Р Е Ш Е Н И Е

№ 50106

София, 26.07.2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г. д. № 3187 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. П. П., чрез адвокат Д. Д., срещу въззивното решение №88/04.04.2022г. постановено по в. г.д.№82/2022г. на Окръжен съд – Стара Загора.

Касационното обжалване е допуснато с определение №50213/24.04.2023г. по следния въпрос, уточнен от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/: за характеристиките на „началото на писмено доказателство“.

По него е налице трайно установена практика на ВКС, част от която са решение по г. д.№375/10г. на ІV г. о. и решение по г. д. №251/16г. на ІІІ г. о. Според същата, „началото на писмено доказателство“ е този документ в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават вероятност сделката да е привидна. Прието е, че това е писмено волеизявление на страна по сделката за факт, който не установява пряко наличието на симулативно волеизявление, а е косвено доказателство, което само по себе си не е достатъчно да докаже симулацията при условията на пълно и главно доказване. Писмените нареждания за превод на суми съставляват изхождащо от страната по сделката доказателство правещо вероятно твърдението за симулация на цената, поради което са „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК /решение по г. д.№920/2017г. на ВКС, ІІІ г. о./.

По касационните оплаквания:

В жалбата на М. П. П. са изложени...