Р Е Ш Е Н И Е

№ 50068

СОФИЯ 04.07.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в публично заседание на шести юни две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : Б. Д. В. А. при секретаря Д. Н.

изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 2115/2022 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 50073 от 07.03.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1060 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 343/2021 г. на Софийски апелативен съд по подадената против него касационна жалба от Столична община.

Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Поддържа, че при формиране на извода си за причинно-следствена връзка между противоправното деяние и причинените на ищеца неимуществени вреди въззивният съд не е анализирал събраните по делото доказателства, и не е взел предвид доводите и възраженията му. Счита, че обезщетението за неимуществени вреди е завишено и не отговаря на критерия за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, както и че са налице доказателства, обосноваващи намаляване обезщетението поради принос на ищеца по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД.

Ответникът по касация С. И. А. изразява чрез своя процесуален представител адв. Хр. Ч. становище, че касационната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 4530 от 27.07.2020 г. по гр. д. № 15 538/2019 г. на Софийски градски съд, с което жалбоподателят Столична община е осъден да заплати на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД на С. И. А. сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, настъпило на 29.07.2016 г., както и 341 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането - 29.07.2016 г. до изплащането им.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че

ищецът е пострадал на 29.07.2016 г. в резултат на пропадане в необезопасена канализационна шахта, намираща се на тротоара на [улица]в [населено място]. Вследствие на инцидента е получил фрактура на коленното капаче, причиняваща трайно затруднение на коленната става за период по-голям от 30 дни. Претърпял е операция за наместване на фрагментите и фиксацията им. В продължение на около 6 месеца ищецът е изпитвал затруднения при движението на крайника. Ползвал е помощни средства - проходилка и патерици. През този период не е могъл да се обслужва самостоятелно в битов план и се е нуждаел от чужда помощ. Преживял е болки, негативни емоции от увреждането, изпаднал е в депресивно състояние поради невъзможността да се предвижва сам и необходимостта да разчита на помощта на други лица. Към м. октомври 2019 г. възстановяването му е непълно, като все още се установява оточност в областта на коляното. Съобразявайки всички тези обстоятелства, както и възрастта на ищеца към момента на увреждането - 39 години, съдът е определил като справедливо обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди сумата 30 000 лв. Намерил е за неоснователно възражението на ответника за принос на пострадалия за настъпване на вредите поради несвоевременно предприето лечение на полученото увреждане.

В разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Както е пояснено в ППВС № 4/23.12.1968 г., справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените физически и морални страдания, техните степен и интензитет, прогнозите за в бъдеще и други.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с тези критерии. Размерът на обезщетението е определен при отчитане на вида и характера на полученото от ищеца телесно увреждане; извършената хирургична интервенция с цел мануална репозиция на фрагменните и поставянето на имплант, наложили болничен престой; болките, страданията; ограниченията при движението на крайника и ползването на помощни средства за период от около 6 месеца; необходимостта от чужда помощ в ежедневието през този период; негативните последици за емоционалното му състояние, както и възрастта му и обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането. Поради това настоящият състав на ВКС споделя становището на въззивната инстанция, че сумата от 30 000 лв. съставлява справедливо обезщетение за претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди. Същевременно обаче намира, че са доказани предпоставките на чл. 51, ал.2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение поради съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Вярно е, както е приел и въззивният съд, че по делото не е установено неговото поведение да е в пряка и непосредствена причина за настъпването на инцидента, но събраните писмени и гласни доказателства сочат, че същият не е положил в достатъчна степен дължимата грижа към собственото си здраве, което е повлияло на продължителността и интензитета на търпените от него болки и битови неудобства от травмата. Увреждането е настъпило на 29.07.2016 г., а доказателствата по делото са за извършен преглед при лекар и рентгенова снимка на 03.08.2016 г., т. е. 4 дни по-късно. Същият е постъпил за лечение в УМБАЛСМ на 05.08.2016 г. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните, счупването на капачката на коляното причинява болки, които са особено интензивни до хоспитализацията в лечебното заведение, където се вземат необходимите мерки за потискане на болката с болкоуспокояващи медикаменти и същевременно за опериране на счупването в спешен порядък. В следоперативния период при поставена имобилизация на колянната става болката би трябвало да е слаба, тъй като няма движения в коляното, които да я провокират. Вещото лице е посочило също, че след първия месец от операцията задължително се предписва целенасочена рехабилитация, която е определяща за бързото възстановяване в рамките до 6 месеца. По делото няма данни ищецът да е провеждал такава. Според вещото лице по-силните и по-продължителни болки, които е търпял ищеца, са свързани с отлагането на спешното лечение, неприемането на болкоуспокояващи, непровеждането на рехабилитация и неотстраняване на поставения имплант. Направеният от него извод е, че неспазването на медицинските указания може да доведе до по-продължително възстановяване и понасяне на допълнителни болки и страдания.

С оглед на това настоящият състав приема, че като не е потърсил незабавно лекарска помощ и не е предприел в следоперативния период необходимите действия /рехабилитация, отстраняване на импланта/ с цел ограничаване на болките и пълно възстановяване, ищецът сам е допринесъл за увеличаване на вредните последици от увреждането и за повишаване интензитета и продължителността на понесените от него болки, страдания и неудобства в ежедневието. Преценявайки заключението на вещото лице във връзка с останалите събрани по делото доказателства, съдът определя този принос в размер на 20 %, поради което дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с този размер, т. е. с 6000 лв.

По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД на С. И. А. обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, настъпило на 29.07.2016 г., за разликата над 24 000 лв. до 30 000 лв., и в тази част бъде постановено друго по същество на спора, с което претенцията на С. А. за тази разлика бъде отхвърлена като неоснователна.

В останалата част въззивното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед този изход на делото Столична община следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал.3 ГПК във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 и ал.2 ЗЗД да заплати на адв. Х. Г. Ч. адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 1 250 лв., определено по реда на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважената част от иска.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК С. И. А. следва да заплати на Столична община разноски за касационното производство в общ размер на 326 лв., от които 126 лв. за държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1060 от 20.10.2021 г. по гр. д.№ 343/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 4530 от 27.07.2020 г. по гр. д. № 15 538/2019 г. на Софийски градски съд, в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД на С. И. А. обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, настъпило на 29.07.2016 г., за разликата над сумата 24 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2016 г. до изплащането й, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. А. против Столична община иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, настъпило на 29.07.2016 г. , за разликата над 24 000 лв. до 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 1060 от 20.10.2021 г. по гр. д.№ 343/2021 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв. Х. Г. Ч. на основание чл. 78, ал.3 ГПК във вр. с 38, ал.1, т.2 и ал.2 ЗЗД адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лв/ хиляда двеста и петдесет лв/.

ОСЪЖДА С. И. А. да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на Столична община разноски за касационното производство в общ размер на 326 лв./ триста двадесет и шест лв./, от които 126 лв. държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: