Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Д. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Е. М. по административно дело № 4310 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, чрез пълномощник, срещу Решение № 123 от 21.02.2022 г., постановено по адм. дело № 454/2021 г. от Административен съд Пазарджик, с което е обявено за нищожно негово Уведомително писмо с изх. № 02-130-2600/3547 от 30.03.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г., в частта, с която спрямо „А. А. 1“ ЕООД, [ЕИК] е наложена санкция и му е отказано финансово подпомагане за 2018 г. по Схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: по подмярка 13.1/НР1 в размер на 3 577. 26 лв.; по подмярка 13.2/НР2 в размер на 2 552. 62 лв.; СЕПП в размер на 18 744. 96 лв.; СПП в размер на 58. 26 лв.; СПК в размер на 10 051. 48; ЗДП в размер на 5 109. 69 лв. и по МЗС в размер на 41. 45 лв.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт, поради несъобразяването му с материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и се претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ответната страна - „А. А. 1“ ЕООД, редовно уведомено не изпраща процесуален представител и не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалвания съдебен акт, като правилен да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите на касатора и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е издаденото от зам. изпълнителния директор на ДФЗ Уведомително писмо с изх. № 02-130-2600/3547 от 30.03.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., в частта, с която спрямо „А. А. 1“ ЕООД, [ЕИК] е наложена санкция и му е отказано финансово подпомагане за 2018 г. по Схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както следва: по подмярка 13.1/НР1 в размер на 3 577. 26 лв.; по подмярка 13.2/НР2 в размер на 2 552. 62 лв.; СЕПП в размер на 18 744. 96 лв.; СПП в размер на 58. 26 лв.; СПК в размер на 10 051. 48; ЗДП в размер на 5 109. 69 лв. и по МЗС в размер на 41. 45 лв.

Съдът е установил, че със Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е би одобрен специализирания слой „ПДП“, като извън обхвата на този слой са останали конкретно посочени в акта части от заявените за подпомагане БЗС, стопанисвани от търговското дружество. При оспорването, с влязло в сила Решение № 381 от 02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 703/2019 г. на Административен съд Пазарджик потвърдено с Решение № 3404 от 16.03.2021 г., постановено по адм. дело № 8617/2020 г. по описа на Върховния административен съд, Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието е окончателно отменена в частта ѝ, относно конкретни части от парцели, описани в т. 11 от обжалваното понастоящем решение на АС – Пазарджик.

При съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства съдът установил, че при постановяване на процесното Уведомително писмо изх. № 02-130-2600/3547 от 30.03.2021 г. зам. изпълнителния директор на ДФЗ не е съобразил факта, че по отношение на части от заявените за подпомагане имоти Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието е отменена с влязъл в сила съдебен акт, факт, който е констатиран и от експертното заключение на назначеното по делото вещо лице, прието от съда без заявени резерви от страните. Съдът е отбелязал, че в него е допусната грешка, като при изброяване на парцелите, по отношение на които Заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието е отменена, неправилно са посочени и парцел 22681-223-7-1, в размер на 0,01 ха.; парцел 22681-253-11-1, в размер на 0,01 ха. и парцел 22681-253-12-1 в размер на 0,15 ха, по отношение на които е налице отменено Решение № 381 от 02.07.2020 г., постановено по адм. дело № 703/2019 г. на Административен съд Пазарджик (с Решение № 3404 от 16.03.2021 г., постановено по адм. дело № 8617/2020 г. на ВАС).

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния, съгласно Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП (редакция от ДВ, бр.12/13.02. 2015г.), чл. 10, т. 1 и т. 2 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, административен орган, в кръга на делегираните му правомощия.

Въпреки това съдът е приел оспорвания административен акт за нищожен. За този си извод се е позовал на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 АПК и на факта, че при постановяване на процесното Уведомително писмо изх. № 02-130-2600/3547 от 30.03.2021 г. , административният орган не е съобразил постановения, с Решение № 381 от 02.07.2020 г., по адм. дело № 703/2019 г. от Административен съд Пазарджик резултат, в частта му потвърдена с Решение № 3404 от 16.03.2021 г., по адм. дело № 8617/2020 г. на ВАС. Това е довело до погрешно определяне, както на сумите, които е следвало да бъдат оторизирани за плащане, така и по отношение намаляването на размера на плащането или отказа за плащане по схемите за директни плащания. Приел е, че за да се постанови извършване на директно плащане по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП по подаденото от „А. А. – 1 „ ЕООД заявление или пък да бъде намален размера на плащането или да бъде отказано плащане по схемите за директни плащания по смисъла на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП е необходимо да бъде извършена административна проверка по смисъла на чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП, във връзка с чл. 37 от ЗПЗП, тоест посредством Интегрираната система за администриране и контрол. Такава проверка не е възможно да бъде осъществена в рамките на съдебното административно производство. От друга страна, подлежащите на плащане суми и размера с който плащанията следва да бъдат намалени, не е възможно да бъдат определени посредством назначаване на съдебна експертиза, доколкото до приключване на съдебното дирене и постановяване на съдебния акт, не е възможно несъмнено и еднозначно да бъде определено, кои имоти са допустими за подпомагане и кои имоти не са допустими, което пък изключва възможността, на вещото лице да бъде поставена точно определена задача.

При това положение е направил извод, че Уведомително писмо изх. № 02-130-2600/3547 от 30.03.2021 г. следва да бъде обявено за нищожно изцяло, като постановено в противоречие с влязъл в сила съдебен акт и преписката да бъде върната на административния орган, който, след като съобрази дадените в настоящото решение указания по прилагане на закона и извърши, изискваните съобразно чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП проверки, да се произнесе по Заявление УИН 13/140618/99345 от 15.05.2018 г. за финансово подпомагане по следните схеми и мерки за кампания 2018 г.: Подмярка 13.1/НР1; Подмярка 13.2/НР2; СЕПП; СПП; СПК; ЗДП и МЗС, подадено бенефициента „А. А. 1“ ЕООД, [ЕИК].

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В касационната си жалба касаторът не обосновава конкретните отменителни основания, които е посочил, а изразява общо несъгласие с мотивите на съда, което не е въведено от законодателя като отменително основание. Прави се и опит да се допълнят мотивите на акта, което е недопустимо.

В случая административният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. чл. 177, ал. 2 АПК , съгласно която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Административният орган не е изпълнил дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона при постановяване на новия административен акт, предмет на настоящото съдебно производство, което по същество е отказ да изпълни указанията дадени от съда. Всеки акт, постановен в несъответствие с дадени със съдебно решение указания, е нищожен съгласно чл. 177 АПК. В случая е издаден административен акт, който изцяло противоречи на съдебното решение и на указанията на съда, поради което правилно е бил прогласен за нищожен и преписката е върната за ново произнасяне.

Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123 от 21.02.2022 г., постановено по адм. дело № 454/2021 г. от Административен съд Пазарджик.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ДОБРЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ