О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50383

гр. София, 13.07.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1561/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. С. Ю., Б. Н. И. и И. Н. И. - тримата от [населено място], чрез процесуален представител адв. В. Н. от САК, срещу решение № 572 от 19.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 293/2022 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 265571 от 31.08.2021 г. по гр. д. № 6618/2015 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Е. С. Ю., Б. Н. И. и И. Н. И. против ЗК „Уника“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата вследствие на ПТП от 19.12.2013 г. смърт на Н. И. Ю. за разликите над сумите 100 000 лв. до претендираните по 200 000 лв., както и поддържаният от Б. Н. И. и И. Н. И. в качеството им на универсални правоприемници (наследници по закон) на починалата в хода на процеса Б. А. Я. иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. И. Ю. за разликата над сумата 90 000 лв. до претендираните 200 000 лв., и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците са осъдени да заплатят на застрахователното дружество - ответник разноски за всяка от съдебните инстанции, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради необоснованост, нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е извършил задълбочена преценка на фактите и доказателствата по делото, не е отчел в достатъчна степен действителното съдържание на съществувалите между тях и починалия им близък родственик конкретни житейски отношения, изпълнени с взаимна обич и подкрепа, както и тежестта на понесените от тях болки и страдания по повод внезапната загуба на близкия им човек, поради което необосновано и в нарушение на чл.52 ЗЗД е определил обезщетения в силно занижен размер, който не отговаря на изискването за справедливост. Позовават се на несъобразяване от страна на въззивния съд на съдебната практика по сходни случаи, а също и на нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по време на проявление на вредите. Относно обезщетението, определено в полза на починалата в хода на делото Б. Я. - майка на Н. Ю., касаторите навеждат оплаквания, че въззивният съд необосновано и без всякаква житейска логика е мотивирал ниския размер на обезщетението със съображения, че ищцата е починала три години след смъртта на сина си и болките от загубата му са търпени в рамките на кратък период от време. По съображения в жалбата касаторите правят искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и за уважаване на исковете им в пълен размер с присъждане на разноски.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на делото и че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС и с практиката на ВКС (обективирана в решения по т. д. № 2056/2015 г., т. д. № 3450/2013 г., т. д. № 2998/2013 г., т. д. № 777/2019 г., т. д. № 2143/2014 г., т. д. № 1398/2014 г., т. д. № 964/2011 г. и т. д. № 299/2011 г.) : „1. Съобразени ли са присъдените суми по делото с конкретно установените по делото житейски обстоятелства, както и със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС относно размера на дължимото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя; 3. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и с конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси“.

В отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касация ЗК „Уника“ АД със седалище в [населено място] - чрез процесуален представител адв. Г. П. от САК, оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната от касаторите - ищци част.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и в резултат на нея е достигнал до извод, че справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД, което се дължи на ищците като паричен еквивалент на болките и страданията от настъпилата при ПТП на 19.12.2013 г. смърт на Н. И. Ю. - съпруг на ищцата Е. С. Ю., баща на ищците Б. Н. И. и И. Н. И. и син на ищцата Б. Я., възлиза на 100 000 лв. - за съпругата и за всяко от децата, и на 90 000 лв. - за майката на починалия, поради което предявените против ЗК „Уника“ АД преки искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) са основателни до размер на посочените суми и неоснователни за разликите до претендираните размери от по 200 000 лв. При разглеждане на иска на Б. Я. въззивният съд е съобразил, че последната е починала в хода на делото и е заместена от нейните наследници по закон (внуци) Б. И. и И. И., които поддържат предявената приживе от нея искова претенция.

Въз основа на заключението на назначената в първоинстанционното производство автотехническа експертиза въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че произшествието, от което е последвала смъртта на наследодателя на ищците Н. Ю., е реализирано на автомагистрала „Хемус“ в района на [населено място] при намалена видимост; Пострадалият Ю. се е намирал в района на произшествието по повод изпълнение на служебните си задължения на старши специалист пътен участък и е правил опит да обозначи с конуси мястото, на което движещ се с превишена скорост товарен автомобил се е ударил в друг спрял в дясната пътна лента товарен автомобил, който е обезопасявал пътя чрез разпръскване на луга; След инцидента трети товарен автомобил, движещ се в същата посока, е ударил втория автомобил, който се е завъртял в посока обратна на посоката на часовниковата стрелка. В резултат на последния удар е пострадал Н. Ю. и няколко дни по-късно - на 25.12.2013 г., той е починал вследствие причинените при произшествието телесни увреждания. С влязла в сила присъда по наказателно дело двама от водачите, участвали в произшествието, са признати за виновни в извършване на престъпление чрез нарушаване на правилата за движение по ЗДвП и независимо съпричиняване на смъртта на Н. Ю..

Въззивният съд е констатирал, че основните спорни въпроси във въззивното производство са тези за справедливия размер на обезщетенията, които се дължат на ищците като наследници по закон на починалия Н. Ю., и за съпричиняване на вредите от пострадалия като основание по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетенията.

Във връзка със спора за справедливия размер на обезщетенията въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Д. Т. и Ю. К., които са имали непосредствени впечатления за отношенията между ищците и починалия техен родственик, а също и за отражението на инцидента върху живота и психоемоционалната сфера на всеки от ищците. От свидетелските показания съдът е приел за установено, че ищците и Н. Ю. са обитавали една къща в [населено място], живели са сплотено, отнасяли са се с внимание, любов и уважение един към друг, подкрепяли са се взаимно; Внезапната смърт на Н. на възраст 51 г. е причинила на всички ищци силен шок, те продължават да страдат за него и не могат да преодолеят мъката от неговата загуба. Свидетелката К. е пояснила, че след смъртта на Н. майка му Б., която преди време загубила и другия си син, понесла много тежко смъртта на сина си, отпаднала и се поболяла, като по-късно - на 05.09.2016 г., починала.

След преценка на приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд се е произнесъл, че изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД ще бъде постигнато с присъждане на обезщетения в размер на по 100 000 лв. - на съпругата и на двете деца на починалия, и в размер на 90 000 лв. - на майката на починалия, заместена в процеса от наследниците по закон Б. И. и И. И.. За да мотивира решаващите си изводи за размера на обезщетенията, въззивният съд се е позовал на указанията в ППВС № 4/68 г. и е посочил, че при определяне на обезщетенията взема предвид възрастта на починалия към момента на инцидента (51 г.) и обстоятелствата, при които е настъпила неговата внезапна и неочаквана за членовете на семейството му смърт; близките отношения между починалия и всеки от претендиращите обезщетение негови родственици, които отношения са се характеризирали с взаимна близост, разбирателство, любов и подкрепа; изключително тежката травма, причинена на всеки от ищците вследствие смъртта на любимия им човек; необратимото лишаване на съпругата (на 48 г.) и на децата (на 22 г. и 24 г.) от основната опора в живота им и от очакваните за в бъдеще съпружеска/родителска любов и подкрепа, както и цялостното неблагоприятно отражение на тежкия инцидент върху живота и психиката на всички ищци. Относно обезщетението, определено в полза на майката на починалия (на възраст 76 г.), въззивният съд е изложил съображения, че тя несъмнено е преживяла много тежко загубата на сина си, особено като се има предвид настъпилата по-рано смърт на другия й син, но търпените от нея страдания са с кратка продължителност. Въззивният съд е посочил в мотивите към решението си, че при определяне на справедливия размер на обезщетенията отчита и времето на настъпване на произшествието, както и икономическите условия в страната към 2013 г., чието отражение са лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За неоснователно съдът е счел позоваването от страна на ищците на съдебна практика по „сходни дела“, сочеща на присъждани обезщетения за неимуществени вреди в по-висок размер от определените по конкретното дело. След анализ на посочените от ищците съдебни решения въззивният съд е изразил виждане, че те са постановени при различна фактическа обстановка, предполагаща определяне на по-високи по размер обезщетения поради по-голям обем на претърпените вреди.

Въззивният съд е разгледал и възражението на ответника - застраховател за съпричиняване на вредите от пострадалия Н. Ю., но след преценка на доказателствата е направил извод за неговата недоказаност и неоснователност и е приел, че определените по справедливост обезщетения не следва да се намаляват при предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение.

Първият въпрос, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК за правен въпрос, по който може да се допусне касационно обжалване. За да отговори на въпроса дали присъдените с обжалваното решение обезщетения са съобразени с конкретно установените житейски обстоятелства, касационната инстанция следва да извърши проверка на обосноваността и законосъобразността на изводите, до които е достигнал въззивният съд след преценка на доказателствата и на релевантните за приложението на чл.52 ЗЗД факти по делото. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правилността на решаващите правни изводи на въззивния съд не е предмет на проверка в стадия на производството по чл.52 ЗЗД и въпросите, които имат значение за възприемането на фактическата обстановка по спора, за преценката на доказателствата от страна на въззивния съд и за правилността на обжалваното въззивно решение, не съставляват правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, годни да послужат като общо основание за достъп до касационно обжалване.

Вторият въпрос - за критериите, които следва да бъдат съобразени от съда с оглед принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя (по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите), е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Разрешаването на този въпрос е обусловило частичното отхвърляне на предявените от касаторите преки искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), но по отношение на въпроса не е налице специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка, с която е обосновано искането за допускане на касационно обжалване - противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с практиката на ВКС. Значим за делото е и третият въпрос - дали при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя съдът следва да съобразява нормативно определените лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за който също не е изпълнено допълнителното изискване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

Критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и определяне на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, са изяснени общо в приетото от Пленума на ВС Постановление № 4/1968 г. В постановлението е указано на съдилищата, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, и в мотивите към съдебното решение да се посочват конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на вредите. Разяснено е, че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт за размера на обезщетението имат значение моментът на настъпване на смъртта, възрастта на починалия и общественото му положение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, степента на родствена близост между починалия и претендиращия обезщетение, както и действителното съдържание на отношенията помежду им. В съобразителната част на постановлението е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които съдът трябва да вземе предвид при определяне на обезщетението. Задължителните указания на Пленума на ВС са намерили отражение и в създадената при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, част от която е цитирана в изложението към касационната жалба. В същата е изразено разбирането, че за да удовлетворява изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и да компенсира в най-пълна степен причинените неимуществени вреди, присъденото от съда обезщетение следва да е определено при съблюдаване на посочените в ППВС № 4/1968 г. критерии и след задълбочена преценка на всички релевантни за спора обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост”. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК е възприето и разрешението, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът трябва да отчита и икономическата конюнктура в страната, израз на която са ежегодно нарастващите нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., е прието, че лимитите на застрахователно покритие не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, но следва да бъдат отчетени при формиране на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е определил дължимите на касаторите обезщетения за неимуществени вреди, след като е взел предвид всички установени по делото правнорелевантни факти, които в конкретния случай попълват съдържанието на понятието „справедливост”. Съобразени са както общите критерии, указани в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, така и специфичните за спора обстоятелства - активната възраст на починалия и внезапното настъпване на смъртта му при нелеп пътен инцидент, степента на родствена близост между него и претендиращите обезщетение ищци и действителното съдържание на отношенията помежду им, изпълнени с взаимна обич, сплотеност, разбирателство и подкрепа, тежестта на болките и страданията, понесени от ищците вследствие неочакваната и необратима загуба на техния съпруг, баща и син, лишаването на ищците от подкрепата, която всеки от тях е получавал и очаквал да получава занапред от починалия. За да се произнесе по размера на обезщетенията, въззивният съд е отчел времето на проявление на вредите - 2013 г., както и действалите тогава нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които според практиката на ВКС не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, но следва да бъдат взети предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. От съдържанието на мотивите към въззивното решение е видно, че обезщетенията за неимуществени вреди са определени в съответствие със задължителната съдебна практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и с практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, в т. ч. цитираната от касаторите, поради което няма основание решението да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Присъждането на обезщетения в размер, по-малък от претендирания с исковата молба, не се дължи на несъобразяване на решението със задължителната съдебна практика и с практиката на ВКС, а е резултат от основаната на доказателствата по делото и на закона преценка на въззивния съд, че с оглед установените по делото факти за постигане на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД са необходими и достатъчни сумите 100 000 лв. (за съпругата и за децата на починалия), съответно 90 000 лв. (за майката на починалия). Доводите на касаторите - ищци за несъответствие на определените обезщетения с доказаните в хода на делото житейски обстоятелства, релевантни за принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, и за неточно прилагане от въззивния съд на разпоредбата на чл.52 ЗЗД са относими към обосноваността и към материалната законосъобразност на обжалваното решение, които не са предмет на производството по чл.288 ГПК.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 293/2022 г. на Апелативен съд - София.

Разноски за производството по чл.288 ГПК не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 572 от 19.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 293/2022 г. на Апелативен съд - София.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :