Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р. ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ КУ. Л. при секретар С. П. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 4405 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Областна дирекция на МВР - Пловдив срещу решение № 365/28.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2013/2021 г., по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, в която ОД на МВР - Пловдив е осъден да заплати на С. В. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и на С. В. срещу решение № 365/28.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2013/2021 г., по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена претенцията му. В двете касационни жалби се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение в обжалваните части поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението в съответните обжалвани от двамата касационни жалбоподатели части.

В качеството им на ответници същите оспорват касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на двете касационни жалби и за правилност на обжалваното решение.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответната обжалвана част, поради което са допустими за разглеждане по същество. Разгледани по същество същите са неоснователни.

С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е уважил частично предявения от С. В. против Областна дирекция на МВР Пловдив иск по чл. 1 ЗОДОВ , като е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 800 лв. за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразното Наказателно постановление № 20-1030-003731/13.05.2020 г., издадено от началник-група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр. Пловдив, отменено по съответния ред, в частта, с която на ищеца е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, за периода от 13.05.2020 г. до 14.05.2021 г., изразяващи се в негативни преживявания от страна на ищеца - емоционален стрес, неспокоен сън, притеснения, потиснатост. Съдът е отхвърли исковата претенция в останалата част до предявения размер от 6000 лв., като е приел, че в тази част същата е неоснователна и недоказана и размер на обезщетението над уважената част не съответства на законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, приложим на осн. 1 от ПЗ на ЗОДОВ.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, а подадените две касационни жалби са неоснователни. Фактическата обстановка по делото изяснена, и спорни обстоятелства във връзка с фактите предв Административен съд Пловдив не са установени. Делото е изяснено от фактическа страна, съдът е проявил процесуална активност, събрал относимите и допустими доказателства и въз основа на същите е изградил обосновани и верни правни изводи, като е приложил правилно нормата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Съдът е определил дължимото обезщетение, прилагайки разпоредбата член 52 ЗЗД, вр. 1 П. З. От доказателствата по делото по безспорен начин е било установено, че ищецът, вследствие на незаконосъобразно наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за период от 12 месеца за нарушение по чл.5 ал. 3 т. 1 от Закона за движение по пътищата, е претърпял твърдяните неимуществени вреди. Наложеното с наказателно постановление от 13 май 2020 година е било отменено като незаконосъобразно. За период от една година - от датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение до отмяната на наказателното постановление отменено с влязъл в сила съдебен акт, ищецът е бил лишен от възможност да управлява МПС. Това е затруднило придвижването му до работното му място, което от своя страна е довело до прекратяване на трудовото му правоотношение. Оставяйки без работа ищецът е преживял негативни емоционални преживявания, довели до влошаване на отношенията му в семейството и със социалните му партньори. Намалени са били и личните му контакти в обществото. Тези обстоятелства се установяват от показанията на разпитаната по делото свидетелка. Така събраните гласни доказателства не са били оборени и оспорени от насрещната страна. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е направил единствено верния извод за понесени от страна на ищеца негативни емоции, стрес, неспокоен сън, потиснатост и притеснения по отношение е дължимост на наложената му глоба, засилено от липсата на работа към този момент, невъзможност за управление на МПС за мнения при търсене и намиране на работа, необходима във връзка с установените затруднения при погасяване на парични задължения към кредитни институции. Въз основа на така установените обстоятелства, доказващи понасяне от страна на ищеца на неимуществени вреди, съдът е пристъпил към определяне размера на обезщетението по правилата на чл. 52 ЗЗД. При прилагане на принципа на справедливост, установен в посочената разпоредба на закона, сэъдът е отчел интензитета на проява на неблагоприятните последици от отменения незаконосъобразен административен акт, периода през който ищецът е понасял вредните последици от незаконосъобразното наказателно постановление, както и степента на засягане на неговата лична сфера, свързана с понасяне на посочените по-горе негативни преживявания и пребиваване в състояние на емоционален стрес. Настоящата съдебна инстанция намира, че определеното обезщетение от 800 лв. за период от 1 година, през която ищецът е търпял негативните последици в емоционалната си сфера от отмененото наказателно постановление, отговаря на обществения критерии за справедливост, предвид степента на засягане на личната сфера на ищеца и установената в тази насока съдебна практика при определяне на имуществените вреди близки или сходни фактически обстоятелства. При тази установеност двете касационни жалби се явяват неоснователни. Предвид изложеното решението на Административен съд Пловдив като правилно и обосновано, следва да се остави в сила. Разноските за тази инстнация следва да останат в тежест за страните така както са направени .

Водим от изложеното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 365/28.02.2022 г., постановено по адм. дело № 2013/2021 г., по описа на Административен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. К. п/ РУМЯНА ЛИЛОВА