Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 4281 / 2022 г.

Производство по чл. 129, ал. 7, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община против Решение № 1475 от 08.03.2022 г., постановено по адм. дело №4691/2021 г. по описа на АССГ, с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № СФД21-ТД26-139/1/01.02.2021 г., издаден от М. С. - главен инспектор, потвърден с Решение № СОА21-РД28-14/15.04.2021 г., издадено от Кмета на СО, с който е отказано възстановяването на недължимо внесената сума от „Пи Ел Си Брокерс З“ ЕООД в размер на 73 390.76лв., ведно със законната лихва от датата на плащане, и е върната административната преписка на дирекция "Общински приходи" при Столична община за ново произнасяне.

По поддържаните доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие на обосноваващите го правни изводи с разпоредби от ЗМДТ, се иска отмяната му и постановяване на ново, по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на „Пи Ел Си Брокерс З“ ЕООД срещу процесния АПВ. Касаторът възразява срещу извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът - „Пи Ел Си Брокерс З“ ЕООД, в писмен отговор от упълномощен процесуален представител, изразява становище за неоснователност на оспорването.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. 2 ДР на ДОПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, по отношение на която постановеното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е горепосоченият АПВ, с който е отказано претендираното от „Пи Ел Си Брокерс З“ ЕООД възстановяване на недължимо внесена сума от „Пи Ел Си Брокерс З“ ЕООД в размер на 73 390.76лв., ведно със законната лихва от датата на плащане. За да обоснове извод за незаконосъобразност на АПВ, първоинстанционният съд е приел за установено, че с Ревизионен акт № СФР20- РД77-75/07.10.2020г. е констатирано погрешно изчисляване на задълженията на „Пи Ел Си Брокерс 3“ ЕООД за периода 01.02.2014г. - 31.12.2017г., устанановени с Ревизионен акт № СФ19-РД77-5/14,01.2019г. поради промяна на отчетната стойност на имота от 2 978 349.15 лева на 1 774 336.58лева още към 31.01.2014г. Посочено е също така, че административният орган е постановил своя отказ за прихващане и възстановяване в нарушение на принципа за съразмерност, прокламиран в чл.6 от АПК, задължаващ го при упражняване на правомощията си да действа по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Счетено е също така, че лаконичните мотиви, изложени в оспорения АПВ за влязъл в сила сила предишен РА, който е неправилен, означавало, че ответникът черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, поради което е отменил процесния акт и е върнал преписката за ново произнасяне. Решението е неправилно.

Между страните не е налице спор по фактите. Спорна е тяхната правна интерпретация в контекста поисканото от възстановяване на суми за надвнесен ДНИ и ТБО по Ревизионен акт № СФ19-РД77-5/14.01.2019г. за периода 01.02.2014г. - 31.12.2017г. Институтът на прихващането и възстановяването на недължимо заплатени или събрани суми за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и на лихви върху тях, е уредена в Глава шестнадесета "Особени производства", Раздел I "Прихващане и възстановяване", чл. 128 - чл. 132 ДОПК.

Съгласно чл. 128, ал. 1, изр. първо ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.

Анализът на нормативното предписание сочи, че основателността на искането за възстановяване е обусловено от наличието на реално осъществено, но недължимо плащане. Осъщественото плащане, което ревизираното лице претендира като недължимо, в случая е направено по установено с Ревизионен акт № СФ19-РД77-5/14.01.2019 г. задължение, който акт не е обжалван и е влязъл в сила на 21.03.2019 г. Влезлите в сила ревизионни актове са стабилни административни актове и за задълженията, определени с тях, законодателят е предвидил възможност да бъдат изменяни само по ред и при конкретни и изчерпателно изброени хипотези, уредени в чл.133 и сл. от ДОПК. В случая производство по чл.133 – 134 от ДОПК не е провеждано и съответно няма постановен акт, с който да се изменят определените с Ревизионен акт № СФ19-РД77-5/14.01.2019г. данъчни задължения. П. Ревизионен акт № СФР20-РД77-75/07.10.2020г. не касае изменение на задълженията по предходния ревизионен акт, а установяване на данъчните задължения за следващ данъчен период - периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. Ето защо, при липса на проведено производство по чл.133 – 134 от ДОПК, приключило с акт за изменение на определените с Ревизионен акт № СФ19-РД77-5/14.01.2019г. данъчни задължения., не са налице установени по съответния ред недължимо платени или събрани суми за данъци.

Предвид гореизложеното, в конкретния случай не са били налице предпоставките на чл. 128, ал. 1 ДОПК, за да се извърши възстановяване на поисканите суми, поради което постановеният отказ е законосъобразен, а жалбата срещу него неправилно е преценена от първоинстанционния съд като основателна.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора искане за разноски, такива следва да му се присъдят на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер на 9 840,05 лв., съгласно приложения списък.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, вр. 2 ДР на ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1475 от 08.03.2022 г., постановено по адм. дело №4691/2021 г. по описа на АССГ, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пи Ел Си Брокерс З“ ЕООД срещу Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № СФД21-ТД26-139/1/01.02.2021 г., издаден от М. С. - главен инспектор в Столична община, потвърден с Решение № СОА21-РД28-14/15.04.2021 г., издадено от Кмета на Столична община.

ОСЪЖДА „Пи Ел Си Брокерс З" ЕООД [ЕИК], да заплати на Столична община сумата от 9 840,05 лв., представляващи разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА