РЕШЕНИЕ № 11687 София, 19.11.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВАЮЛИЯ РАЕВА при секретар Маринела Цветанова и с участието на прокурора Ангел Илиев изслуша докладваното от съдията Мирослава Георгиева по административно дело № 10245/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по касационна жалба на „Инко-Системс-Такев и С-ие“ ООД, ЕИК 831900240, представлявано от управителя Р. Такев, седалище и адрес на управление в гр.Шумен, [улица], чрез адв. Г. Бонева срещу решение №1261/22.08.2025 година на Административен съд гр. Шумен по адм. д. № 200/2025 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Не оспорва, че при одобрен оценителен доклад, дружеството е поканено на основание чл.36, ал.2 от ЗУСЕФСУ в 30-дневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер, както и че този срок е изтекъл на 13.03.2025 година. Не оспорва и факта, че в кореспонденцията от 10.03.2025 година лицето представлявало дружеството е подало Декларация по чл. 3 и чл.4 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП), където в т.2 е посочило като последна приключена финансова година 2023 година, в т.3 от декларацията „микро предприятие“, а в т.1. „независимо предприятие“. Изрично била подадена и Декларация Приложение №4 към Условията за кандидатстване, че предприятието не е в „затруднено положение“ по смисъла на Общия регламент за групово освобождаване – чл.2, т.18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 година на Комисията. Според касатора, действително приключената година към датата на изискване на доказателствата обаче била 2024 година,...