Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от председателя Т. В. по административно дело № 8560/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програма "Образование 2021 - 2027" (ПО), чрез пълномощник, против решение № 1112 от 03.07.2025 г. по адм. д. № 156/2025 г. на Административния съд - Кюстендил, с което съдът е отменил негово решение № 1002-85/ 25.03.2025 г. за отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на О. К. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил относимите за спора разпоредби на чл. 56 във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Поддържа довод, че в процедура за подбор на проектни предложения по ЗУСЕФСУ при извършено от кандидата нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) не е предвидена възможност за доказване на надеждност чрез заплащане на наложена с наказателно постановление имуществена санкция. Сочи също, че О. К. не е представила надлежни относими доказателства, удостоверяващи релевантното обстоятелство, че е предприела мерки за надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 4 ЗОП, тъй като представените в процедурата одобрени Вътрешни правила за управление на човешките ресурси в общинската администрация при община Кюстендил са задължителни по принцип за работата на общинската администрация, а доказателства за други предприети конкретни кадрови мерки за предотвратяване на нови нарушения не са представени. По подробно изложени съображения иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от О. К. жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

О. О. К. чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските за настоящата инстанция.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона.

Първоинстанционният съд е установил, че О. К. е подала проектно предложение "Заедно в еднаквостта и различието - фактор за по-добро бъдеще" за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в процедура по подбор на проектни предложения "Утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт" по Програма "Образование 2021 - 2017 г." С. П. I към Условията за кандидатстване е приложила декларация за отсъствие на обстоятелства за отстраняване по чл. 25, ал. 2 ЗУСЕСФСУ и чл. 7 от ПМС № 23/ 2023 г. Според утвърдения от ръководителя на УО оценителен доклад проектното предложение на общината е одобрено за финансиране. На основание чл. 36, ал. 2 ЗУСЕФСУ органът е поканил кандидата с писмо изх. № 1002-398/ 30.12.2024 г. в 30-дневен срок да представи доказателства, удостоверяващи изпълнението на условията към бенефициера, включително и декларация за евентуално настъпили промени в декларираните обстоятелства към момента на кандидатстването. О. К. е подала отговор на 29.01.2025 г., към който е представила поисканите удостоверявания, но не е представила нова декларация съгласно Приложение I към Условията. Служебно по преписката е изискано и представено удостоверение от ИА ГИТ от 15.01.2025 г., съгласно което на кандидата е наложена имуществена санкция с издадено наказателно постановление за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда. Органа с писмо от 28.01.2025 г. е поискал от общината да представи доказателства за предприети мерки за надеждност по повод издаденото наказателно постановление, както и копие от същото. С писмо от 31.01.2025 г. О. К. е представила копие на НП № 10-2300069/ 22.01.2024 г., издадено от директора на "Инспекция по труда" - Кюстендил, съгласно което за нарушение на чл. 62, ал.1 КТ на О. К. е наложена имуществена санкция за това, че на 09.11.2023 г. лицето В. Г. е изпълнявала трудови задължения като общ работник в Зоокът "Хисарлъка", гр.Кюстендил, стопанисван от общината, с определено работно място, уговорено трудово възнаграждение и работно време без сключен трудов договор в писмена форма. Като доказателства за надеждност кандидатът е представил писмо изх. № 24105847/ 30.12.2024 г. от Дирекция "Инспекция по труда"- Кюстендил, с което е удостоверила, че имуществената санкция по влязлото в сила наказателно постановление е платена веднага в срок, както и че не са установени данни общината да не е изпълнила задължителните предписания на контролните органи на инспекцията и че след влизане в сила на конкретното НП няма други нарушения на трудовото законодателство, включително по чл. 62, ал.1 КТ. В писмото на ИА ГИТ е посочено, че общината е въвела нови Вътрешни правила за управление на човешките ресурси и е определила конкретни длъжностни лица в отдел "Личен състав" и "Човешки ресурси", отговорни за спазването им и за недопускане на други нарушения на трудовото законодателство. Общината е представила пред органа и описаните вътрешни правила.

Ръководителят на УО е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение № 1002-85/ 25.03.2025 г., с което е отказал предоставянето на БФП по подаденото от общината проектно предложение на основание чл. 9, ал. 5 и чл. 38, т. 3 ЗУСЕФСУ, т. 4.3 от Наръчника за управление на Програма "Образование", утвърден с негова заповед, и т.11 "Допустими кандидати" от Условията за кандидатстватне по процедурата. Според органа общината не отговаря на изискванията за отпускане на помощта, тъй като представените документи не доказват приети мерки за надеждност, защото, от една страна, спрямо кандидата е установено нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ и то не попада в предвидената в чл. 56, ал. 1, т. 4 ЗОП хипотеза. От друга страна, плащането на имуществената санкция по издадено наказателно постановление не е предвидено в закона като обстоятелство, доказващо надеждност на кандидата. Установеното с наказателно постановление нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ е задължително основание за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП.

Административният съд - Кюстендил е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в надлежна писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което го е отменил като незаконосъобразен. Приел е, че О. К. не е лишена от нормативно предвидена възможност да представи доказателства, установяващи предприети мерки за надеждност при установено спрямо нея задължително основание за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП, тъй като това основание не е изрично изключено по силата на чл. 56 ЗОП. Мерките се свързват с доказване на някое от обстоятелствата по чл. 56, ал.1, т.1 - 4 ЗОП. Съдът е посочил, че в конкретния случай са изключени хипотезите на чл. 56, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗОП, тъй като не се касае за непогасени задължения по чл. 54, ал.1, т.1 ЗОП, нито за заплащане на обезщетение за вреди по чл. 54, ал. 1, т .2 ЗОП, нито пък имуществената санкция представлява вземане по чл. 56, ал. 1, т. 4 ЗОП. Съдът е обосновал извод за приложимост на разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗОП.

Предвид представените пред органа доказателства за приложени мерки за надеждност, първоинстанционният съд е приел, че освен доброволно и в срок платената имуществена санкция, достатъчно надеждни са и обстоятелствата, посочени в представеното от ИА ГИТ писмо от 30.12.2024 г., издадено в резултат на извършена проверка от инспекцията и удостоверяващо липса на други нарушения на трудовото законодателство, определянето на конкретни служители, отговорни за контрол за спазването му, както и подробно приети нови Вътрешни правила за управление на човешките ресурси. Обосновал е, че това писмо е издадено от компетентен по чл. 45, ал. 2, т. 2 ЗОП контролен орган, който установява обстоятелства и по чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗОП. Приел е, че тъй като нарушението се отнася само за един работник, а също така имуществената санкция за нарушението е платена доброволно в срок, тези обстоятелства също са относими към преценката в съвкупност за постигнат регулационен ефект на санкцията и коригиращо отношение на лицето за допуснатото от него неправомерно поведение, поради което се включват в приложното поле на чл. 56, ал.1, т. 3 ЗОП. Обосновал е извод, че бенефициерът е установил мерки за доказване на надеждност на основанието по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП, поради което отказът за предоставяне на БФП по проектното предложение на О. К. по реда на чл. 38, т. 3 ЗУСЕФСУ е незаконосъобразен.

Решението е правилно.

Издателят на акта е приел, че при установено с наказателно постановление нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ в хипотеза на чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП не е предвидена нормативно възможност за доказване на надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗОП, тъй като това нарушение не е осочено в чл. 56, ал.1, т. 4 ЗОП и заплащането на имуществената санкция не е основание за сключване на договор за предоставяне на средства по Програмата.

Мерките за доказване на надеждност и прилагане на основанията за отстраняване, развити в националния Закон за обществените поръчки, инкорпорират дадените такива в Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО(Директива 2014/24/ЕС), конкретно в чл. 57 от Директива 2014/24/ЕС. Възможността за доказване на предприети мерки за надеждност и приемането им от възложителя е дадена както за задължителните, така и за незадължителните основания за отстраняване. Единственото ограничение е в чл. 56, ал. 5 ЗОП и то не може да бъде тълкувано разширително.

Настоящият касационен състав приема за правилен изводът на административния съд за приложимост на мерките за надеждност по чл. 56, ал. 1 ЗОП и в хипотеза на доказано основание за задължително отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП. Неправилно издателят на оспорения акт е приел, че в посочената хипотеза не е предвидена нормативно възможност за доказване на надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗОП. Според чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП възложителят отстранява от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, когато са установени с влязло в сила наказателно постановление посочени в разпоредбата нарушения, сред които и относимото за казуса нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ. Основанието за отстраняване по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП се преценява при условията по чл. 56, ал. 1 ЗОП. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в хипотеза на чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП при констатирано нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ са неприложими мерките за надеждност по чл. 56, ал.1, т.1, 2 и 4 ЗОП, като изложените мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция. Законодателят нито на европейско, нито на национално ниво не е изключил приложението на чл. 56, ал.1, т. 3 ЗОП в хипотеза на чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗОП при констатирано нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ. Според тази разпоредба кандидат или участник, за когото са налице основания по чл. 54, ал. 1 ЗОП, има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност въпреки наличието на съответното основание за отстраняване. За тази цел кандидатът или участникът може да докаже, че е изяснил изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействал на компетентните органи, и е изпълнил конкретни предписания, технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови престъпления или нарушения. Според чл. 56, ал. 2 от ЗОП възложителят разглежда предприетите от участника мерки и ги преценява, като отчита тежестта и конкретните обстоятелства, свързани с нарушението. Това значи, че участникът трябва да е изяснил фактите и обстоятелствата за извършеното нарушение и да е предприел такива мерки, че да се предотвратят нови нарушения. Тази цел е изрично посочена в чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗОП. Възможните мерки могат да бъдат различни, но да насочват към недопускане на нови нарушения по чл. 62, ал. 1 КТ.

В конкретния случай не е спорно, че освен доброволно заплатената имуществена санкция по издаденото наказателно постановление за допуснато нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, О. К. е представило на ръководителя на УО удостоверение от Дирекция „Инспекция по труда“ - Кюстендил, от което се установява по безспорен начин, че дружеството е предприело вътрешноорганизационни мерки. Отразените в писмото на инспекцията след проверката обстоятелства, че са определени със заповед конкретни длъжностни лица, пряко отговорни да следят спазването на трудовото законодателство, както и че при последващи проверки не са установени други нарушения, не са образувани административнонаказателни преписки и не са издавани наказателни постановления; изпълнени са дадените от инспекцията задължителни предписания и е утвърден нов Вътрешен правилник именно във връзка с управлението на човешките ресурси, имат правно значение като съдържащи организационни и кадрови мерки, които целят да не се допуска същото нарушение в бъдеще. Посочените от участника законово изискуеми мерки са предприети след издаването на наказателното постановление и след предприемането им общината не е санкционирана за други нарушения от този вид, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че преследваната от закона цел - да се предотвратят нови нарушения, в случая е постигната.

Като е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на сторените в производството съдебни разноски, в полза на О. К. следва да се присъди сумата от 1200 лв., представляваща разноски за уговорено и платено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция съобразно представените по делото доказателства (л. 28 - л. 32).

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1112 от 03.07.2025 г. по адм. д. № 156/2025 г. на Административен съд - Кюстендил.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Програма за образование" с адрес в гр. София, [улица], бл. 5, да заплати на О. К. гр. Кюстендил, пл. "Велбъжд" № 1, направените по делото разноски в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лева).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА