Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: З. Т. Членове: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от председателя З. Т. по административно дело № 4220 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Й., чрез процесуалния му представител адв. И., срещу решение № 308 от 07.03.2022 г., постановено по адм. дело № 2490/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Разрешение № 17/14.10.2021 г. по чл. 63, ал. 2 от ЗУТ, издадено от инж. Д. Б. – директор на дирекция „Строителство“ при О. Б. с което се разрешава отсичането и изкореняването на общо 17 броя дървета от вида "Японска софора", с номера № 72, 73, 74, 75, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, 87, 88, 89.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради допуснати нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представена писмена молба от 20.09.2022 г. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнителни съображения излага в представени писмени бележки.

Ответната страна – директор на дирекция „Строителство“ при О. Б. редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, насочена срещу неблагоприятен, подлежащ на последващ контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас, е Разрешение № 17/14.10.2021 г. по чл. 63, ал. 2 от ЗУТ, издадено от инж. Д. Б. – директор на дирекция „Строителство“ при О. Б. с което се разрешава отсичането и изкореняването на общо 17 броя дървета от вида "Японска софора". Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспореното разрешение, след което е разгледал същия като общ такъв, постановен от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби.

Касационният състав на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, препраща към мотивите на Административен съд - Бургас, без да е необходимо изцяло да ги преповтаря. Споделят се и аргументите на участващия по делото прокурор.

Правното основание, на което е издадено разрешението за отсичане на дълготрайна растителност е чл. 63, ал. 2 ЗУТ, поради което при преценката на неговата законосъобразност, правилно съдът е извършил проверка за наличието на изискванията, визирани в посочената разпоредба. Съгласно тази норма дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение, след писмено разрешение на кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото, т. е. за всеки един дървесен вид и екземпляр. Според дефиницията, дадена в 1, ал. 3 от ДР на Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, "декоративна растителност" е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Дълготрайна декоративна растителност са всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти. Следователно, дърветата от вид "Японска софора", предмет на оспорения акт, представляват дълготрайна декоративна растителност, поради което отсичането им може да се извърши само по изключение и то въз основа на санитарна експертиза за тяхното състояние. Оценка за всяко от предвидените за изсичане дървета в случая е направена за целите на административното производство. Разрешението за отсичане и изкореняване е във връзка с реализацията на обект „Реконструкция на улица „Св. К. О. , в участъка между ул. „У. Г. и новоизграден паркинг бул. „М. Л. с крайулично паркиране от о. т. 327-326-324-323-322-461-463-434-464-466б-466а до о. т. 430а по плана на ЦГЧ Запад в ПИ с идентификатори 07079.614.125, 07079.613.141 и 07079.613.1 по КК на гр. Бургас“, като е изложена мотивировка за причините, налагащи премахване на дърветата – лошо санитарно състояние, с ниска дълговечност и декоративни качества, което ги прави опасни и негодни да изпълняват предназначението си – да подобряват жизнената среда и облика на населеното място. Следователно, обоснована е невъзможността за запазването им. Законосъобразно съдът е приел предвид мащабността на инвестиционния проект и обществения интерес, който обслужва, свързан с оптимизиране на уличната инфраструктура в гр. Бургас, че е налице предвидената по смисъла на чл. 63, ал. 2 от ЗУТ предпоставка - само по изключение, която налага премахване на попадащите в обхвата на реконструкцията дървета. Настоящият състав споделя заключението на първоинстанционния съд, че оспореното разрешение е издадено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

Възражението на касационният жалбоподател, че не са изпълнени изискванията, предвидени в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗУТ за издаване на оспореното разрешение са неоснователни. Безспорно е установено, че дърветата са в лошо фитосанитарно състояние, същите са на възраст над 40 години, с височина на короната 7 м., диаметър на стволовете 40 см. и представляват конфликтни дървета с увредена структура /опасно наклонени с изнесен център на тежестта на ствол и корона/, с проведени драстични резитби /на „глава“ и скелетни клони/ за обезопасяване на пространството и предотвратяване на инциденти в следствие предишни увреждания по клони. Дърветата се развиват в нарушена среда /ограничени растежни условия за вида, засадени улично редово, през близки разстояния, с намалена дълговечност и слаба жизненост/, като същите са с голяма тежест на стволовете и короните, постоянно изложени на вятър, в допълнително условие на въздушен тунел /ориентиран североизток – югозапад/. По отношение на корените е установено, че се наблюдават такива с кореново гниене и кухини в основата на кореновата шийка на дърветата, причинено от развитието на дървесноразрушаващи гъби, както и от третирането на тротоарите с химични препарати и сол. При 70 % от дърветата се наблюдава изкривяване на стволовете с изместване центъра на тежестта по посока улицата или към сградите, с множество механични наранявания и повреди и наранявания на кората – липса на покриваща дървесина, пукнатини, загнила сърцевина, гнилостни процеси /бяло и кафяво гниене/, вредители /корояди/, наличие на дървесиноразрушаващи гъби на около 95 % от дърветата. По отношение на короните на дърветата е установено, че са дисбалансирани, с наличие на сухи, счупени и висящи клони, с надлъжни пукнатини, кодоминантни разклонения, слаби връзки и липсваща кора.

Правилно съдът е приел, че административният орган е изложил мотиви относно необходимостта от отсичане на дърветата. В оспорения акт се съдържа обосновка за причините, налагащи премахването им. В конкретния случай разрешението за отсичане и изкореняване на 17 бр. дървета е във връзка както с лошото фитосанитарно състояние на част от тях, така и с реализирането на проект, свързан с реконструкцията на посочения подобект. Посочено е, че при реконструкцията на тротоарите и при изкопните дейности за постигане на вертикалната планировка на улицата ще се увреди кореновата система на дърветата и ще се увеличи рискът от злополуки и инциденти. Дърветата са компрометирани, опасни и негодни да изпълняват предназначението си по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на община Бургас – да подобряват жизнената среда и облика на населеното място. Т. е. обоснована е невъзможността за запазването им. Процесните дървета не попадат под защита на Закона за биологичното разнообразие и е установено, че същите не са от защитен вид, поради което тяхното премахване е оправдана. Фактическите основания в акта обуславят хипотезите на чл. 37, т. 1 и т. 3 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на община Бургас.

В случая е налице изключението по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, съгласно която разпоредба общинската дълготрайна декоративна растителност и картотекираните дървета и храсти в частни имоти могат да се преместват, отсичат или изкореняват въз основа на писмено разрешение от кмета на общината във връзка със строителство на сгради, съоръжения, пътища и други обекти на техническата инфраструктура. Реконструкцията на улица и подземна инфраструктура чрез цялостната им подмяна е в обхвата на нормата. При тези данни настоящият състав приема, че е налице законовата предпоставка по чл. 63, ал. 2 ЗУТ за отсичане по изключение.

Наведените в касационната жалба, както и в представените писмени бележки доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 21 от цитираната наредба, предвиждаща проектът задължително да се подлага на оценка на въздействието върху околната среда, когато за един строеж, включително и за подобектите към него се налага премахването на повече от 20 дървета, са относими към друг административен акт, който не е предмет на производството пред първоинстанционния съд. Оценка на въздействието върху околната среда не се изисква за издаването на заповед по чл. 63, ал. 2 ЗУТ, посочена като правно основание в оспорения акт. В тази връзка правният извод за законосъобразност на оспореното разрешение, е в съответствие с материалния закон.

Не се споделят и доводите на касатора, че лицата, които следва да извършат санитарната експертиза следва да са със специални знания, а именно – експерти по дендрология, тъй като в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗУТ не се съдържат изисквания за образованието и специалността на лицата, които трябва да извършат същата.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 308 от 07.03.2022 г., постановено по адм. дело № 2490/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА