О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50376София, 12.07.2023 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на десети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1799/2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), [населено място] срещу решение № 148 от 09.03.2022 г. по т. д. № 2302/2020 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 444 от 05.03.2020 г. по т. д. № 1601/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, с което са отхвърлени предявените от тях срещу „БКС Запад“ АД, [населено място] обективно съединени искове: главни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН за прогласяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД прихващанията, извършени от „БКС Запад“ АД: прихващане с вх. № 10418/31.10.2014г. с вземане по договор за цесия от 31.10.2014 г. с И. М. И. в размер на 253 500 щ. д. и вземане за лихви в размер на 15 773.20 щ. д.; прихващане с вх. № 10416/31.10.2014 г. с вземане по договор за цесия от 31.10.2014 г. с И. М. И. в размер на 75 186.56 лв. и вземане за лихви в размер на 5 916.18 лв.; прихващане с вх. № 10518/03.11.2014 г. с вземане по договор за цесия от 03.11.2014 г. с Т. Н. А. в размер на 220 000 евро, заедно с вземане за лихви (общо 230 292.82 евро); прихващане с вх. № 10587/03.11.2014г. с вземания по договор за цесия от 03.11.2014 г. с П. М. П. в размер на: 500.54 лв. и вземане за лихви в размер на 97 лв., 18 397.68 щ. д. и вземане за лихви в размер на 622.68 щ. д., 131 436 евро и вземане за лихви в размер на 9 888.46 евро, както и евентуални искове с правно основание чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване на същите прихващания за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД.

В касационната жалба се твърди неправилност на въззивното решение поради противоречие със закона. Изложени са подробни съображения срещу извода на решаващия състав за неоснователност на всички претенции, съответно: По отношение на главните искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН се поддържа, че изискуемата в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма се явява приложима и при отправено преди решението за откриване производство по несъстоятелност на банката изявление за прихващане. Досежно исковете по чл. 59, ал. 5 ЗБН касаторът излага съображения в подкрепа на тезата, че приложение следва да намери редакцията на нормата след измененията й (обн. ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г.), тъй като именно тя е действаща към датата на откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД – 22.04.2015 г., от който момент за кредиторите на несъстоятелността на банката са възникнали всички специални преобразуващи права, предвидени в ЗБН, включително и правото по чл. 59, ал. 5 от същия закон. Освен това, обосновава основателност на посочените искове и съобразно предходната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, като твърди, че под употребеното в нея понятие длъжник следва да се разбира не банката, а длъжниците на банката. По отношение на исковете по чл. 59, ал. 3 ЗБН касаторът изразява несъгласие със становището на съда, че не е доказано знание за неплатежоспособност у извършващия прихващането кредитор извода, като твърди, че такова знание в случая е доказано с обявяването на решенията на УС на БНБ – решение № 73 от 20.06.2014г. и допълващото го решение № 74 от 22.06.2014 г. за поставяне на банката под специален надзор поради неплатежоспособност.

Като обуславящи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Налице ли са предпоставките за извършване на прихващане в процесния казус; 2. Кого законодателят визира под термина „длъжник“ в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й преди 28.11.2014 г.“.

По отношение на първия въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС, а за втория въпрос – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирано с липсата на задължителна съдебна практика по тълкуването на чл. 59, ал. 5 ЗБН.

Бланкетно е посочена и нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК, без да се уточнява коя от визираните в нея хипотези се твърди, че е налице.

Ответникът по касация – „БКС Запад“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 14.07.2022 г.

Третите лица-помагачи на ответника – Т. Н. А. и П. М. П. – не заявяват становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е споделил изцяло извода на първата инстанция за неоснователност както на предявените главни искове по чл. 26, ал. 2, пр. трето ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗБН, така и на предявените евентуални искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН. По-конкретно:

По отношение на главните искове е приел, че предвидената в чл. 59, ал. 2 ЗБН форма на изявленията за прихващане е само при открито производство по несъстоятелност, докато процесните изявления за прихващане са направени преди откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД. В тази връзка решаващият състав се е аргументирал с посочения в нормата адресат, до който следва да бъде изпратено изявлението за прихващане – синдика, какъвто орган се назначава едва след откриване на производство по несъстоятелност. Позовал се е и на систематичното тълкуване на нормата във връзка с разпоредбата на ал. 1, а също и на раздела от закона, в който тя е включена - Раздел III „Попълване на масата на несъстоятелността”.

По отношение на евентуалните искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН съставът на въззивния съд е приел, че при безспорно установеното от фактическа страна, че процесните прихващания са извършени в периода до 03.11.2014 г., то при разрешаването на въпроса относно действителността им приложение следва да намери нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й, действала към посочения момент – тази от ДВ бр. 59/21.07.2006 г., по арг. от чл. 14, ал. 1 ЗНА, т. е. приложима е редакцията й преди измененията с пар. 9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2014 г., обн. ДВ бр.98/28.11.2014 г. Според съдебния състав, предвиденото с пар. 8 от ПЗР на ЗИДЗБН / обн. ДВ бр.22 от 2018 г., допълнен ДВ бр.33/2019 г. обратно действие на изменението, считано от 20.06.2014 г., не намира приложение предвид обявяването на пар. 8 за противоконституционна норма, с решение № 8 /27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Р. Б. като относно действието на обявената противоконституционност се е позовал на решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г.

По отношение претенциите по чл. 59, ал. 3 ЗБН въззивният съд не е споделил становището на синдиците на „КТБ“ АД (н.), че ответникът е знаел за неплатежоспособността на банката от датата 20.06.2014 г., на която с решение № 73/ 20.06.2014г. на УС на БНБ, същата е поставена под специален надзор поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове (чл. 115, ал. 1, т. 1 ЗКИ). Приел е, че: Узнаването от ответника на публично оповестените решения на УС на БНБ от 20.06.2014 г. и от 16.09.2014 г. за поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор за времето до 20.11.2014г. не може да се приравни на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН; Оповестителното действие на решението за поставяне на банката под специален надзор се изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите лица и заинтересованите институции информация за прилагане на указаните в съдържанието му мерки, продиктувани от възникналите финансови затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без тези мерки да са свързани с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен орган - БНБ състояние на неплатежоспособност; За разлика от актовете на БНБ, за които с изрични законови разпоредби е предвидено вписване в Търговския регистър и от момента на вписването обстоятелствата по тях се считат за известни на всички трети лица по силата на чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ, узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет страница на БНБ, не се презумира от факта на публичното й оповестяване; Макар тази информация да е предназначена за неограничен кръг субекти, достъпът до нея зависи от свободната воля и от инициативата на всеки отделен субект да се информира за публикуваните от БНБ актове, съобщения, данни и др.; Фактът, че преди придобиване на вземането Централната банка е оповестила публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност на „КТБ” АД, би могъл да се преценява единствено като индиция за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН обаче е предпоставено от пълно и главно доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че към момента на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката. Според въззивния съд, при липсата на категорични доказателства, че към релевантния за спора момент ответникът е разполагал с информация за предстоящо отнемане на лиценза на банката, последвано от иницииране на производство по несъстоятелност, и недобросъвестно се е възползвал от нея при извършване на прихващането, няма основание да се приеме че прихващането е извършено при наличие на знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

По отношение на първия въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, въпросът е относим изцяло към правилността на извода на въззивната инстанция относно наличието на предпоставките за извършване на процесните прихващания, която обаче е предмет на самия касационен контрол, но не е основание на допускането му. Отделно от това, недоказано е и поддържаното за него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като посочената практика (Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС) е ирелевантна за решаването му. Същата касае въпроса дали съдът следва служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, какъвто въпрос в случая не е поставен, нито е бил предмет на обсъждане.

Вторият поставен в изложението въпрос е обуславящ за изхода на конкретното дело. Независимо от това обаче, касационният контрол не може да бъде допуснат и по него поради отсъствие на предпоставките на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От една страна, само по себе си, отсъствието на задължителна съдебна практика не може да обоснове необходимостта от допускане на касационното обжалване, ако не са налице двете кумулативни предпоставки, формиращи общо посоченото основание съобразно разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. От друга страна, по така поставения въпрос вече е създадена практика на касационната инстанция по реда на чл. 290 ГПК (цитирана и в самия обжалван акт), която се споделя напълно от настоящия състав.

Що се отнася до позоваването на нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото касаторите не са уточнили коя от визираните в нея хипотези твърдят, че е осъществена, респ. не са изложили конкретна аргументация в подкрепа на твърдението си, същата не следва да бъде обсъждана.

При този изход на делото, на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН, касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 148 от 09.03.2022 г. по т. д. № 2302/2020 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд, от масата на несъстоятелността, държавна такса в размер на сумата 30 (тридесет) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: