Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 4178 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция да социално подпомагане - София - град срещу Решение №1003 от 21.02.2022 г., постановено по административно дело № 4856/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена по жалба на В. П. З. № ЗХУ-ИО/Д-С-ЛЮ/888/ФП от 31.03.2021 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Люлин, потвърдена с Решение № 22-РД06-0248/22.04.2021 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – София - град и преписката е изпратена на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Люлин.

По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът по касация - В. П., адв. З. Г., в депозиран писмен отговор навежда доводи за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да се потвърди като правилно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След проверка на решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

В хода на първоинстанционното производство по делото е установено, че В. П. е депозирал заявление в ДСП - Люлин за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.20, ал.1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) със заявена потребност от месечна финансова подкрепа. Декларирал е, че притежава Експертно решение на ТЕЛК №3534 от 28.10.2015 г. със срок „пожизнен“, в което са вписани 72% трайно намалена работоспособност.

Издаден е формуляр за попълване от служител, водещ случая, за извършване на индивидуална оценка на потребностите, но не е изготвен доклад и е дадено заключение за заявена и установена потребност от предоставяне на месечна финансова подкрепа на основание чл.70, т.2 от ЗХУ.

Проведено е заседание на специализирания отдел като е изготвена индивидуална оценка на потребностите, със срок на валидност до 23.03.2026 г., в която е направено заключение с конкретни подкрепящи мерки: предоставяне на месечна финансова подкрепа в размер на 15 на сто от линията на бедност със срок до 23.03.2026 г. на 31.03.2021 г., на основание чл.25, ал.1 от ЗХУ, вр. с чл.65, ал.1 и чл.66 от ППЗХУ, и въз основа на индивидуалната оценка на потребностите, директорът на ДСП - Люлин е издал оспорената заповед, с която на В. П. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ, в размер на 55, 35 лева, считано от 01.03.2021 г. до 31.03.2026 г. заповедта, по повод проведено оспорване досежно началната дата и размера на отпуснатата му финансова подкрепа, е потвърдена с Решение №22-РД06-0248/22.04.2021 г. на директора на РДСП - София - град.

За да формулира краен правен извод, че сезиралата го жалба е основателна, а оспореният с нея административен акт е незаконосъобразен, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, но в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Индивидуалната оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ се извършва по реда, определен с ППЗХУ, към който препраща разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗХУ. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗХУ възлага изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на специализиран отдел в Дирекция "Социално подпомагане". Специализираният отдел осъществява функциите си при спазване на специалните административнопроизводствени правила на чл. 15 – чл. 20 от ППЗХУ и Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, приета от Министерския съвет с Постановление № 64 от 29.03.2019 г. по предложение на министъра на труда и социалната политика, въз основа на която методика се урежда начинът за изготвянето на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Методиката: "При извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания за предоставяне на механизма лична помощ служителят, водещ случая, задължително: 1. осъществява личен контакт с човека с увреждане и извършва посещение в дома му за установяване на неговите реалните затруднения и потребности, и 2. провежда интервю с човека с увреждане или с неговия законен представител или с човека, който полага грижи за него". Както правилно е посочил първоинстанционният съд, в административната преписка липсват доказателства, че е осъществено изискуемото се интервю и че лицето е посетено в дома му.

Наличието на формуляра за самооценка от лицето с увреждания не освобождава служителя, водещ случая, от задълженията му за осъществяване на домашно посещение и интервю.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от ППЗХУ предоставя право на всеки човек с увреждане и/или лице по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 4 от ЗХУ да присъства на заседанието, на което се изготвя индивидуална оценка на неговите потребности. Присъствието на лицето с увреждане е предоставено изцяло на неговата преценка и упражняването на това право е по негово усмотрение, което не означава, че не е в тежест на административния орган задължението да осигури възможност за упражняването му от неговия носител, създавайки необходимите условия за това. Упражняването на правото се гарантира чрез извършване на административнопроцесуалното действие, предвидено от чл. 17, ал. 1, т. 2: уведомяване на човека с увреждане или лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 4 от Закона за хората с увреждания не по-късно от 3 работни дни преди датата на провеждане на заседанието, на което ще се разглежда подаденото от него заявление. По делото не се съдържат доказателства за проведено от специализирания отдел заседание за изготвяне на индивидуална оценка при осигуряване участието на заявителя на това заседание. В този смисъл не е спазено и задължението на специализирания отдел за изготвяне на протокол от всяко заседание.

Това са императивни изисквания, целящи постигане на изведената от законодателя цел за включване и активно участие на хора с увреждания в целия процес по изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите. Спазването в хода на административното производство на процесуалните правила пряко рефлектира върху обосноваността на изготвената индивидуална оценка на потребностите и определената въз основа на нея финансова подкрепа.

Стигайки до тези изводи, административният съд правилно е намерил обжалваната заповед за издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е достатъчно основание за отмяната й само на формално основание.

Настоящият състав на ВАС се солидаризира с останалите изводи на съда и не смята да ги преповтаря.

Безспорно е, че не са изяснени факти и обстоятелства, които са от значение за правилното прилагане на материалния закон и правилно съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне.

Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1003 от 21.02.2022 г., постановено по адм. дело № 4856 по описа за 2021 г. на Административен съд София-град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА