Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 8522/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Местни данъци и такси“ (МДТ) при община Несебър, чрез процесуалния представител юрк. В., против решение № 4812/27.05.2025 г., постановено по адм. дело № 572/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че административният орган е определил правилно размера на таксата за битови отпадъци (ТБО) за периодите 2018 г., 2019 г. и 2020 г. на база декларираната отчетна стойност от дружеството за съответния имот. В тази насока оспорва изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение при издаването на процесния акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД). Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което предявената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът – „Х. Е. С. Холидейс“ ЕООД, чрез юрк. Р., оспорва касационната жалба по аргументи в писмен отговор и моли да бъде оставена без уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствието на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение на Административен съд – Бургас е постановено при повторно разглеждане на делото. С решение № 3256/27.03.2025 г., постановено по адм. дело № 12173/2024 г., Върховният административен съд е отменил решение № 7515/10.10.2024 г., постановено по адм. дело № 370/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на „Х. Е. С. Холидейс“ ЕООД против АУЗД № МДТ-204/09.11.2023 г., издаден от главен експерт в отдел МДТ при О. Н. потвърден с решение № 17/24.01.2024 г. на началникa отдел МДТ при О. Н. относно установените задължения за ТБО и лихви за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 239 556,90 лв.

Административният съд е установил по фактите, че с декларация вх. № 69167/20.04.2011 г. по реда на чл. 14 ЗМДТ жалбоподателят е декларирал недвижим имот в строителните граници на гр. Св. Влас, м. Козлука, общ. Несебър, представляващ УПИ 13.21, с площ 9 404 кв. м., както и на построената в него монолитна сграда - търговски обект. Процесният АУЗД е издаден след невнасяне на дължимата сума за ТБО от „Х. Е. С. Холидейс“ ЕООД. Според констатациите в акта, размерът на таксата е определен съобразно заповедите на кмета на общината по чл. 62 и чл. 63 ЗМДТ, третиращи процентната тежест на всеки един от компонентите в общото задължение по години съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ или за 2018 г. от 69 033,60 лв. - главница и 37 630,71 лв. - лихви, за 2019 г. от 69 033,60 лв. - главница и 30 641,06 лв. - лихви и за 2020 г. от 24 751,60 лв. - главница и 8 466,33 лв. – лихви.

При повторното разглеждане на делото са приети събраните доказателства в хода на адм. дело № 370/2024 г. на Административен съд – Бургас и адм. дело № 12173/2024 г. на ВАС. С оглед на дадените изрични указания до ответния орган е изяснено, че представената обяснителна записка по адм. дело № 370/2024 г. е съставена от издателя на АУЗД. Последната съдържа информация относно начина на изчисление на задълженията за ТБО в случая, като не е датирана, не е част от административната преписка и не е била изпращана на жалбоподателя.

От правна страна съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 4, ал. 1 и чл. 9б, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ (неточно посочена заповед № Д-59/06.02.2017 г. на кмета на О. Б. – стр. 5, абз. 5 от решението), но при нарушение на изискванията за форма и неспазване в цялост на реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно мотивите, налице е непълнота на фактическите основания за издаването на акта, тъй като в него не са посочени дължимите суми по отделните компоненти на ТБО за всеки от периодите. Направен е извод, че обсъжданата обяснителна записка има достоверна дата – 22.05.2024 г., след издаването на АУЗД и поради тази причина не може да се квалифицира като мотиви към акта. Обстоятелството, че ТБО не е разграничена по видове задължения препятства не само жалбоподателя да установи действителните размери, но и води до невъзможност за съда да извърши надлежна проверка. Въз основа на направените изводи с решението са дадени конкретни указания за тълкуване и прилагане на закона от страна на приходния орган.

Обжалваното решение на Административен съд – Бургас е валидно и допустимо, но неправилно.

Основателни са наведените оплаквания в касационната жалба на началникa отдел МДТ при О. Н. във връзка с установяването на задължения за ТБО на „Х. Е. С. Холидейс“ ЕООД за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.

Необходимо е да се отбележи в това отношение, че първостепенният съд е спазил стриктно указанията на ВАС в решение № 3256/27.03.2025 г. за отстраняване на допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждането на адм. дело № 370/2024 г. и изясняване на фактите във връзка с представената обяснителна записка от издателя АУЗД. Доказателствената тежест е разпределена правилно между страните като в тази насока са дадени точни указания.

Административният съд неправилно е приел обаче, че АУЗД № МДТ-204/09.11.2023 г. е издаден при съществено нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа релевантните правни и фактически основания. В акта е посочено правното основание за издаването му - чл. 107, ал. 3 ДОПК, както и фактическото – при извършена проверка по партидата на дружеството е установено, че дължимата сума за ТБО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. не е внесена – изрично уредена хипотеза в чл. 107, ал. 3, изр. 3, пр. последно ДОПК. В глава ХV от ДОПК "Данъчно-осигурителен контрол" са уредени съдържанието и реквизитите на ревизионния доклад и на ревизионния акт, но по отношение на актовете за установяване на задължения по декларации по чл. 106 и чл. 107 ДОПК няма подобна уредба и съгласно § 2 ДР ДОПК следва да се прилагат разпоредбите на АПК. Действително, в АУЗД задължението за ТБО е определено в общ размер за всяка година, а не по компоненти и видове услуги, но последното в случая няма характера на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е основание за формална и процесуалноправна незаконосъобразност на оспорения акт.

Конкретният казус касае публично общинско вземане за такса, чието основание е законово установено и размерът ѝ е определяем, доколкото базата за изчисление на ТБО е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота. Задължението за отделните услуги по чл. 62 и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ е уредено в чл. чл. 16-27, Глава втора, Раздел I от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. Н. и се определя в промили с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност - за 2018 г. одобрена с решение № 672 по протокол № 23/11.12.2017 г. на Общински съвет Несебър в размер на 3,4 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 1,6 промила за поддържане на чистотата на населените места и 0,4 промила за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо; аналогично за 2019 г. с решение № 920 по протокол № 33/18.12.2018 г. на Общински съвет Несебър; като за 2020 г. с решение № 11 по протокол № 2/17.12.2019 г. е приет размер на ТБО за нежилищни имоти, в частта по компонента за поддържане чистотата на населени места от 1,9 промила. От определения с АУЗД за 2020 г. размер на ТБО става ясно (24 751,60 лв. – главница спрямо 69 033,60 лв. за предходните периоди), че са взети предвид подадените декларация с вх. № 833/28.11.2019 г. на основание чл. 67 ЗМДТ и чл. 25 от Наредба № 11 и заявка № 000409/02.06.2020 г. от дружеството.

По делото не е спорно, че „Х. Е. С. Холидейс“ ЕООД е данъчно задължено лице по чл. 64 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, за недвижимия имот в строителните граници на гр. Св. Влас, м. Козлука, общ. Несебър, представляващ УПИ 13.21 и на построения в него търговски обект – хотел. В нормата на чл. 71, т. 1-3 ЗМДТ са предвидени изключенията, при които не се събира такса за определени услуги и жалбоподателят не твърди или доказва нито една от тях по делото. Нещо повече, в хода на двете първоинстанционни производства не са направени доказателствени искания и не са отправени възражения във връзка с размера и/или доказателствата, сочещи престирането на отделните услуги по чл. 62 ЗМДТ за териториите и районите, на които се предоставят от О. Н. съгласно заповедите на кмета на О. Н. на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ (заповед № 1849/28.10.2019 г., заповед № 1551/30.10.2018 г. и заповед № 1938/23.10.2017 г.) и приложение № 1 към тях.

Решаващият съд неправилно е отменил АУЗД и е върнал преписката на административния орган за определяне на задълженията в съответствие с мотивите в съдебното решение. С последното правомощие съдът не разполага предвид разпоредбата на чл. 144 ДОПК във вр. с чл. 9б и чл. 4 ЗМДТ, съгласно която АУЗД се обжалва по реда на обжалване на РА. Чл. 160, ал. 3 ДОПК допуска връщането на преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, само когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, какъвто не е настоящият случай. При него съдът дължи произнасяне съгласно ал. 1 на цитирания текст въз основа на събраните доказателства по делото относно размера на задълженията за ТБО.

Отсъствието на мотиви в АУЗД относно начина на изчисляване на конкретния размер на данъците и таксите е недостатък на административния акт, който съдът е бил длъжен да преодолее с решението си, тъй като в производството по чл. 158 - чл. 161 ДОПК и по-конкретно в изпълнение на чл. 160, ал. 1 ДОПК, е длъжен да реши правния спор по същество. В този смисъл са решение № 748 от 17.01.2019 г. по адм. д. № 13439/2017 г., решение № 11176/04.11.2021 г. по адм. д. № 949/2021 г., решение № 1854/28.02.2022 г. по адм. д. № 5979/2021 г. на Върховния административен съд и др.

Предвид изложеното касационната инстанция приема, че АУЗД № МДТ-204/09.11.2023 г., потвърден с решение № 17/24.01.2024 г., е издаден в писмена форма, с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа фактически и правни основания, послужили на жалбоподателя да упражни правото си на защита своевременно и в пълен обем. Обсъденият пропуск на органа, издал АУЗД се отчита като несъществен за преценката по главния въпрос, свързан с установяването на задълженията за ТБО на „Х. Е. С. Холидейс“ ЕООД за 2018 г., 2019 г. и 2020 г.

Като е приел противното и е отменил АУЗД, Административен съд - Бургас е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено при условията на чл. 227, ал. 1 АПК, освен по въпроса за разноските.

Независимо от крайния изход на делото в случая касаторът следва да понесе всички разноски за воденето му, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 ЗПП, предвид разгледаната непълнота в съдържанието на АУЗД. На ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение за производството в размер 200 лв. с оглед на своевременната претенция.

Воден от горното и на основание чл. 227, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4812/27.05.2025 г., постановено по адм. дело № 572/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, с която е отменен акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-204/09.11.2023 г., издаден от главен експерт в отдел МДТ при О. Н. потвърден с решение № 17/24.01.2024 г. на началник отдел МДТ при О. Н. по отношение на установените задължения за такса битови отпадъци на „Х. Е. С. Холидейс“ ЕООД за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и лихви в общ размер на 239 556,90 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Х. Е. С. Холидейс“ ЕООД, ЕИК 175279325, против акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-204/09.11.2023 г., издаден от главен експерт в отдел МДТ при О. Н. потвърден с решение № 17/24.01.2024 г. на началник отдел МДТ при О. Н.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4812/27.05.2025 г., постановено по адм. дело № 572/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта, с която О. Н. е осъдена да плати на „Х. Е. С. Холидейс“ ЕООД, ЕИК 175279325, сумата от 2050 (две хиляди и петдесет) лева за разноски по делото.

ОСЪЖДА О. Н. да плати на „Х. Е. С. Холидейс“ ЕООД, ЕИК 175279325, сума в размер на 200 (двеста) лева, разноски за настоящото касационно производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА