О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50251

гр. София, 06.07.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 5083 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Кардинал 07“ ЕООД срещу решение № 406/20.04.2021 г. по в. гр. дело № 2418/2020 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение от 02.03.2020 г. по гр. дело № 613/2018 г. на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу Д. Т. А. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че договор за продажба, сключен между ищеца, чрез пълномощник Д. Т. А., и ответника Д. Т. А. в лично качество, обективиран в нотариален акт № ......, том ....., рег. ..........., н. д. № .............. г. на нотариус С. Х., с район на действие Районен съд – Самоков, имащ за предмет апартамент № 211 с площ 54. 50 кв. м., находящ се в апартаментен хотел с магазини и гаражи „Р. П. , к. к. „Б.“, общ. С., с идентификатор № .......................... по КККР, е недействителен като сключен без представителна власт.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, тъй като с решение № 260033 от 09. 12. 2020 г. по т. д. №84/2020г. на Окръжен съд – Враца е обявена неплатежоспособността на ищцовото дружество и спрямо него е открито производство по несъстоятелност, като е назначен постоянен синдик с определения № 260017 от 13. 01. 2021г. и № 48 от 06. 10. 2021 г. по същото дело. Счита, че неконституирането на синдика във въззивното производство е довело до ненадлежно представителство в процеса, което е основание за обезсилване на постановеното решение като недопустимо. Излага доводи и за неправилност на обжалвания акт, доколкото счита експертните заключения, приети по делото, за несъответстващи на изискванията на чл. 202 ГПК. Моли атакуваното въззивно решение да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба жалбоподателят релевира основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалвания акт. Вероятната недопустимост е аргументирана с неучастието на синдика на неплатежоспособния ищец във въззивното производство, съставляващо ненадлежно представителство на страна в процеса. Очевидната неправилност е мотивирана с доводи, че атакуваното решение е основано на фактически изводи, произтичащи от определена част от заключенията на приетите по делото графологични експертизи, в нарушение на чл. 202 ГПК. Изложени са в контекста на наведената очевидна неправилност и оплаквания за неправилно възприемане на приетите в процеса доказателства досежно факта на плащане на продажната цена на продавача; досежно целта и съдържанието на дадената пред нотариус Ж. на 29.03.2019 г. декларация от ищеца, с която потвърждава всички правни и фактически действия на лицето Т. П., и досежно показанията на св. Р., които са кредитирани, въпреки че не установяват конкретни правнозначими обстоятелства.

Постъпил е писмен отговор на касационната жалба от ответника - Д. Т. А., в законоустановения срок, в който е поддържано становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на касационната жалба и от третите лица - помагачи на страната на ответника - В. Н. И. и Н. А. П., в който е изложено становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 247/22.06.2022 г. по настоящото дело, настоящият състав на ВКС е констатирал, че с решение № 260033 от 09. 12. 2020 г. по т. д. № 84/2020 г. на Окръжен съд – Враца е обявена неплатежоспособността на ищцовото дружество и спрямо него е открито производство по несъстоятелност, като е назначен синдик, който не е конституиран и не е участвал във въззивното производство, вкл. в процедурата по администриране на подадената касационна жалба. Поради това, делото е върнато на въззивния съд за конституиране на синдика, с указания на същия да бъдат връчени преписи от съдебните книжа и да му бъде дадена възможност за становище съгласно чл. 287 ГПК, вкл. поддържа ли подадената от управителя на „Кардинал 07“ ЕООД касационна жалба. С молба-становище с вх. № 6123/16.03.2023 г. назначеният синдик В. Л. Б., представляващ ищцовото дружество, е заявил, че поддържа настоящата касационна жалба.

Касационната жалба е подадена в законния срок, от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочена срещу въззивно решение, постановено по иск с предмет - граждански спор, с цена над 5 000 лева, поради което е допустима.

Ищецът е основал иска си с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за недействителност на процесния договор за продажба на нищожността на пълномощното, с което представителят на продавача по този договор, се е легитимирал, договаряйки сам със себе си, която нищожност произтича от неавтентичността на пълномощното като частен документ, подписан и попълнен като текст от лице, различно от соченото за упълномощител.

Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че между страните е сключен договор за продажба от 15.10.2007 г., обективиран в нотариален акт № .................., том .................., рег. ................, н. д. № .................... г. на нотариус С. Х., по силата на който дружеството-ищец „Кардинал 07“ ЕООД, действащо чрез пълномощник Д. Т. А., е прехвърлило на пълномощника А., в качеството му на купувач, собствения си недвижим имот, представляващ апартамент с площ от 54.50 кв. м., находящ се в апартаментен хотел с магазини и гаражи „Р. П. , к. к. „Б.“, общ. С., обл. С., с идентификатор № .............................

Като доказателство за упълномощителната сделка между страните е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, с рег. № 12465 и 12466 от 27.07.2017 г. на помощник - нотариус по заместване Н. П. при нотариус В. И., с район на действие Районен съд – София, в което е посочено, че М. А. С., в качеството на управител и съдружник в „Кардинал 07“ ЕООД, е упълномощил Д. Т. А. да извършва всякакви правни и фактически действия от негово име и за негова сметка, като го представлява пред нотариус в [населено място], във връзка с подписването на нотариален акт, в предвидената от закона форма, за продажба на собствения на дружеството процесен недвижим имот. Въззивният съд е приел, че в горепосоченото пълномощно изрично е предвидена възможност представителят да договаря сам със себе си или с други лица, от които е упълномощен на друго основание съгласно. чл. 38 ЗЗД, както и да подписва всички документи, необходими за сделката. Съгласно приетия протокол от проведено общо събрание от 27.07.2017 г. на „Кардинал 08“ ЕООД, като едноличен собственик на капитала на „Кардинал 07“ ЕООД, е взето решение дружеството да сключи чрез упълномощеното лице Д. Т. А. договор за продажба на процесния недвижим имот. По спорния въпрос дали подписът и ръкописният текст в процесното пълномощно са изпълнени от формално посоченото за упълномощител лице М. А. С., управител на ищцовото дружество, е съобразил, че доколкото същото има характеристиките на официален свидетелстващ документ в частта, относно удостоверителното изявление на нотариуса, доказателствената тежест за оборване на неговата автентичност следва да бъде възложена на ищеца. За установяване на това обстоятелство е приел графологична експертиза на вещото лице В. К., според която автор на ръкописния текст и подписа в пълномощното и представения протокол от общо събрание от 27.07.2017 г. е М. А. С.. С оглед оспорването на това експертно заключение в първоинстанционното производство е допусната и приета повторна експертиза в разширен състав от три вещи лица, които са дали заключение, че подписът и ръкописният текст в пълномощното са изпълнени от М. С.. В допълнителното изследване, извършено от същите вещи лица в протокол от 04.01.2020 г., съобразно направено групиране на образците от подписа и почерка на лицето в свободни и условно свободни, двама от съдебните експерти са заявили, че поддържат извода си, че подписът и ръкописният текст са изпълнени от посоченото в тях за техен автор лице. САС е приел, че различното становище на вещото лице Г., не опровергава изводите на останалите експерти, които са възприети заради ясната и детайлна обосновка на всички почеркови особености, установяващи достатъчно съвпадения в общите и индивидуални признаци и изключващи такива, които да навеждат за технически подправки или да свидетелстват за имитация. Посочил е, че групата образци, на които се основава особеното мнение на Г., са по подбор на лицето, чийто подпис се изследва, като е необосновано и нелогично да се отдава превес на група образци според субективното предпочитание на лицето, чиито подпис и почерк се изследват, при което се елиминира голям по обем сравнителен материал, сред който преобладават официално заверени документи от нотариуси. От изслушаните свидетелски показания е счел за изяснени обстоятелствата, при които е изповядана процесната сделка. Свидетелят адв. Р., присъствал по време на изповядването, е заявил, че съпругата на С. – Т. П. му е дала в оригинал процесното пълномощно, за да го представи на нотариуса, когато купувачът преведе продажната цена, като след превода в банката, са отишли при нотариуса. От всички гласни доказателства е намерил за установено, че през годините това е била обичайна практика - подготовката на документи за сделки с имоти на фирмата да се извършва от адвоката и партньорката на управителя – Т. П..

Въззивният съд е счел, че твърдението на ищеца за нищожност на процесната упълномощителна сделка се опровергава и от представената пред първата инстанция декларация, заверена от нотариус Ж. на 29.03.2019 г., с която М. С. потвърждава, в качеството си на физическо лице и на управител на „Кардинал 07“ ЕООД, всички извършени от Т. П. правни и фактически действия до този момент. От заключението на приетата счетоводна експертиза е намерил за установено, че на 08.08.2017 г. по разплащателна сметка в лева, посочена в процесния нотариален акт е постъпила сума в размер на 28 500 лева, с наредител Д. А. и основание - „закупуване на ап. 211, к. к. Б., Р. П. , чийто титуляр е бил „Кардинал 07“ ЕООД.

Съобразно гореизложеното, САС е заключил, че не е оборена обвързващата доказателствената сила на упълномощителната сделка, която е автентичен частен документ, подписан и изписан от соченото за упълномощител лице, поради което предявеният установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД е неоснователен.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основанията за допускане на касационния контрол, жалбоподателят не е поставил въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито е посочил допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Изложени са единствено оплаквания за неправилност на въззивното решение, които е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящата предварителна фаза на касационното производство.

Наведеният довод за вероятна недопустимост на атакуваното решение поради неконституирането на синдика на ищцовото дружество в хода на въззивното производство съставлява основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира обаче, че това основание не е осъществено, тъй като в единствено проведеното о. с.з. във въззивното производство не са събирани доказателства, а препис от въззивното решение, касационната жалба срещу същото от страна на ищеца и приложенията към нея, са връчени на назначения синдик, в качеството му на представител на ищеца по смисъла на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, като той изрично в писмена молба с вх. № 6123/16.03.2023 г. е заявил, че поддържа касационна жалба, т. е. потвърдил е извършените след вписването на назначаването му за синдик процесуални действия по делото. Поради това, дори да се приеме, че участието на синдик на търговско дружество, в производство по несъстоятелност, е задължително, атакуваното въззивно решение не е вероятно недопустимо, тъй като порочните процесуални действия са санирани.

Касаторът се е позовал и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, мотивирано с доводи за необоснованост и неправилност на постановеното решение, поради неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства и необсъждане на заключенията на графологичните експертизи във връзка с останалите доказателства. Така формулираните оплаквания представляват доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. Такива нарушения обаче нито се сочат от касатора, нито се установяват от настоящия съд.

По гореизложените съображения, атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 406 от 20.04.2021 г. по в. гр. дело № 2418/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: