О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50387

гр. София, 17.07.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

И. А.

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 2089/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Феникс гарант“ ООД със седалище в [населено място] срещу решение № 44 от 16.05.2022 г., постановено по в. т. д. № 47/2022 г. на Апелативен съд - Бургас. С посоченото решение е потвърдено решение № 26002 от 06.01.2022 г. по т. д. № 251/2020 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е оставена без уважение молбата на „Феникс гарант“ ООД за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по делото решение № 340 от 05.11.2021 г.

В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно. Навежда се оплакване, че въззивният съд незаконосъобразно е отказал да поправи допуснатата очевидна фактическа грешка в решението на първоинстанционния съд, който в диспозитива на решението е уважил предявения частичен иск за претендираните 40 000 лв. като част от посочения в исковата молба общ размер на вземането 617 500 лв., а мотивите е приел за установено, че вземането е с общ размер 268 434.61 лв. Поддържат се доводи, че с оглед принципа на диспозитивното начало съдът е бил обвързан от размера на предявената претенция, но при осъществяване на решаващата си функция е следвало да се съобрази с установеното от него „в обстоятелствената част на съдебното решение“ и след като въз основа на доказателствата е направил извод, че ищцата има вземане в размер на 268 434.61 лв., в диспозитива на решението е следвало да посочи, че присъжда сумата 40 000 лв. като част от действително дължимото вземане за 268 434.61 лв.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е поставен въпросът „При произнасянето по частичен иск следва ли диспозитивът на съдебното решение да отразява решаващата функция на съда относно цялото вземане, а именно : уваженият частичен иск част от вземане в какъв размер представлява, или следва да бъде посочен размера на вземането в неговия пълен размер, така, както е предявен, независимо, че не е доказан в процеса“.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор на касационната жалба от ответницата по касация К. В. Ч. от [населено място] - малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Г. С. П..

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Производството по т. д. № 251/2020 г. е образувано пред Окръжен съд - Бургас по искова молба, подадена от Г. С. П. в качеството й на майка и законен представител на малолетната К. В. Ч.. С исковата молба са предявени обективно съединени осъдителни искове срещу „Феникс гарант“ ООД за сумите 40 000 лв. - главница, дължима на основание чл.125, ал.3 ТЗ и съставляваща Ѕ от стойността на дружествените дялове на наследодателя на ищцата В. Ч., притежавани в качеството му на съдружник във „Феникс гарант“ ООД, и 2 500 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.12.2019 г. до 07.07.2020 г. В исковата молба е посочено, че искът за главницата се предявява като частичен от 617 500 лв., а искът за обезщетение за забава - като частичен от 37 736.11 лв. В хода на производството не е предприемано и допускано изменение на предявените с исковата молба искове.

С решение № 340 от 05.11.2021 г. Окръжен съд - Бургас е осъдил „Феникс гарант“ ООД да заплати на К. В. Ч., действаща чрез своята майка и законен представител Г. П., сумата 40 000 лв. - частичен иск от общо претендирана главница от 617 500 лв., представляваща Ѕ от стойността на притежаваните от наследодателя В. С. Ч. дружествени дялове във „Феникс гарант“ ООД, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 09.07.2020 г. до окончателното плащане, и сумата 2 444.44 лв. - обезщетение за забава върху главница от 40 000 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 07.07.2020 г., като е отхвърлил акцесорния иск за разликата до пълния заявен като частичен размер от 2 500 лв.

След получаване на препис от постановеното решение ответникът „Феникс гарант“ ООД е сезирал първоинстанционния съд с молба, в която е формулирал искане съдът да поправи допуснатата в решението очевидна фактическа грешка относно отразения в диспозитива общ размер на главницата. Искането е аргументирано със съображения, че посоченият в диспозитива общ размер от 617 500 лв., съответстващ на „претендираната главница“, не кореспондира с установения въз основа на заключението на съдебно - икономическата експертиза по делото и възприет в мотивите общ размер на главницата за подлежащия на изплащане наследствен дружествен дял - 268 434.61 лв.

След провеждане на производство по чл.247 ГПК Окръжен съд - Бургас е постановил решение № 260002 от 06.01.2022 г., с което е оставил без уважение молбата на „Феникс гарант“ ООД за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по т. д. № 251/2020 г.

Сезиран с въззивна жалба от „Феникс гарант“ ООД, Апелативен съд - Бургас е постановил обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е потвърдил решението на първоинстанционния съд от 06.01.2022 г. За да се произнесе по жалбата, въззивният съд е изходил от възприетото в константната съдебна практика разрешение, че очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправяне по реда на чл.247 ГПК, е налице при противоречие между обоснованата в мотивите на съдебното решение правораздавателна воля на съда и изразената в диспозитива на решението правораздавателна воля. Въззивният съд е установил, че в мотивите към решението по съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с частичен иск за сумата 40 000 лв., претендирана от ищцата като част от задължение на ответника към нея с общ размер 617 500 лв., че задължението на ответника не е в размер на 617 500 лв., а в размер на 268 434.61 лв., и че претенцията за сумата 40 000 лв. е основателна, след което въз основа на тези изводи с диспозитива на решението е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 40 000 лв. по частичния иск от общо претендирана главница 617 500 лв. Съпоставяйки изводите в мотивите с диспозитива на решението, въззивният съд е приел, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал очевидна фактическа грешка в твърдения от ответника смисъл, а е уважил изцяло предявената частична искова претенция и коректно е посочил, че ищцата претендира присъдената сума като част от вземане с общ размер 617 500 лв. Преценката за отсъствието на очевидна фактическа грешка е аргументирана и с разясненията в Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, че в хипотезата на уважен изцяло частичен иск обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение се изчерпват с предмета на делото, т. е. с предявената част от вземането, а по останалата част може да се формира нова - различна СПН.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Бургас въззивно решение.

Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, с който е обосновано общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, е обусловен от тезата на касатора, че в диспозитива на решението, с което се уважава частичен иск за парично вземане, съдът следва да посочи общия размер на вземането, който е приел за установен в мотивите въз основа на доказателствата по делото, а не твърдения от ищеца общ размер на вземането, посочен в исковата молба. Поддържаната от касатора - ответник теза не е възприета от въззивния съд, който е споделил извода на първоинстанционния съд в решението по чл.247 ГПК, че в хипотезата на предявен (и уважен) частичен иск диспозитивът на решението следва да отразява предявения за съдебна защита размер на вземането и посочения в исковата молба общ размер на вземането, от който ищецът претендира съответната част по конкретното дело. Отговорът на поставения въпрос предполага проверка на правилността на изводите на въззивния съд, обусловили произнасянето за неоснователност на подадената от касатора молба по чл.247 ГПК, от което следва, че въпросът е от значение за правилността на обжалваното решение и не може да послужи като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване (т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).

Независимо от изложеното, дори въпросът да се счете за правен с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на него не е изпълнено специфичното за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнително изискване - да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Пределите на съдебна защита с решението по уважен частичен иск са предмет на обсъждане в приетото от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., което имплицитно дава отговор и на въпроса за съдържанието на самото съдебно решение (т. нар. диспозитив). В т.1 от съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че за да се приеме, че иск за парично вземане е предявен като частичен, е необходимо в исковата молба ищецът да заяви изрично, че претендира част от спорното право, част от вземането; С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното съдебно решение; Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и по тази причина за нея продължава да тече погасителна давност, за разлика от предявената част, за която давността се спира или прекъсва съгласно новата разпоредба на чл.116а ЗЗД (ДВ бр.42/2018 г.). Според разясненията в т.2 от съобразителната част на тълкувателното решение, при предявяване на осъдителен иск за парично вземане в петитума на исковата молба ищецът сочи и размера на иска, а когато претендира с петитума на исковата молба само част от размера на вземането, той предявява частичен иск; При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право; Обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова - различна сила на пресъдено нещо. От възприетото от ОСГТК на ВКС разрешение, че при предявен частичен иск за парично вземане предмет на делото е само претендираната част от вземането и че при уважаване на частичния иск силата на пресъдено нещо на съдебното решение се разпростира само по отношение на нея, следва, че диспозитивът на решението трябва да отразява вземането в размера, който съдът приема за дължим в рамките на предявената за съдебна защита част от цялото твърдяно в исковата молба вземане. Установеният в мотивите към решението общ размер на вземането няма значение за изхода на спора по частичния иск, тъй като за непредявената част от вземането не се формира сила на пресъдено нещо и същият не обвързва съда, който ще разгледа иска на ищеца за останалата част от вземането. При наличие на формираната с Тълкувателно решение № 3/2016 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, не може да се приеме, че касационното разглеждане на поставения от касатора въпрос ще съставлява принос в тълкуването и ще осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите, каквото цел е заложена от законодателя в разпоредбата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 47/2022 г. на Апелативен съд - Бургас.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 44 от 16.05.2022 г., постановено по в. т. д. № 47/2022 г. на Апелативен съд - Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :