О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50206

София, 10.07.2023 година

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Е. Д. гражданско дело № 3415 от 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Д. С. като пълномощник на В. Г. Д. срещу въззивно решение № 71/17.05.2022 г. по в. гр. д. № 381/2021 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260049/26.04.2021 г. по гр. д. № 2620/2018 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на съединените при условията на евентуалност искове по чл. 23, ал. 1 и 2 от СК и по чл. 29, ал. 3 от СК, предявени против В. П. Д..

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се формулира следния правен въпрос: „Следва ли въззивната инстанция /като инстанция по същество/ да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и в рамките на наведените в жалбата доводи?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с т. 2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС; т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на второ т. о.; решение № 36/07.08.2015 г. по т. д. № 465/2014 г. на второ т. о.; решение № 44/10.07.2020 г. по гр. д. № 1963/2019 г. на второ г. о.

Ответницата– В. П. Д., представлявана от адв. Б. Х., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

Жалбоподателят е предявил срещу ответницата обективно съединени искове при условията на евентуалност по чл. 23, ал. 1 и 2 от СК и по чл. 29, ал. 3 от СК за признаване за установено в отношенията между страните, че последният е изключителен собственик на придобитите през време на брака им недвижими имоти, евентуално – че има лично притежание в размер на 44000/48766.40 ид. ч., евентуално - за определяне на по-голям дял в размер на 95 % /19/20 ид. ч./ от имуществото. По втория иск е изложил твърдения, че процесните имоти били закупени с негови лични средства: 21 000 лв., получени от неговата майка по договор за дарение от 15.02.2005 г. и 23 000 лв., изплатени като дивидент от „Даутех“ ЕООД или общо сума като лични средства в размер на 44 000 лева.

Ответницата е оспорвала исковете с твърдението, че извършвала самостоятелна търговска дейност, от която е получавала достатъчно средства за участие в придобиването на процесните имоти. Възразила е, че участвала в закупуването на имотите със сумата от 10 000 лева, получена в заем и върната от нейната майка, както и със сумите 15 000 и 10 000 евро, получени по дарение от същата.

По делото е прието за безспорно, че с решение по гр. д. № 437/2017 г. на Районен съд - Г. Т. сключеният на 27.03.1996 год. граждански брак между страните е прекратен с развод на 07.11.2017 год.

Видно от договор от 21.06.2005 г. В. Д. възложил на „Рубикон“ ООД да построи за своя сметка жилищна сграда на [улица]и да прехвърли правото на собственост и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж: от бл. Б, ап. № 14 и № 15, на 6 надземен етаж с обща застроена площ 101, 31 кв. м., избено помещение № 14,15 с обща площ 5,55 кв. м., общи части 12,60 кв. м., парко място № 15 и маневрено хале с обща площ 37,14 кв. м., като е уговорено плащане на вноски: 20 000 лв. /при подписване на договора/; 4 000 лв.-на 30.07.2005 г.; 4 000 лв.-на 03.08.2005 г.; 4 000 лв.-на 30.09.2005 г. и 5 000 лв.-на 30.10.2005 г. Собствеността върху описаните имоти, както и върху: 10.80 кв. м. ид. ч. от УПИ * в кв. 140 по плана на 7-ми микрорайон на [населено място], 7.20 кв. м. ид. ч. и 4.74 кв. м. ид. ч. от същия имот, била прехвърлена на ищеца като купувач с нотариален акт № 175, том III, рег. № 7586, дело 420 от 28.06.2005 год. и с нотариален акт № 56/2006 г. В актовете е посочено, че цената на ап. № 14 е 19 397,90 лв., от която продавачът е получил 10 000 лв., а останалата сума ще бъде изплатена както следва: 9 000 лв. – в срок до 30.10.2005 г.; 397,90 лв. – в 7-дневен срок от получаване на разрешение за ползване. Цената на ап. № 15 е 13 593,80 лв., от която продавачът е получил 7 000 лв., а останалата сума ще бъде изплатена както следва: 6 000 лв. – в срок до 30.10.2005 г.; 593,80 лв. – в 7-дневен срок от получаване на разрешение за ползване; 19.49 кв. м. ид. ч. от гараж, заедно с правото на ползване на паркомясто № 15, с маневрено хале; за сумата 5 083,60 лв., от която продавачът е получил 3 000 лв., а останалата сума ще бъде изплатена както следва: 2 000 лв. – в срок до 30.10.2005 г.; 83,60 лв. – в 7-дневен срок от получаване на разрешение за ползване; 10.80 кв. м. ид. ч. от имота – за сумата 1 460,20 лв.-изплатена напълно; 7.20 кв. м. ид. ч.-973,94 лв. и 4.74 кв. м. ид. ч.-641,18 лв.

Представени са фактури, издадени от продавача в периода 2005 г. – 2007 г., възлизащи общо на 33 075,12 лв. Според показанията на управителя на „Рубикон“ ООД ищецът е извършвал плащанията в брой.

Взети са решения на едноличния собственик на „Донаутех“ ЕООД – 05.05.20005 г., 04.10.2006 г. и 03.01.2007 г. за разпределяне на дивидент /22 000 лв., 24 000 лв. и 17 000 лв./. Представени са платежни нареждания за теглене от банкова сметка в „Райфайзенбанк“ на сумите: 2 000 лв.-09.05.2005 г.; 2 000 лв.-на 12.05.2005 г.; 2 000 лв.-на 02.09.2005 г.; 2 000 лв.-на 30.09.2005 г.; 2 000 лв.-на 21.10.2005 г.; 5 000 лв.-на 24.10.2005 г.; 2 000 лв.-на 27.10.2005 г.; 2 000 лв.-на 28.10.2005 г.; 2 000 лв.-на 31.10.2005 г. и 2 000 лв.-на 01.11.2005 г. или общо 23 000 лв.

Сключен е договор за дарение от 15.02.2005 г., по който дарител е майката Т. Д., за сумата 21 000 лв., които надареният В. Д. ще изтегли от банковата сметка на гражданското дружество /учредено през 2004 г./, на което е управител.

От служебна бележка изх. № 378/02.11.2018 год. се установява наличието на консултантски договор на ищеца с дружество „Е. Б. ЕООД, въз основа на който за периода 2003 г. – 2007 г. той е получавал годишен доход от около 150 000 лв.

Въззивният съд приел за безспорно, че ответницата осъществявала търговска дейност като ЕТ „В. Д. -НИК“, с ТД „Фрея-ВД“ ЕООД и „Аспасия козметикс“ ЕООД, от която реализирала доход. Констатиран бил и сключен от последната договор за заем от 14.06.2005 г. за сумата от 10 000 лв., както и получени суми въз основа на договор за дарение от 18.06.2005 г., в размер на 15 000 евро и 10 000 евро. На 14.06.2005 год. ответницата е сключила заем със С. М. за сумата от 10 000 лева, като е поела задължение да я върне до 31.12.2008 год. Към договора е приложена разписка, от която е видно, че заемодателката е получила от майката на ответницата заетата сума. Видно от договор за дарение от 18.06.2005 год. нейната майка й е дарила сумите от 15 000 евро и 10 000 лева. С графическа експертиза е установена автентичността на договорите.

От събраните по делото свидетелски показания на Й. и П. се установило, че доходите на семейството били сравнително високи, като съпрузите водили самостоятелен финансов живот. Свидетелите М. и Д. изяснили, че ответницата се грижела за домакинството, както и за сина на съпруга си. Посочили, че именно тя се занимавала с довършителните работи, като осигурявала и плащала материалите, което обстоятелство се потвърдило и от показанията на свидетеля И., който се е занимавал с ремонта.

За да отхвърли предявените искове по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК, въззивният съд приел, че по делото не било доказано по несъмнен начин, че заплатената цена на имотите е станала с лични средства единствено на една от страните по делото, в резултат на което презумпцията по чл. 21, ал. 1 СК за съвместен принос не била оборена. С оглед събраните по делото доказателства за реализирана от ответницата търговска дейност и полагане на грижи за домакинството, съдът приел за неоснователни и наведените доводи за липса на принос от последната за закупуването на имотите. За неоснователен бил приет и предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 29, ал. 3 СК, доколкото от доказателствата по делото било установено, че приноса за благополучието на семейството от двамата съпрузи е равен, нито била констатирана значителна разлика в техните доходи.

Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът мотивира соченото основание с доводи, че при постановяване на своето решение, въззивният съд не е обсъдил представени по делото разписки от „Райфайзен банк“ за теглене на парични средства от банковите сметки на „Донаутех“ ЕООД, както и на ДЗЗД „Старт инвест“, които били вложени в закупуването на процесното недвижимо имущество. Твърди, че това обстоятелство се потвърждавало и от показанията на управителя на „Рубикон“ ООД– Р. Т., че не се е срещал с ответницата. Посочва, че неправилно и в противоречие със събраните по делото свидетелски показания съдът приел, че ответницата осъществявала търговска дейност с като ЕТ „В. Д. – НИК“, с ТД „Фрея ВД“ ЕООД и с „Аспасия козметикс“ ЕООД. Заявява, че последната била само фиктивен собственик на ТД „Фрея ВД“ ЕООД, доколкото видно от фактурите за приходи на дружеството, издадени от ищеца, дейност в дружеството е осъществявал единствено той. Поставеният от касатора въпрос е обуславящ, но не се установява твърдяното от него противоречие с практиката на ВКС.

Мотивите на въззивния съд отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, съдът е направил своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелна преценка на събраните доказателства, поради което не се разкрива противоречие с цитираната в жалбата съдебна практика.

Въззивният съд е обсъдил доводите на касатора за липса на принос от страна на ответницата за закупуването на процесните имоти, като е приел, че от представените по делото доказателства не се установявала по безспорен начин пълна или частична трансформация на лични средства само на единия съпруг при тяхното придобиването. Този извод е обосновал след анализ на събраните по делото писмени доказателства за осъществяване на търговска дейност и от двамата съпрузи, от която същите реализирали доходи. В тази връзка, били обсъдени и събраните по делото свидетелски показания, установяващи, че ответницата полагала грижи за домакинството. Изводите на въззивния съд съответстват на трайната практика на ВКС, според която при разрешаването на спора за произхода на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имотите и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството за каква част от тях е установено, че са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция да бъде оборена. По установителния иск за трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект); 2) размера на вложените средства, които имат личен произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота; 3) влагането на тези средства при придобиването на имота. В настоящата хипотеза от събраните по делото доказателства не може да се установи, че именно изтеглените от банковата сметка на дружествата суми са вложени в придобиването на имотите. Освен това ответницата е провела насрещно доказване, внасящо съмнение в осъществяването на твърдените от ищеца факти, от които той черпи права. Изводът, че произходът на вложените средства е личен /извънбрачен/, не може да почива на предположения.

В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация сумата 1200 лв. – разноски /за адвокатско възнаграждение/ в касационното производство.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 71/17.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 381/2021 г. по описа на Варненски апелативен съд.

Осъжда В. Г. Д., ЕГН [ЕГН], да заплати на В. П. Д., ЕГН [ЕГН], сумата 1200 лв. – разноски в касационното производство.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: