Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б. ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Л. М. по административно дело № 4195 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Т. С., срещу решение № 16 от 21.02.2022 г. по адм. дело № 403/2021 г. на Административен съд - Шумен. С него е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо № 15/ Подмярка 5.1 с изх. № 01-2600/4147/22.07.2021 г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му по раздел II, т. 1, с която са приети за недопустими за финансиране заявени от „Хибриден център по свиневъдство“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.Шумен, 5-ти километър, [ЕИК], разходи за закупуване на телескопичен товарач марка „MANITOU“, модел „МТ 733 Easy“ в размер на 113 438, 14 лева, в частта по раздел II, т. З, с която са приети за недопустими за финансиране разходи за извършване на консултантска услуга в размер на 3 578, 30 лева и преписката по проектно предложение с идентификационен номер № BG06RDNP001-5.001-0014 в ИСУН, подадено от „Хибриден център по свиневъдство“ АД е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразено с дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано – основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, както и в частта на присъдените разноски като прекомерни. Претендира разноски за двете инстанции по приложен списък и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатското възнаграждение на насрещната страна в настоящото производство.

Ответникът – „Хибриден център по свиневъдство“ АД, чрез процесуален представител – адвокат С. М., оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага аргументи за неправилност на оспореното съдебно решение поради нарушение на материалния закон.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от „Хибриден център по свиневъдство“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, 5-ти километър, [ЕИК], представлявано от изпълнителния директор М. Г. против Уведомително писмо № 15 /Подмярка 5.1. с изх. № 01-2600/4147/22.07.2021 г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му по раздел II, т. 1 и т. 3. С уведомителното писмо, в обжалваната му част, оспорващото дружество е уведомено, че при оценката на проектното предложение оценителната комисия е извършила корекция на проектобюджета, като е приела за недопустими за финансиране следните разходи:

По т. II.1 - Разходи за закупуване на телескопичен товарач марка „MANITOU“, модел „МТ 733 Easy“ в заявен за финансиране размер от 113 438, 14 лева, от които недопустими за финансиране разходи в размер на 113 438, 14 лева. Редукцията е на основание чл. 19, ал. 7, т. 1 от Постановление № 162/05.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г. (ПМС № 162/05.07.2016 г. ) и т. 3 от Раздел 14.1. „Допустими разходи“, във връзка с т. 18 и т. 19 от Раздел 14.3. „Недопустими разходи“ от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-5.001 по подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ от мярка 5 „Възстановяване на селскостопански производствен потенциал и въвеждане на подходящи превантивни мерки“ от Програма за развитието на селските райони за периода 2014 - 2020 г.

По т. II.3 - Разходи за извършване на консултантска услуга в заявен за финансиране размер от 13 805, 92 лева, от които недопустими за финансиране са разходи в размер на 3 578, 30 лв. Редукцията е на основание чл. 19, ал. 7, т. 4 от ПМС № 162/05.07.2016 г. и т. 4, буква „а“ от Раздел 14.2. от „Условия за допустимост на разходите“, тъй като разходите за извършване на консултантски услуги надвишават максимално допустимия процент на разходи за извършване на консултантски и правни услуги, свързани с подготовката и управлението на проекта, спрямо одобрените инвестиционни разходи.

За да отмени уведомителното писмо в обжалваната му част, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентния орган, в предписаната от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения, но при неправилно прилагане на материалния закон досежно изводите на административния орган за недопустимост на заявените от дружеството разходи за закупуване на телескопичен товарач марка „MANITOU“ , модел „МТ 733 Easy“ в размер на 113 438, 14 лева.

Съдът е заключил, че процесният телескопичен товарач не представлява земеделска и горска техника. Същият не е и превозно средство, защото независимо от факта, че служи за транспортиране на материали, е строителна подемна машина, която не може да се регистрира за движение по пътищата на страната по реда на ЗДвП. За целите на регистрацията си същата представлява „машина за земни работи“ по смисъл т. 25 от ДР на ЗРКЗГТ (които са различни от земеделската и горската техника), но и като такава не влиза в изрично посочените като недопустими разходи – които изключват само превозните средства, земеделската и горската техника. В този смисъл е и становището на вещото лице. Експертът сочи, че телескопичен товарач марка „MANITOU“, модел „МТ 733 Easy“ не представлява машина с общо предназначение, а представлява строителна техника, която не може да се използва като земеделска и горска техника, както и че същият не представлява „пътно превозно средство“ по смисъла на т. 18 от Раздел 14.3. от Условията за кандидатстване.

По изложените съображения първоинстанционният съд е намерил за неправилен решаващия извод, направен от административния орган, за недопустимост на заявените от дружеството разходи за закупуване на телескопичен товарач марка „MANITOU“ , модел „МТ 733 Easy“ в размер на 113 438, 14 лева, мотивиран с твърдението, че процесната машина попада сред изброените такива в т. 18 и т. 19 от Раздел 14.3. от Условията за кандидатстване, поради което е приел уведомителното писмо в частта му по т. ІІ.1 за незаконосъобразно. Съдът е изложил, че липсата на основания за редуциране на заявените от дружеството разходи за основните проектни дейности, обосновават основателност на претенцията на жалбоподателя за отмяна на уведомителното писмо и в частта по т. II.3 - Разходи за извършване на консултантска услуга, тъй като допустимите разходи за консултантски и правни услуги се определят съобразно одобрените инвестиционни разходи.

Така постановеното решение е неправилно.

Според т. 3 от Раздел 14. 1. "Допустими разходи", във връзка с т. 18 и т. 19 от Раздел 14. 3. "Недопустими разходи" от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-5.001 по подмярка 5. 1 "Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития" от мярка 5 "Възстановяване на селскостопански производствен потенциал и въвеждане на подходящи превантивни мерки" от Програма за развитието на селските райони за периода 2014 – 2020 г., недопустими разходи в рамките на процесната процедура са разходите за закупуване на превозни средства – пътни превозни средства, въздухоплавателни средства, плавателни съдове и плавателни средства, МПС, четириколесни МПС, автомобили, мотоциклети, мотопеди, ремаркета, полуремаркета и велосипеди с изключение на транспортни средства по т. 2, буква „в“ от Раздел 14.1 „Допустими разходи“, както и разходите за закупуване на земеделска и горска техника.

Спорът по делото е дали машината за извозване и товарене на животински отпадъци на жалбоподателя, представляваща телескопичен товарач марка „MANITOU“ , модел „МТ 733 Easy“ попада в някое от тези изключения.

Съдът е приел, че от техническата спецификация на производителя, както и от заключението на вещото лице е видно, че процесната машина безспорно представлява телескопичен товарач, който най-масово се ползва в строителството, поради което с оглед предназначението си може да се определи като строителна техника. Посочил е и че обичайното предназначение на телескопичния товарач е в строителния сектор, където той може успешно да работи със съответните приспособления, като товаро-разтоварна, подемна и транспортна машина.

Неоснователно обаче съдът е счел, че поради стандартното си предназначение товарачът попада в категорията подемна техника и поради това не може да се третира като превозно средство по смисъла на Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-5.001 на подмярка 5.1. Д. С. Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-5.001 на подмярка 5.1. не съдържат свое определение на това понятие („превозно средство“), поради което правилно първоинстанционният съд е преценил, че приложимо е определението в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за превозно средство. Съгласно т. 10 от 6 на ДР на ЗДвП „Пътно превозно средство“ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. В т. 16 на 6 на ДР на ЗДвП е дадена дефиниция на самоходна машина, според която това е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни. Самоходната машина е малогабаритна, когато е с теглително усилие до 200 kg, максималната й скорост на движение е до 25 km/h, колеята - до 900 mm, и масата без товар - до 900 kg. При наличието на тези законови дефиниции административният съд е дължал анализ дали телескопичният товарач, поради спецификите на предназначението си не попада в категорията на самоходните машини, а оттам и дали не представлява недопустим за подпомагане разход. Тази преценка следва да бъде извършена включително и с оглед обстоятелството, че експлоатацията на машината може да включва както товаро-разтоварителни дейности, така транспортиране на товара. Това е било посочено и в заключението на вещото лице по назначената съдебно инженерно-техническа експертиза, според което машината може да се използва с по-малка ефективност /с повече разходи за труд, време, горива, резервни части, консумативи и др./ например е в селското стопанство и в други сектори, където има нужда от единични товаро-разтоварителни, подемни и кратки транспортни операции. Освен това вещото лице е посочило и че са възможни и други приложения на товарача, в зависимост от работата му със съответните приспособления.

Административният съд не е извършил и преценка дали средствата за закупуване на машината и съответната приспадаща се част от консултантската услуга са не представляват недопустими разходи, поради това че не попадат в изключението на транспортни средства по т. 2, буква „в“ от Раздел 14.1 „Допустими разходи“, по аргумент от т. 18 от Раздел 14. 3. "Недопустими разходи" от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-5.001 по подмярка 5.1.

Като не е изследвал в необходимата пълнота въпроса за предназначението на телескопичният товарач и всички видове недопустими за подпомагане разходи съгласно т. 18 от Раздел 14. 3. от Условията за кандидатстване, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неизлагането на мотиви по съществото на спора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като поради липсата на такива мотиви касационният съд не може да се произнесе по същество поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 от АПК.

Предвид изложеното, решението на Административен съд - Шумен в следва да бъде отменено като неправилно, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при съобразяване на дадените по-горе указания. С оглед изхода на спора разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, като същите следва да бъдат съобразени при разрешаването на спора по същество.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал.2, т. 1 от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 16 от 21.02.2022 г. по адм. дело № 403/2021 г. на Административен съд - Шумен.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на задължителните указания, дадени в обстоятелствената част на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ