О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50150

София, 31.07.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 3248/2022 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. И., П. И. Т. и П. В. С. чрез техните пълномощници адв. Св. Д. и адв. Д. Д., срещу въззивно решение № 516 от 12.04.2022 г. по в. гр. д. № 3526/2020 г. на Софийски апелативен съд. В касационната жалба са наведени оплаквания за необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че в противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот е отчужден през 1949 г. по реда на Закона за приложение на Общия градоустройствен план на Столична голяма община от 1941 г., а не по реда на ЗОЕПНС/ отм/, а оттук - че по отношение на този имот редът за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ не намира приложение. Сочат също, че на базата на предположения въззивният съд е приел че имотът е бил фактически завзет преди 1956 г. и отчуждителното действие на плана не е отпаднало по аргумент от чл. 74, ал.2 ЗПИНМ/ отм./. Поддържат, че след като имотът им е завзет без заплащане на обезщетение на собствениците, за него е приложима разпоредбата на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, поради което собствеността е възстановена автоматично по силата на закона. Сочат също, че въззивният съд неправилно е игнорирал доказателствената сила на представения АДС от 1949 г., в който изрично е посочено, че имотът е отчужден на основание ЗОЕГПНС. Излагат и подробни доводи, че съдът...