Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 4234 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника му юрк. Д. К., против Решение № 76 от 18.03.2022г. на Административен съд - В. Т. /АСВТ/, постановено по адм. д. № 126/2021г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01 - 2600/3383 # 3 от 23.02.2021г. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 5200 лв.
С твърдения за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира неговата отмяна и присъждане на сторените разноски.
Ответникът по касационната жалба – „Н. И. ЕООД - град Свищов, [ЕИК] оспорва същата чрез адв. Л.. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд. Твърди, че дружеството не е извършило нарушение, налагащо издаването на санкционен акт.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АСВТ е бил АУПДВ № 01-2600/3383#3 от 23.02.2021 година на ИД на ДФ „Земеделие“, с който е установено публично вземане от 140 600, 28 лв., представляващо сбор от сумата 70 643,56 лв., представляваща санкция, изчислена в съответствие с Д. Р. /ЕС/2017 на Комисията и неправомерно платена /получена/ сума за извършени от жалбоподателя доставки на плодове и зеленчуци в размер от 69 956, 72 лв., както и 13 991,34 лв., представляваща сума, с която са финансирани разходи за ДДС по заявки за плащане.
Административният съд е приел, че оспорването на акта е допустимо, както и че същият е издаден от компетентен орган съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). За да отмени акта, е изложил съображения, че сочените две относително самостоятелни правни основания за издаването на процесния АУПДВ по чл.19, ал.З от Наредбата са неотносими към постфактум възникнало публично вземане, тъй като както систематическото, така и чисто логическото тълкуване на тези хипотези водят до извода, че става въпрос за отказ за плащане по заявка за плащане след извършената административна проверка на същата, като отказът следва да се обективира в уведомително писмо.
АСВТ приема, че предвидените в чл.19 на Наредбата основания за отказ за плащане на помощите по конкретната схема не могат да обосноват и прилагането на санкцията от 70 643, 56 лева, която е вписана в АУПДВ като държавно вземане. На следващо място е счетено, че към момента на предявяването на исканията за плащане и на административните проверки на тези заявки, са били налице предпоставките за плащане по заявките, доколкото хипотезата на чл.18, ал.4 от Наредбата е породила правните си последици и сумите са платени.
По отношение материално-правните изисквания на чл.9, ал.1 или ал.2 от Наредбата първоинстанционният съд е посочил, че съгласно приложимата редакция на нормата на чл.9, ал.1 от Наредбата не се спори, че доставените плодове по схемата от бенефициера - жалбоподател са включени в приложение 1а към разпоредбата, като не са извършени повече от броя посочени в нормата доставки. Също така е установено по делото, че всички доставени ябълки по схемата са закупени от земеделски производители, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.
Първоинстанционният съд е обсъдил и релевантната към казуса редакция на чл.9, ал.2 от Наредбата. Констатирал е, че в случая е налице хипотезата на чл.64, параграф 2, буква „г" от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17.12.2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. Посочено е, че в двете постановления на прокуратурата /за прекратяване на наказателното производство и за изпращане по компетентност, и за спиране на наказателното производство/ се сочи изрично, че няма доказателства длъжностни лица от персоналният състав на дружеството - бенефициер да са участвали съзнателно в съставянето на процесните девет сертификата или в представянето им с цел да се получи безвъзмездно финансиране по конкретната схема от бенефициера или свързано с него лице. С горното е обоснован и крайния извод, че приложимо е именно изключението, предвидено в чл.8 от Делегирания регламент във връзка с чл.64, параграф2, буква г/, предложение последно от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, при което получените суми не се възстановяват, нито се налагат предвидените в разпоредбата санкции.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице изтъкнатите от касатора касационни отменителни основания.
Върховният административен съд и в други свои решения е посочвал, че тъй като чл. 19 се намира в раздел III от глава четвърта на Наредбата за условията и реда за прилагането на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения, озаглавена "Процедура за разглеждане на заявките за плащане на финансовата помощ", то съгласно чл. 19, ал. 2 въз основа на извършените проверки по ал. 1 ДФ "Земеделие" одобрява или отхвърля, изцяло или частично, заявката за плащане, за което уведомява заявителя с уведомителното писмо, което се изпраща по пощата с обратна разписка. Уведомителното писмо за пълен или частичен отказ на плащането може да бъде обжалвано от заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В ал. 3 на чл. 19 са посочени нередностите, при констатирането на които ДФ "Земеделие" отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане.
Изложеното налага извод, че при вече изплатени суми по подадената заявка за плащане, както в случая, основанието за възстановяването им като неправомерно изплатени е регламентирано в пряко приложимия чл. 63, 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, а основанието за налагане на административна санкция при неспазване задълженията, предвидени в рамките на схемата за училищата, е регламентирано в пряко приложимите чл. 8 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/40 във вр. с чл. 63, 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013.
Правилно с оглед установените по делото факти първостепенният съдът е приел, че е доказано спазването на приложимата към подаване на заявките за плащане редакция на нормата на чл.9, ал.1 от Наредбата, съгласно която „По Схема "Училищен плод" се разпределят само пресни плодове и зеленчуци, включени в списъка по приложение № 1а, като се извършват не повече от 46 доставки за учебна година, от които най-малко 1 /3 от доставките на всеки доставчик да са на продукти, произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Обосновано в съдебното решение е отчетено, че не се спори, че доставените плодове по схемата от бенефициера - жалбоподател са включени в приложение 1а към разпоредбата, като не са извършени повече от броя посочени в нормата доставки, а от заключението на експерта се установява, че всички доставени ябълки по схемата са закупени от земеделски производители, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.
Законосъобразни са и мотивите на административния съд, че към момента на подаването и обработването на заявките за плащане /който момент е релевантен към спазването на изискванията по схемата от страна на бенефициера/ не е съществувало нормативното изискване на чл.9, ал.10 от Наредбата. Въпреки това правилно е обсъдил евентуалното неспазване на изискването на релевантната редакция на чл.9, ал.2 от Наредбата и е констатирал, че в случая е налице хипотезата на чл.64, параграф 2, буква „г" от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА, попадащ в изключенията по чл.8 от Делегирания регламент (ЕС) 2017/40. Предвид данните по делото /обсъдените постановления на прокуратурата/, в съдебното решение правилно е преценено, че в случая следва да бъде приложена горепосочената пряко приложима общностна норма. Касационният състав споделя мотивите на административния съд, обусловили извода му за незаконосъобразност на атакувания пред него индивидуален административен акт, които с оглед предвидената за това възможност в чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК счита за ненужно до възпроизвежда в настоящото решение.
По изложените съображения съставът счита, че обжалваното решение е правилно, което налага оставянето му в сила.
При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно, а своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателна.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 76 от 18.03.2022г. на Административен съд - В. Т. /АСВТ/, постановено по адм. д. № 126/2021г.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на „Н. И. ЕООД - град Свищов, [ЕИК] сумата от 9 900 /девет хиляди и деветстотин/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
секретар:
Членове:
/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА