О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50073

София, 07.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 2115/2022 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община, район „Илинден”, чрез юрисконсулт Л. Я. срещу въззивно решение № 1060 от 20.10.2021 г. по в. гр. д. № 343/2021 г. на Апелативен съд - София. С него е потвърдено решение № 4530 от 27.07.2020 г. по гр. д. № 15 538/2019 г. на Софийски градски съд, с което жалбоподателят Столична община е осъден да заплати на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД на С. И. А. сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, настъпило на 29.07.2016 г., както и 341 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането - 29.07.2016 г. до изплащането им, а за разликата над присъдените суми до предявените размери исковете на С. И. А. са отхвърлени. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че при формиране на извода си за причинно-следствена връзка между противоправното деяние и причинените на ищеца неимуществени вреди въззивният съд не е анализирал събраните по делото доказателства, и не е взел предвид доводите и възраженията на ответника. Счита, че от страна на ищеца е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, доколкото по делото е било безспорно установено, че същият не е провел навременно и адекватно лечение на причинената травма. Счита също, че обезщетението за неимуществени вреди е завишено и не отговаря на критерия за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК по следните въпроси: 1. Как следва да бъдат анализирани и ценени показанията на свидетел, за които съмнение в обективността им. Може ли въз основа на тях да се приемат за доказани по несъмнен начин правнорелевантни факти. 2. Следва ли въззивният съд да изложи мотиви, с които да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания. 3. Какъв е критерият за справедливост и влиза ли в обсега на обстоятелствата, определени като релевантни в ППВС № 4/68 г. 4. Следва ли при определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди да се вземат предвид от съда всички факти и обстоятелства, както и възражението за съпричиняване.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация С. И. А. чрез своя пълномощник адв. Хр. Ч. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване, а по същество - че въззивното решение е обосновано и законосъобразно.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 29.07.2016 г. ищецът С. А. е пропаднал в необезопасена канализационна шахта на тротоара на бул. ”Т. А. в гр. София, движейки се в посока от център към кино „Арена”. Приел е, че собствеността на шахтата, противоправното бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението за поддържане на съоръжението в състояние, осигуряващо безопасност на пешеходците, телесните увреждания на ищеца и причинната им връзка с деликта са установени от събраните пред първата инстанция доказателства.

По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди е приел, като се е позовал на заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза, че вследствие на инцидента ищецът е получил фрактура на коленното капаче, причиняваща трайно затруднение в движението на коленната става за срок по-голям от 30 дни. Вещото лице е посочило, че възстановителният период е около 6 месеца, през който е наложително провеждане на рехабилитация с цел недопускане хипертрофия на голям четириглав бедрен мускул. Пълното възстановяване настъпва около 1 месец след премахване на импланта. Посочило е също, че претърпените болки и страдания са с висока интензивност непосредствено след травмата до хоспитализирането, където се прилагат обезболяващи и се пристъпва към оперативно лечение. В следоперативния период до 3 седмици болката би трябвало да е слаба. Оперативната интервенция предполага ограничения в движението на засегнатия крайник за период около 3 месеца, в който е необходимо ползване на помощни средства. При ищеца към 21.10.2019 г., т. е. повече от 2 години след инцидента, било констатирано непълно възстановяване. Въз основа на показанията на св. М. П., с която ищецът живее на съпружески начала, въззивният съд е приел, че след инцидента той не е могъл да става от леглото и да се грижи за себе си. Започнал да се движи самостоятелно след 6 -7 месеца, като походката му се изменила и накуцвал. Изпаднал в депресивно състояние. Поставеният имплант не е бил премахнат, тъй като ищецът се страхувал от оперативна интервенция и от инфекция.

Въз основа на така приетите за установени факти по делото въззивният съд е направил извод, че адекватното обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв. Намерил е за недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, като е посочил, че по делото не са събрани доказателства ищецът да не е предприел своевременно лечение на получената травма или лечението му да е било неадекватно по негова вина.

С оглед изложените от въззивния съд мотиви, с които е обоснован размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по третия и четвъртия въпрос, изведени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, които се свеждат до приложението на чл. 52 ЗЗД, за проверка на съответствието му с разясненията, дадени в т.ІІ от ППВС № 4/68 г., където е прието, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

По отношение на останалите два въпроса, поставени от жалбоподателя, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос не е правен, а фактически, поради което не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Той изразява становището на жалбоподателя, че след като името на св. Р. Ц. не е било посочено в исковата молба, то той не е бил очевидец на инцидента, освен това неговите показания не били достатъчно конкретни и ясни относно това в коя част точно на булеварда е станал инцидента и колко била голяма дупката, в която попаднал ищецът, поради което будели съмнение. В тази фаза на касационното производство касационната инстанция не може да проверява достоверността на свидетелските показания, тъй като това предполага обсъждането им с оглед на всички обстоятелства по делото.

Доводите, с които се обосновава значението на втория въпрос за изхода на спора, по съществото си представляват касационни оплаквания за необоснованост на въззивното решение и допуснати процесуални нарушения при постановяването му. При разглеждане на делото въззивната инстанция не се е произнесла изрично по всички наведени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, но от мотивите на решението е видно, че те са взети предвид и са преценени като неоснователни. Правилността на направените изводи относно доказването на предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди касае спора по същество и също не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1060 от 20.10.2021 г. по в. гр. д. № 343/2021 г. на Апелативен съд - София.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 600 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасянето им.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: