9О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50370гр. София, 10.07.2023 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 507 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. Т., представлявана от адв. Д. А., срещу решение № 622 от 18.10.2021г. по т. д. № 817/2021г. на САС, ТО, 11 състав, с което, след отмяна на решение № 260041 от 30.03.2021г. по т. д. № 68/2020г. на ОС – Враца, е отхвърлен предявеният от касаторката против „Либра – 4” ЕООД /в несъстоятелност/ иск за установяване по отношение на ответника съществуването на вземане в размер на 74 543,69 лева, представляващо незаплатено възнаграждение, дължимо за изпълнение на функциите на синдик на ответното дружество, начислено за периода 20.11.2008г. – 31.07.2016г. и включено в съставения от синдика списък на неприети вземания, одобрен от съда по несъстоятелността с определение от 18.06.2020г. по т. д. № 961/06г. на ОС – Враца.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че независимо от разпоредбата на чл.723, т.2 ТЗ възнаграждението на синдика не съставлява разноски по несъстоятелността. Твърди, че погасителната давност, съставлявайки санкция за бездействие на кредитора, не може да бъде приложена относно текущото вземане на действащия синдик, тъй като той въобще няма качеството на кредитор, както и че не може да се приеме, че при непокриването им през известен период от време поради липса на налични средства в масата на несъстоятелността те се прескрибират. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,...