Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар С. Т. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 4347 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на Т. М. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. П., срещу решение № 1662 от 14.03.2022г. по адм. д. № 4250/2021г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РА – 30 - 28 от 06.01.2021г. на Главния архитект на Столична община (СО), с която на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "едноетажна полумасивна сграда в дъното на имота“, находяща се в ПИ с идентификатор № 68134.1109.44 по кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. София, кв. 60, м. „кв. Факултета“, с адременстратилен адрес СО – район „Красна поляна“, [жк], [улица]. С решението жалбоподателят е осъден да заплати и разноските по делото.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че неправилно той е определен като лице, адресат на оспорената заповед, като навежда съображения, че не е нито извършител, нито собственик на незаконния строеж. Твърди, че по този начин е нарушено правото на защита на трето лице, евентуалния извършител на строежа, което лице е останало неизянено кое е. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Като напротив твърди такива и в частност на чл. 35 АПК, тъй като административният орган не е установил кой е извършител или собственик на строежа и съответно не е установил годината на извършване на същия. Най – накрая посочва, че строежът не е извършен през 2020г., а през 2012г. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции.

О. Г. архитект на СО, чрез процесуалния си представител юрк. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия с представена по делото заповед на Кмета на СО, в предвидената от закона форма и съдържа законовопредвидените реквизити. Посочил е, че съдът не е констатирал допуснати нарушения на административно производствените правила, а несъответствието между посоченото в констативния акт, че строежът е пета категория по чл. 137 ал. 1 т. 5 б. „а“ ЗУТ и в приетата съдебно – техническа експертиза – по чл. 137 ал. 1 т. 5 б. „в“ ЗУТ не е нарушение от категорията на съществените, което да обоснове отмяна на заповедта. Приел е, че от събраните по делото доказателства безспорно е установен строеж по смисъла на 5 т. 38 ДР на ЗУТ, извършен без строителни книжа, съответно незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ и в тази връзка подлежащ на премахване. Посочил е и че предвид установената дата на започване на строежа, а именно започнат към 2010г. – 2012г. и завършен към 2020г. (по събраните гласни доказателства и съобразно установяванията относно материалите, от които е извършен от приетата съдебно – техническа експертиза), към него не са приложими разпоредбите на 16 ПР на ЗУТ и 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Най – накрая съобразно чл. 225а ал. 5 т. 5 ЗУТ е приел, че правилно жалбоподателят е посочен като адресат на заповедта в качеството му и на безспорно установен извършител и възложител на строежа. Поради това е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед. Решението е правилно.

Правилно в оспореното решение е прието, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазена е процедурата и са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, съответно не е налице нарушение на чл. 35 АПК. Правилно съдът е достигнал до извод, че от събраните по делото доказателства, безспорно е установен незаконен строеж, извършен без строителни книжа, съответно подлежащ на премахване съгласно чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ. Правилен е и извода на съда, че същият не етърпим строеж по смисъла на 16 ПР на ЗУТ и 127 ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. При проявена процесуална активност от съда правилно и във връзка с всички събраните по делото доказателства, е достигнал до извод за годината на извършване на строежа, а именно започването му в периода 2010г. – 2012г. и завършването му към 2020г., съответно в тази връзка законосъобразно е прието, че посочените разпоредби за търпимост на строежите са неотносими към него.

Правилно съдът е приел и че оспорената заповед е постановена в съответствие със закона, в частта й с която е посочен Т. М. като адресат на задължението за премахване на незаконния строеж, като собственик на имота, в който е извършен същият. Правилно съдът е приел, че съгласно чл. 225а ал. 5 т. 5 във връзка с чл. 161 ал. 1 ЗУТ, Младенов в качеството му на възложител на строежа, съответно собственик на имота, в който се извършва, което се установява от събраните доказателства, може и следва да е адресат на заповедта. Този извод кореспондира и със законовото положение, че кръгът на адресатите на заповед за премахване на незаконен строеж може да е собственикът на терена, лице с ограничено вещно право на строеж, или извършителят на незаконния строеж, включително и съгласно определението в 3 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Т. е. това са лицата, на които може да се вмени в задължение изпълнението на заповедта. В настоящото производство жалбоподателят се легитимира като собственик на терена, в който е изпълнена наредената за премахване сграда. Правилно съдът е приел, че съгласно чл. 225а ал. 5 от ЗУТ, както и съобразно разпоредбата на 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да е всяко от посочените лица в разпоредбите, като в конкретния случай оспорената заповед като насочена към собственика на терена е издадена в съответствие със закона.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на Столична община следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящият състав намира, че следва да са в размер на 100 лева. Предвид изхода на спора съответно е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1662 от 14.03.2022г., постановено по адм. дело № 4250/2021г. на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Т. М. от гр. София да заплати на Столична община сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща разноски за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ