О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50498гр. София, 13.07.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н. М. Ж.

изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1918 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Р. Б. срещу решение №163 от 16.03.2022г. по т. д.№74/2022г. на Софийски апелативен съд. С него е обезсилено решение от 03.12.2021г. по т. д.№5130/2021г. на Софийски градски съд, ТО, 12 състав и е прекратено като процесуално недопустимо производството по делото.

Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд за недопустимост на предявения иск по чл.155 т.3 от ТЗ. Поддържа, че се касае за конститутивен иск, чиято правна последица – прекратяване на търговското дружество, настъпва по силата на съдебното решение, което е основание за вписване в търговския регистър на подлежащите на вписване обстоятелства при прекратяване и ликвидация на търговско дружество. Счита, че при твърдение за настъпила смърт на едноличния собственик на капитала и управител на „П. К. ЕООД и за липса на данни лицата, които имат правен интерес от това, да се поискали установяване на настъпило прекратяване на дружеството по чл.157 ал.1 от ТЗ, респ. вписване на същото обстоятелство по партидата на дружеството повече от три месеца след настъпването на смъртта, прокурорът, като надлежно легитимирано от закона лице, има правен интерес да предяви иск по чл.155 т.3 от ТЗ.

Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по правния въпрос: 1.По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружество и бездействие на наследниците му и възможността на Прокуратурата да иска обявяване на производство по ликвидация пред съответния окръжен съд? Поддържа, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в определение №302 от 28.06.2018г. по ч. т.д. №1280/2018г. на ВКС, ТК, I т. о.

Ответникът по касация „П. К. ЕООД чрез адвокат С. Г., упълномощен от назначения му особен представител адв.В. Б., поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изразява и становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено настъпването на смъртта на едноличния собственик и управител на ответното дружество „П. К. ЕООД –В. С. П. на 06.04.2017г. От извършена служебна проверка на вписаните обстоятелства по партидата на ответното дружество в ТР е установил, че няма данни законните наследници на починалия собственик на капитала да са заявили искане за продължаване дейността на дружеството. При тези данни въззивният съд е направил извод за недопустимост на производството по иска по чл.155, т.3 от ТЗ, респективно на постановеното по същия иск първоинстанционно решение. Изложил е мотиви, че предвид нормата на чл.157, ал.1 от ТЗ дружество, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. Посочил е, че законовата разпоредба е специална и урежда хипотеза на прекратяване на еднолично ООД, стояща извън очертаните общи хипотези за ООД в чл.154 от ТЗ и чл.155 от ТЗ. Прекратяването, според съда, с оглед съдържанието на чл.157, ал.1 от ТЗ настъпва по силата на самия закон със смъртта на едноличния собственик на капитала, когато последният е физическо лице и не са налице ясно очертаните изключения, а именно да е предвидено различно в учредителния акт или в друг последващ акт на едноличния собственик на капитала, или ако наследниците не поискат да продължат дейността на търговеца. Посочил е, че никое от изключенията от правилото на чл. 157, ал.1 от ТЗ не се твърди или установява по делото, предвид което и по силата на последната правна норма ответното еднолично ООД – „П. К. ЕООД, е прекратено със смъртта на едноличния му собственик, настъпила на 06.04.2017г. Според състава на САС вписването на настъпилото по силата на закона прекратяване има съобразно нормата на чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ само оповестително действие по отношение на третите добросъвестни лица и не изключва възможността съдът, основан на фактите по делото, да приеме, че прекратяването е настъпило. Въззивният съд е изтъкнал, че интересът по предявен конститутивен иск по чл.155, т.3 от ТЗ е да бъде постигната правна промяна с влизане в сила на съдебното решение, с което искът се уважава, изразяваща се в прекратяване на ответното дружество. Приел е, че в конкретния случай правната промяна е вече настъпила през 2017г. на основание на специалната разпоредба на чл.157, ал.1 от ТЗ, поради което и предявеният иск по чл.155, т.3 от ТЗ е лишен от правен интерес и на последното основание недопустим, доколкото е недопустимо и повторно прекратяване на вече прекратено ЕООД.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение касаторът въвежда като такова противоречието на решението с посочената практика на ВКС по въпроса, уточнен от настоящия съдебен състав, относно приложимостта на исковия ред по чл.155 т. 3 ТЗ за прекратяване на ЕООД в хипотезата на чл.157 ал.1 ТЗ при смърт на едноличния собственик на капитала на същото и негов управител и бездействие на наследниците му. Така формулираният въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав. Следователно по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.

По поставения въпрос е даден отговор в задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 на ТР №1/2020 от 31.05.2023г. на ОСТК на ВКС, с което е прието, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл.157, ал.1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл.155, т.3 от ТЗ, вр. чл. 154, ал.1, т.5 от ТЗ. Обжалваното решение на Софийски апелативен съд е постановено преди формирането на тази задължителна практика, поради което следва да се прецени доколко то е в съответствие с разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1/2020 от 31.05.2023г. на ОСТК на ВКС.

С оглед изложеното касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС.

Държавна такса не се събира на основание чл.83 ал.1,т.3 ГПК.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №163 от 16.03.2022г. по т. д.№74/2022г. на Софийски апелативен съд.

Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване на касатора Прокуратура на Р. Б. и ответника по касация „П. К. ЕООД чрез назначения му особен представител адв.В. Б..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.