Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар С. Т. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията А. М. по административно дело № 8407/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на И. П. А. срещу решение № 2389/10.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1067/2024 г. по описа на Административен съд – С. З. с което е отхвърлена исковата молба на И. П. А., [ЕГН], в която е обективирано искане за прогласяване на нищожността на определение № 1280/07.02.2023 г. по адм. дело № 10522/2022 г. на Върховен административен съд, VІII отделение.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба. Формулиран е петитум за отмяна на обжалваното решение.

Ответната страна - Публичен изпълнител при ТД на НАП - П. О. С. Загора, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съдът да остави в сила атакуваното решение.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прецени касационната жалба, като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея.

С обжалваното решение № 2389/10.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1067/2024 г. по описа на Административен съд – С. З. с което е отхвърлена исковата молба на И. П. А., [ЕГН], в която е обективирано искане за прогласяване на нищожността на определение № 1280/07.02.2023 г. по адм. дело № 10522/2022 г. на Върховен административен съд, VІII отделение.

Според настоящия съдебен състав обжалваният съдебен акт е валидно постановен, но е недопустим по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. Това е така, защото не е спорно обстоятелството, че Административен съд е сезиран с искова молба вх. № 32275/02.12.2024 г., подадена от И. П. А., с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, съдържаща искане за обявяване нищожност на определение № 1280/07.02.2023 г. по адм. дело № 10522/2022 г. на Върховен административен съд, VІII отделение. В горепосочената искова молба изрично е вписано, че искът е предявен срещу Ц. М. П., на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив, ИРМ С. З. с посочване на служебния му адрес гр. С. З. [улица]. Вместо да призове горепосочените страни - ищец и ответник, решаващият състав на първоинстанционния съд е постановил на 16.04.2025 г. разпореждане по адм. д. № 1067/2024 г., с което е конституирал като ответник по делото публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив. В призовката до публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, изпратена на адрес гр. Пловдив, [улица], е вписано качество на призованата страна – ответник. Точно като такъв в протокола от проведеното съдебно заседание, както и в оспореното съдебно решение е вписан публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив. Следователно първостепенният съд погрешно е конституирал и призовал на погрешен адрес в качеството на ответник публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, въпреки, че в текста на исковата молба ясно и правилно е вписано срещу кое лице е предявена исковата претенция.

Следва да се има предвид, че в разпоредбите на АПК не се съдържат норми, уреждащи страните, формата и съдържанието на исковата молба, предявена по реда на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, с оглед на което съдът следва на основание чл. 144 АПК да прилага правилата на ГПК. В случая съдът не разполага с правомощие да конституира служебно ответник, защото в исковия процес е водещо диспозитивното начало, прогласено в чл. 6 ГПК, а не служебното начало, регламентирано в чл. 9 АПК, което е определящо в съдебно производство по оспорване на административни актове. Ето защо в исковото производство съдът няма правомощие да указва на ищеца срещу кого да предяви иска си или да променя посочения в исковата молба ответник, тъй като надлежната процесуална легитимация на ответника е абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск и следователно - за неговата допустимост. В конкретната хипотеза съдът служебно и погрешно е конституирал публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив като ответник по предявения иск, което води до недопустимост на образуваното и проведено съдебно производство. По силата на чл. 26, ал. 1 ГПК страни в производството са лицата от чието име и срещу които се води делото.

С оглед на това касационният съдебен състав намира, че първоинстанционното съдебно производство е образувано и проведено срещу нелегитимен ответник, което обстоятелство води до недопустимост на обжалваното решение. Неправилното конституиране на страните и в частност на ответниците по делото, съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК - недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, тъй като това нарушение възпрепятства формирането на субективните предели на сила на пресъдено нещо на съдебното решение в исковия процес, защото именно те очертават кръга на лицата, които не могат да оспорват, че съдебно потвърденото право съществува, нито да твърдят, че съдебно отреченото право съществува, а са длъжни да съобразяват своето поведение с установеното от съда правно положение, доколкото тези лица са обвързани от силата на пресъдено нещо и са нейни адресати.

По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение е недопустимо и като такова то следва да бъде обезсилено, а делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав от първоинстанционния съд. Предвид установената недопустимост, съдът не следва да се произнася по твърденията на касатора за неправилност на оспореното съдебно решение.

С оглед изхода на спора настоящият съдебен състав не се произнася и по претенциите за присъждане на разноски, съобразно императивната норма на чл. 226, ал. 3 АПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по тях.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 2389/10.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1067/2024 г. по описа на Административен съд – С. З.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – С. З.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ