О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50011

София, 12.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 3248/2022 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от „Ню Б. Ф. АД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез пълномощник адв. Е. М. за допълване на определение № 50150 от 31.07.2023 г. по гр. д. № 3248/2022 г. по описа на ВКС, I г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от молителя разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция.

В срока по чл. 248, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от насрещните страни И. П. И., П. И. Т. и П. В. С., в който са изразили становище, че исканията за разноски са неоснователни. Същите не са подадени в законоустановения срок по ГПК, както и не са представени надлежни доказателства за реалното изплащане на адвокатското възнаграждение. В случай, че молбата по чл. 248 ГПК бъде преценена като допустима, правят възражение за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Молбата за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

С определение № 50150 от 31.07.2023 г. по гр. д. № 3248/2022 г. на ВКС, І г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 516 от 12.04.2022 г. по гр. д. № 3526/2020 г. на Софийски апелативен съд по подадената против него касационна жалба от И. П. И., П. И. Т. и П. В. С..

С това определение касационната инстанция не се е произнесла по искането на „Ню Б. Ф. АД за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Към отговора на касационната жалба е представена фактура и платежно нареждане, видно от които молителят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 4 619 лв. защита по иска за собственост и 2 968 лв. по иска за обезщетение по чл. 59 ЗЗД / общо в размер на 9 104.40 лв. с ДДС/.

Наведеното с отговора на молбата възражение за недоказаност на сторените от ответника по касация разноски за производството пред ВКС е неоснователно. Налице са доказателства за реално понесени от страната разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като са представени съответните платежни документи, удостоверяващи плащането.

Основателно е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В случая паричната оценка на спорното право, определена на база данъчна оценка на недвижимия имот, предмет на спора за собственост, е 208 939 лв., а цената на исковете за парично вземане по чл. 59 ЗЗД е 7 000 лв.

Съобразявайки цената на исковете, както и че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, и че по допускане на касационно обжалване ВКС се произнася в закрито заседание, без да се призовават страните и техните пълномощници, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено до размера на сумата 5 750 лв. Този размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото във фазата по селектиране на касационната жалба и на обема на извършените от пълномощника на молителя процесуални действия пред касационната инстанция, които са се ограничили до подаване на подробен и мотивиран отговор на касационната жалба, без явяване в открито съдебно заседание. Поради това на молителя следва да бъдат присъдени разноски в посочения размер, като същите бъдат разпределени между жалбоподателите според претендираните им права в съсобствеността – за 1/4 ид. ч. на И. П. И. – 1 438 лв. /с включено ДДС/ ; за 1/4 ид. ч. на П. И. Т. – 1 438 лв. /с включено ДДС/ и за 1/2 ид. ч. на П. В. С. – 2 875 лв. /с включено ДДС/.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

На основание чл. 248, ал. 1 ГПК ДОПЪЛВА определение № 50150 от 31.07.2023 г. по гр. д. № 3248/2022 г. по описа на ВКС, I г. о., както следва:

ОСЪЖДА И. П. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. * да заплати на „Ню Б. Ф. АД с ЕИК 831905091, със седалище и адрес на управление гр. София, разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 1 438 лв. /хиляда четиристотин тридесет и осем лв./

ОСЪЖДА П. И. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. *, ап. * да заплати на „Ню Б. Ф. АД с ЕИК 831905091, със седалище и адрес на управление гр. офия, разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 1 438 лв. /хиляда четиристотин тридесет и осем лв./

ОСЪЖДА П. В. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на „Ню Б. Ф. АД с ЕИК 831905091, със седалище и адрес на управление гр. София разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 2 875 /две хиляди осемстотин седемдесет и пет/лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: