8О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50365гр. София, 07.07.2023 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 1494 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. П. П., представляван от адв. П. К., срещу решение № 50 от 17.03.2022г. по т. д. № 371/2021г. на Великотърновски апелативен съд, III граждански и търговски състав, с което е потвърдено решение № 17 от 09.08.2021г. по т. д. № 36/2021г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. П. П. срещу ЗК „Л. И. АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 70 000 лева до пълния претендиран размер от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил принципа на справедливост, установен в чл.52 ЗЗД, извършвайки явно неправилна съпоставка на действително търпените болки и страдания със справедливия размер на обезщетението. Твърди, че съдът неправилно е обсъдил и ценил доказателствата, вследствие на което е извлякъл неверни и неправилни правни изводи относно дължимото обезщетение. Поддържа, че присъдената сума не съответства на броя и вида на уврежданията, продължителността на лечението и възстановителния период, неудобствата и ограниченията, влошеното качество на живот, възрастта на пострадалия, интензивните болки, търпени при всяко движение, остатъчните усложнения, отражението на инцидента върху психиката на пострадалия, провалената успешна състезателна спортна кариера, установените към датата на ПТП лимити на отговорността на застрахователя и съдебната практика по сходни казуси. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът поставя като обуславящи материалноправни и процесуалноправни въпроси, разделени в два раздела.

В раздел I от изложението посочва като основание за достъп до касационно обжалване чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, с аргумент, че въззивното решение е очевидно неправилно. Въвежда и допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като поставя следния процесуалноправен въпрос: „Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение?“. Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие със задължителната и постоянната практика на ВКС, обективирана в т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.19 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 42 от 05.03.2014г. по гр. д. № 5488/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 1006 от 15.10.2010г. по гр. д. № 619/2010г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 11 от 21.04.1994г. по адм. д. № 4900/1993г. на ВКС, III г. о., решение № 87 от 04.09.1958г. по гр. д. № 55/1958г. на ОСГК на ВС. Твърди още, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В раздел II от изложението касаторът въвежда основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като поставя следните материалноправни въпроси:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания и търпени болки на пострадалия и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите? Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968г.? Твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с решение № 151 от 12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 104 от 25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 28 от 09.04.2014г. по т. д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, II т. о.

2. Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката и да съобрази значението на всяко увреждане и предвиди всички последици? Длъжен ли е съдът да отчете наличието на една изключителна по своя характер последица – изградената в продължение на 10 години изключително успешна състезателна кариера като състезател по борба от пострадалия, която е напълно провалена точно в резултат на уврежданията от процесния деликт? Длъжен ли е да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликта увреждания? Счита, че въпросът е разрешен в противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968г., решение № 151 от 12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 104 от 25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, I т. о.

3. Как следва да се отчита липсата на възстановяване и обективната невъзможност за връщане към начина на живот преди инцидента и невъзможност за връщане към доказано изградена изключително успешна спортна кариера, която обозримо се е развивала като все по – успешна на европейско и световно ниво, и имат ли значение конкретните обективно доказани факти, характерни само за този ищец, относно значението на уврежданията и последиците? Твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с решение № 151 от 12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 104 от 25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 28 от 09.04.2014г. по т. д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

4. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да търси „някакво компенсиране“, както е направено в обжалваното решение? Счита, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 124 от 11.11.2010г. по т. д. № 708/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 88 от 17.06.2014г. по т. д. № 2974/2013г. на ВКС, ТК, II т. о.

5. За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/1968г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията? Твърди противоречие с решение № 88 от 09.07.2012г. по т. д. № 1015/2011г. на ВКС, ТК, II т. о.

6. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия, и достатъчно ли е да се приеме за отчетен лимитът с посочване от съда, че обезщетението е определено към момента на настъпване на увредата? Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, при определяне на обезщетения в много по – нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи /за период 2004г.-2009г./, но при лимит 2-5 пъти по – нисък от процесния, което в явно несъобразяване с лимита и икономическите условия? Длъжен ли е съдът да посочи какъв е установеният лимит към датата на събитието и факта, че го съобразява, или е достатъчно да посочи, че обезщетението е определено към момента на настъпване на събитието? Следва ли съдът да посочи какъв е действащият лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по – нисък лимит? Твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с решение № 27 от 15.04.2015г. по т. д. № 457/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 28 от 09.04.2014г. по т. д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, II т. о.

7. Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка, длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити? Сочи противоречие с решение № 184 от 08.11.2011г. по т. д. № 217/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 260 от 29.03.2017г. по т. д. № 60316/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о.

8. Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно §27 от ПЗР на КЗ и обществено – икономическите и социални условия в страната и доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно установените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“? В интерес на кого се увеличават лимитите и съответно премиите – в интерес на застрахователите, за да реализират по – големи печалби, или в интерес на пострадалите, за да се постига все по – пълно компенсиране на вредите? Определянето на обезщетения, очевидно несъизмерими с търпените морални вреди и с общественото разбиране за справедливост към момента на настъпване на деликта, с установените лимити и огромното им занижаване, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост? Поддържа противоречие с решение № 28 от 09.04.2014г. по т. д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 23 от 25.03.2014г. по т. д. № 1154/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., ППВС № 4 от 23.12.1968г., решение № 1 от 26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66 от 03.07.2012г. по т. д. № 619/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 104 от 25.07.2014г. по т. д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т. д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157 от 28.10.2014г. по т. д. № 304/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 23 от 25.03.2014г. по т. д. № 1154/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 94 от 24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 27 от 15.04.2015г. по т. д. № 457/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. Поддържа също, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

9. Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл.52 ЗЗД с действително търпените морални вреди и всички факти, имащи значение в тази връзка, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение? Длъжен ли е съдът да вземе предвид конкретните факти и обстоятелства, които обуславят търпените вреди, преживените болки, негативни емоции, както и цялостната промяна в живота на пострадалото лице, и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение? Поддържа, че въпросът е разрешен с ППВС № 4 от 23.12.1968г., решение № 93 от 23.06.2011г. по т. д. № 566/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 111 от 01.07.2011г. по т. д. № 676/2010г. на ВКС, ТК, II т. о.

10. Следва ли да се отчете лимитът на отговорност на застрахователя като критерий, имащ значение за определяне размера на обезщетението? Счита, че е налице противоречие с решение № 83 от 06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66 от 03.07.2012г. по т. д. № 619/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 23 от 25.03.2014г. по т. д. № 1154/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157 от 28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 94 от 24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. Счита още, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът ЗК „Л. И. АД, представляван от юрк.А. Г., оспорва касационната жалба. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2, предл.3 ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС. Твърди още, че касационната жалба е неоснователна по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, е приел за безспорно, че на 01.07.2019г. е настъпило ПТП между лек автомобил „Ауди 80“, с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от застрахования при ответника водач А. В. В., и автобус „М. Т. , с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Х. Ж. Ж., като вследствие на инцидента е настъпила смъртта на А. В. В. и са причинени телесни увреждания на ищеца К. П. П..

Въззивният съд е съобразил заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно – медицинска /травматологична/ и съдебно – медицинска /неврологична/ експертизи, свидетелските показания на Ф. Ф. П., Б. К. П. и Р. Д. Т., както и обясненията на ищеца. Отчел е вида на уврежданията – коремна травма – разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина, разкъсване на дебелото черво, хематом на меките тъкани зад коремницата – ретроперитонеален хематом, разкъсно – контузни рани по лицето и долните крайници, както и черепно – мозъчна травма – мозъчна контузия със загуба на съзнание и липса на спомен за събитията; проведеното лечение – хирургично по спешност в хирургичното отделение на МБАЛ – [населено място], изразяващо се в отстраняване на слезката и обшиване на дебелото черво на мястото на разкъсването му; изпитваните болки и страдания, които първоначално са били много силни; изпитваните неудобства в ежедневието поради невъзможността пострадалият да се придвижва – първоначално е разчитал изцяло на помощта на жената, с която живее във фактическо съжителство, и на своята майка; неудобствата от необходимостта да бъде обслужван и подпомаган от близките си; възрастта му към датата на ПТП – 17 години; отражението на травмата върху психическото му състояние – пострадалият е бил напрегнат, подтиснат и затворен в себе си; периода на възстановяване – около 6 месеца. Отчел е още, че състояние на ищеца се характеризира с наличието на церебрастенен синдром; обстоятелството, че вследствие на отстраняването на слезката организмът му е по – податлив на инфекции, което налага периодична имунизация; съществуващата вероятност от развитие на посттравматична епилепсия и липсата на данни подобна негативна промяна да е настъпила у пострадалия, както и обстоятелството, че претърпените вследствие на инцидента травми са се отразили неблагоприятно на спортната му кариера. С оглед на тези съображения, както и отчитайки икономическите условия в страната към датата на ПТП, въззивният съд е намерил, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на 70 000 лева. Приел е, че по делото не са налице данни, които да обосновават присъждането на обезщетение в по – висок размер, като е изтъкнал липсата на отклонения от нормалното физическо състояние, обосноваващи извода за успешно приключил процес на възстановяване; липсата на усложнения вследствие на получената черепно – мозъчна травма; обстоятелството, че ищецът е в трудоспособна възраст, като претърпените травми и осъщественото хирургично лечение не биха се отразили на трудоспособността му в бъдеще, както и обстоятелството, че възможността да практикува спорта, с който се е занимавал преди инцидента, не е отречена.

Настоящият състав намира, че са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение.

Формулираните в раздел II от изложението въпроси – въпроси № 1 – 5, 7 и 10, първа част на въпроси № 6 и 8, както и втора част на въпрос № 9, отнасящи се до приложението на чл.52 ЗЗД, следва да се уточнят в следния смисъл: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?“. Така уточненият въпрос е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По въпроса е създадена постоянна съдебна практика – ППВС № 4 от 23.12.1968г. и решения по чл.290 ГПК – решение № 151 от 12.11.2013г., по т. д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т. д. № 2979/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т. д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, в които е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Предвид така формираната практика и съобразявайки мотивите на обжалваното решение, настоящият състав намира, че е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за проверка за съответствие на въззивния акт с дадените разрешения.

Що се отнася до останалите въпроси от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК същите касаят проверката на правилността на въззивното решение и насочват към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. По тези съображения отговорите на въпросите следва да бъдат дадени в решението по чл.290 ГПК по съществото на спора.

Частта от втората част на поставения в раздел II въпрос № 8 - „В интерес на кого се увеличават лимитите и съответно премиите – в интерес на застрахователите, за да реализират по – големи печалби, или в интерес на пострадалите, за да се постига все по – пълно компенсиране на вредите?“, представлява общ въпрос, който не кореспондира с мотивите на обжалваното решение, не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи. Поради това не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК настоящият състав не следва да се произнася по довода за наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като преценката за правилността на въззивното решение ще бъде извършена в решението по чл.290 ГПК.

Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, поради което не следва да заплаща държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50 от 17.03.2022г. по т. д. № 371/2021г. на Великотърновски апелативен съд, III граждански и търговски състав.

Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: