Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Д. ЧЛЕНОВЕ: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 4231 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - София, чрез процесуален представител Р. Р., против решение № 229 от 02.03.2022г., постановено по адм. дело №1237/2021г. по описа на Административен съд София - област, с което е отменена заповед № 517з - 6564/24.11.2021г. на директора на ОДМВР - София за временно преназначаване за срок от една година на младши инспектор К. М. - старши полицай /ВПА/ в група "Охранителна полиция" на РУ - Костинброд на младши изпълнителска длъжност старши полицай в група "Охранителна полиция" на РУ - Пирдоп при ОДМВР - София. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушения на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на съда за липсата на посочените фактически основания за издаване на заповедта с доводи, че са налице извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред и/или нормативни промени и/или промени във функционалните задължения. Намира, че оспорената заповед е мотивирана от затрудненото осигуряване на необходимото полицейско присъствие на обслужваната територия и активното противодействие на конвенционалната престъпност, осигуряване на обществения ред и сигурност, с което е мотивирана служебната необходимост от преназначаването. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Не претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът – К. М., чрез процесуален представител, адв. И. в съдебно заседание оспорва касационната жалба с доводи, че е неоснователна и моли решението да остане в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване пред Административен съд София - област е заповед № 517з - 6564 от 24.11.2021г. на директора на ОДМВР - София за временно преназначаване за срок от една година на младши инспектор К. М. - старши полицай в група "Охранителна полиция" на РУ - Костинброд на младши изпълнителска длъжност старши полицай в група "Охранителна полиция" на РУ - Пирдоп при ОДМВР - София, на основание чл. 165, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР във вр. с чл.12, ал.1, т.1 и чл.14, ал.1 и ал. 2 от Наредба №8121з - 310/17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР, предложение вх. № 347р- 10898/23.11.2021г. по описа на РУ - Пирдоп и докладна записка с рег. №286р - 15253/24.11.2021г. по описа на РУ - Костинброд и възникнала спешна служебна необходимост.

За да се произнесе по спора, АС е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискването за писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и изискването за мотивираност на същата. Изложени са съображения, че с оспорената заповед, директорът на ОДМВР - София е изменил едностранно мястото на изпълнение на служебните задължения на служителя, при изразено изрично несъгласие от негова страна, отразено собственоръчно върху заповедта. По делото не са ангажирани доказателства, че Маринов е запознат срещу подпис с предложението за временно преназначаване, каквото е изискването на чл.13, ал.1 от Наредба 08121з - 310 от 17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР. Съдът е анализирал приложимата разпоредба на чл.165, ал.2 от ЗМВР за временно преназначаване на служител, в хипотезата на мотивирана служебна необходимост по смисъла на легалното определение на последната, дадено в 1, т.23 от ДР на ЗМВР и е стигнал до извод, че визираните предпоставки не са налице. Счел е, че посочените в предложението мотиви за преназначаването на служителя съставляват общо формулирани изявления и липсват конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват хипотезите на понятието " служебна необходимост" по смисъла на 1, т.23 от ДР на ЗМВР, които са посочени изчерпателно. По изложените съображения, съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението е правилно постановено.

Правилен е изводът на АССО, че към момента на издаване на процесната заповед не са били налице предпоставките, обуславящи "възникнала спешна служебна необходимост" по смисъла на 1, т.23 от ДР на ЗМВР, както и че не са ангажирани доказателства да са налице някакви извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред на територията на РУ - Пирдоп, които да налагат временно преназначаване на служител, още по малко за срок от една година. Правилно административния съд е извел извод, че при издаването на заповедта са посочени фактически основания за издаването й, които са общи, а не конкретни факти и обстоятелства, обуславящи посочената служебна необходимост, както и че не са спазени разписаните в Наредба №8121з-310/2014 г. специфични правила и по - конкретно разпоредбата на чл.13, ал.1 от Наредбата за запознаване на служителя с предложението за временно преназначаване.

Съдът, въз основа на верни фактически установявания, е достигнал до обосновани правни изводи. Правилно е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В заповедта е посочено, че служителят е преназначен за срок от една година на друга длъжност поради възникнала спешна служебна необходимост. Служебната необходимост е обоснована с изложени мотиви в предложение № 347р - 10898 от 23.11.2021г. на впд началник на РУ - Пирдоп и докладна записка №286р - 15253/24.11.2021г. по описа на РУ - Костинброд, като в заповедта като фактически основания са възпроизведени, мотивите, съдържащи се в предложението на началника на РУ - Пирдоп, които се изразяват в следното: посочен е териториалния обхват на РУ - Пирдоп, брой общини, градове села и вилни зони, големия брой промишлени предприятия на територията на РУ - Пирдоп, туристическа дестинация - Копривщица и големия брой туристи, натоварена пътна артерия ГП 1-6 и затрудненото осигуряване на полицейско присъствие на обслужваната територия, поради недостатъчен брой служители от група "Охранителна полиция", което обуславя обективна необходимост от назначаване на служители в група"ОП" на РУ - Пирдоп.

Изводите на съда за липсата на предпоставките, предвидени в чл.165, ал.2 от ЗМВР за преназначаване на служителя са правилни и съответни на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ЗМВР предвижда кога държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност. Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост – чл. 165, ал. 2 ЗМВР. Легална дефиниция на понятието „служебна необходимост“ е дадено в 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. „Служебна необходимост“ е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. В процесния случай описаните фактически обстоятелства за издаване на заповедта не съответстват на посочените по - горе предпоставки и не са ангажирани каквито и да е доказателства, в подкрепа на посочената в заповедта възникнала спешна служебна необходимост.

По делото от страна на ответника в производството – издател на акта, не са представени доказателства да са били налице „извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред“, и/или „нормативни промени“, и/или „промени във функционалните задължения на структурите“. Поради това така посочените фактически констатации на органа се явяват недоказани, съответно материалноправното основание за издаване на заповедта не съответства на фактите. Кадровата необезпеченост в РУ - Пирдоп и недостатъчния брой служители от група "Охранителна полиция" , както и необходимостта от назначаване на служители в група "ОП", в която е преназначен Маринов, каквито съображения са изложени в докладна записка от 24.11.2021г. на впд началник на РУ - Костинброд и предложението на впд началник на РУ - Пирдоп не обосновава служебна необходимост по смисъла на закона, която да е основание за временното преназначаване на служителя.

Преназначаването следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, поради което заповедта не съответства и на целта на закона. В допълнение следва да бъде отбелязано, че правомощието на ръководителя да определи на служителя друго място на изпълнение на дейността може да се реализира при условията на чл. 181а, ал. 1 ЗМВР - при командироване.

Първоинстанционният съд не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона, поради което изложените от касатора доводи за необоснованост на решението са неоснователни.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски в размер на 450 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 09.06.2022г. , платими от ОДМВР - София. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е под минимума предвиден в чл.9, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 229 от 02.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1237/2021 г. на Административен съд София - област.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - София да заплати на К. М., [ЕГН] от гр. Сливница, сторените разноски по делото в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА