноза]. Според съдържанието на последно посочения амбулаторен лист същият се издава заради болничен лист №Е20210880140, съгласно който лицето е с диагноза [диагноза] и на това основание му е предписан от ИМДП домашно лечение за срок от 07.09.2021 г. до 13.09.2021 година.

Действително болничният лист е издаден на 21.09.2021 г., но твърденията на касатора, че по този начин е нарушен чл. 9, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), са неотносими към материалноправния спор по делото, който е съсредоточен относно това има ли нарушение на чл. 145, ал. 6 от НРД за МД 2020-2022, поради което е и наложена имуществената санкция на лечебното заведение, а не поради неизпълнение на предвиденото в чл. 9, ал. 1 НМЕ в релевантната редакция.

Изложените в касационна жалба на директора на РЗОК Хасково и в допълнително писмено становище от 14.10.2022 г. доводи, относно нарушение на нормата на чл. 9, ал. 1 НМЕ, не могат да обосноват налагането на санкция на ответника по касация, нито да послужат като мотиви за издаване на акта, съобразно постановеното в Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС.

Административен съд Хасково е изследвал задълбочено, обстойно и конкретно всички от гореизброените въпроси, след отговора, на които е достигнал до правилния извод, че нарушението визирано в протокола, и за което със заповедта е наложена санкция, не е извършено от проверяваното лечебно заведение.

От събраните писмени доказателства се установява, че на 07.09.2021 г. по отношение на ЗОЛ К. Н. е установено, че е болен [диагноза] и съгласно Заповед № РД-01-610/22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването е предвидена задължителна изолация за период от 14 дни.

В такъв случай лекуващият лекар следва да издаде болничен лист за срока на карантинния период едва след изтичане на карантината, въз основа на предписанието на директора на съответната РЗИ и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. След тълкуване на относимата нормативна уредба Заповед № 16-00-4/28.02.20220 г. на министъра на здравеопазването, създадена поради епидемиологичната обстановка в страната, се налага извод, че общопрактикуващите лекари могат да издават болнични листи за временна неработоспособност, поради карантина при установен [диагноза], без да е необходимо лицето да се яви лично при лекаря за издаването на болничен лист.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че изготвеният Амбулаторен лист № 6976 от 21.09.2021 г. е бил издаден единствено и само във връзка с изготвения болничен лист на 21.09.2021 г. за периода, през който К. Н. е бил поставен пода карантина, а именно 07.09.2021 г. - 13.09.2021 г., без да е реализиран фактическия състав на чл. 145, ал. 6 от НРД за МД 2020-2022 година.

При така изложените съображения, като е приел, че оспорената Заповед за налагане на санкции №РД-08-912#4/10.11.2021 г. е незаконосъобразна и съответно я е отменил, Административен съд Хасково е постановил правилно и обосновано решение. Не се установяват поддържаните от касатора основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация, за присъждане на направените за настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 22.04.2022 година. Разноските следва да бъдат присъдени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е административният орган и на основание 1, т.6 (нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от ДР на АПК.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 171 от 16.03.2022 г., на Административен съд Хасково, постановено по административно дело № 1187/2021 година.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, гр. София да заплати на Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р В. А. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград, [адрес] сумата от 300.00 лева (триста лева), представляваща разноски за производството пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА

/п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА