О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50380

гр. София, 13.07.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 1917 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото Д. Г. С. срещу решение № 336/09.03.2022г. по в. гр. д. № 3342/2021г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд от 27.07.2021г. по гр. д. № 14042/2018г. в частта за отхвърляне на предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ от касатора срещу ЗД БУЛ ИНСАД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 13.08.2018г. за разликата от 80 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева, ведно със законната лихва от 10.10.2018г.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита, че решаващият състав неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди, тъй като не е съобразил техния интензитет и продължителност и остатъчните последици, настъпили за ищеца - не само във физически, но и в психологически и социален аспект, както и факта, че моралните мъки, които той изживява, са особено силни. Въпреки че в обжалваното решение са изброени търпените физически увреди, при определяне на размера на обезвреда апелативният съд не е отчел факта, че проявленията на тези физически увреди продължават и към настоящия момент по начин, по който реално пречат на касатора и му създават дискомфорт. Решаващият състав подробно е описал констатираните от приетите по делото заключения на съдебномедицински експертизи физически увреждания, оперативни интервенции, проведените рехабилитации и остатъчни последици, които ищецът търпи в резултат на процесното ПТП, но не ги съобразил при определяне размера на дължимата обезвреда, приемайки, че сумата от 80 000 лева е справедлива такава за търпените от него болки и страдания. Вещото лице д-р Б. сочи, че единственият начин за възстановяване на ищеца е чрез подмяна на тазобедрената става - не чрез рехабилитация - която възможност решаващият състав приема за алтернатива на пълната подмяна на ставата, в противоречие на соченото от вещото лице. Ищецът вече е непълноценен член на обществото, тъй като той не се чувства същият човек като преди и не може да има нормален социален живот, тъй като се притеснява дали ще се възстанови напълно, което и обуславяло особен интензитет на търпените болки и страдания. От показанията на свидетелката в о. с.з. от 05.02.2020г. се установява, че касаторът е понесъл и все още понася особено зле настъпилото ПТП и последиците от него. Същият не може да вижда децата си, за да не ги травмира с тежкото състояние, в което се е намирал, като както физически, така и емоционално процесното ПТП го е съсипало необратимо. Катастрофата го е променила много - преди нея е бил „добър, благороден, работохолик“, а също и „весел, майтапчия, щастлив“. За съжаление, след събитието е станал „сприхав, тревожен за бъдещето си“ и страдащ от това обстоятелство, че поставя семейството си в риск“. И към настоящия момент има и болки, и накуцваща походка, която не се знае дали ще бъде преодоляна с времето, което решаващият състав не е обсъдил в мотивите си и не е съобразил при преценката за справедливия размер на обезвреда. Претендират се направените съдебни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата и по делото, ЗД БУЛ ИНСАД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Намира въззивното решение за правилно и законосъобразно. Телесните увреждания, болничния и възстановителния период и психическата травма са установени правилно и в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства /позовава се на решение № 213/19.11.2019г. по гр. д. № 714/2019г. на 3то г. о. на ВКС/. Ответната страна претендира разноски за касационната инстанция, съобразно представен списък на същите.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

По отношение на основанието на предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във връзка с чл.45 и чл.86, ал.1 ЗЗД е формирана сила на пресъдено нещо, като спорен е единствено размера на дължимото обезщетение за разликата от 80 000 лева до 120 000 лева.

Апелативният съд е констатирал, че в резултат от произшествието С. е получил политравма, травматичен шок, закрита многофрагментна фрактура на лявата тазобедрена става, обхващаща предната, задната колона и долното рамо на лявата срамна кост; закрита фрактура на дясната ключица; охлузвания и подкожни хематоми в областта на счупванията. И двете фрактури са били многофрагментни и разместени, довели са до голяма кръвозагуба. Ищецът е хоспитализиран по спешност, опериран е два пъти, за всяка от фрактурите, при което е поставена метална остеосинтеза. Впоследствие е извършена нова операция за отстраняване остеосинтезния материал от ключицата. Изпитваните от ищеца болки са били интензивни, като два месеца след злополуката и два месеца в началото на рехабилитацията - особено. Ищецът е бил на постелен режим близо три месеца, а пълното натоварване на левия крайник е започнало едва на осмия месец. Общият оздравителен период при ищеца е осем месеца, като през цялата му продължителност е имал необходимост от чужда помощ за битово и хигиенно обслужване. При извършения от в. л. Б. преглед близо година и половина след инцидента, се установява, че състоянието на ищеца е стабилизирано, фрактурите са зараснали, предстои операция за изваждане на остеосинтезата от тазобедрената става. Движенията на тазобедрената става са възстановени по обем и сила, но са болезнени. Ищецът не може да кляка, има затруднения при качване на стълби и се придвижва с накуцваща походка вляво. При последното рентгеново изследване на таза е установено развитие на ранни артрозни изменения, които са сигурен бъдещ източник на болки. Ключицата е зараснала окончателно с малка деформация, движенията на рамото са възстановени, но отвеждането встрани е с намален обем от 15 градуса.

Апелативният състав, като е отчел вида и броя на травмите; хирургичните интервенции; дългия и съпроводен със сериозен битов и психологически дискомфорт възстановителен период; възрастта на ищеца - 47г. към датата на ПТП и факта, че са налице остатъчни явления - ограничения обем на движение на рамото и болезненото придвижване, които са принципно преодолими, но чрез допълнителна рехабилитация или нова хирургична интервенция (подмяна на тазобедрената става с изкуствена), е намерил за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 80 000 лева. Счел е, че същото репарира и психологическата травма на ищеца от инцидента и последиците му, за която свидетелства неговата майка св.С..

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Критерии за приложение на принципа за справедливото възмездяване на претърпените от ищеца болки и страдания, пряка и непосредствена последица от настъпилия деликт, който принцип е интегриран в чл.52 ЗЗД.; Какво включва справедливото обезщетяване на неимуществените вреди: само преживяването на самото страдание или и понасянето му?; 2/ Длъжен ли е решаващият съд да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички онези обстоятелства и доказателства, които имат значение за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от касатора неимуществени вреди, както да изложи съображения при определяне на размера на дължимото обезщетение?“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, предл. последно ГПК, като цитира следната съдебна практика: решение № 17/27.02.2013г. по т. д.№ 266/2012г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 144/01.10.2012г. по т. д.№ 196/2012г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 78/07.05.2013г. по т. д. № 490/2012г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 151/12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 79/16.04.2013г. по т. д. № 964/2011г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 99/08.10.2013г. по т. д. № 44/2012г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 95/24.06.2013г. по т. д. № 220/2012г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 95/24.06.2013г. по т. д. № 220/2012г. на 2-ро т. о. на ВКС и решение № 144/01.10.2012г. по т. д. № 196/2012г. на 2-ро т. о. на ВКС.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за съответствие на въззивното решение в обжалваната му част с дадените разрешения в ПП № 4/68 на ВКС относно въпроса за критериите за приложение на инкорпорирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо възмездяване на претърпените болки и страдания, пряка и непосредствена последица от настъпил деликт.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 336/09.03.2022г. по в. гр. д. № 3342/2021г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд от 27.07.2021г. по гр. д. № 14042/2018г. в частта за отхвърляне на предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ от Д. Г. С. срещу ЗД БУЛ ИНСАД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 13.08.2018г. за разликата от 80 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева, ведно със законната лихва от 10.10.2018г., както и в съответната част за разноските.

ДЕЛОТО да се докладва на председателя на II т. о. на ВКС за насрочване /държавна такса не се дължи от ищеца на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.