№ 50024
София, 11.07.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1761/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Т. Д., срещу решение № 237/24.02.2022 г. по в. гр. д. № 2099/2021 г. Варненският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти състав, с което след отмяна на решение № 89/15.06.2021 г. по гр. д. № 919/2020 г. на Районния съд - Девня, са отхвърлени исковете на Д. Т. Д. срещу Община - Девня за признаване за установено правото на собственост на основание давностно владение на два недвижими имота в землището на [населено място], обл. В., в местността Ф., съставляващи ПИ с идентификатор ***по КККР с площ от 752 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - лозе; и ПИ с идентификатор ***по КККР с площ от 267 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - лозе.
Ответникът по касация и ответник по иска Община - Девня, счита касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата, по чиято касационна жалба е образувано производството, твърди, че претендираното право на собственост произхожда от наследствено правоприемство и придобивна давност с начало на владението от 1979 г., когато с частен писмен договор от 17.02.1979 г. нейният наследодател Т. С. З. и Л. Х. Л. закупили от Н. Г. Д. лозе с площ...