5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50410гр. София, 31.07.2023 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 1796 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], представлявана от юрк. Д. Г., срещу решение № 114 от 11.04.2022г. по в. гр. д. № 51/2022г. на Окръжен съд - Пазарджик, I граждански състав, с което след отмяна на решение № 39 от 08.11.2021г. по гр. д. № 310/2021г. на Районен съд – Панагюрище настоящият касатор е осъден да заплати на „М.-84“ ЕООД сумата от 23 400 лева с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение по сключен между страните договор № 315 от 24.11.2014г. за изработка на инвестиционен проект във фаза технически проект за аварийно укрепване на бреговете на дере, преминаващо през УПИ XIV-Помпена станция в кв.29 по плана на [населено място], [община], и за кандидатстване на [община], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2816 лева – разноски за първа инстанция и сумата от 2148 лева – разноски за въззивна инстанция.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че датата, на която е настъпила изискуемостта на вземането, е 20.06.2018г., като поддържа, че процесният договор не съдържа такива клаузи, а устните договорки, касаещи падежа на плащане, са нищожни. Твърди, че неправилно съдът е възприел становището, че вземането не е погасено по давност, като навежда...