О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50353

гр. София, 03.07.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: А. Б.

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 712 по описа за 2022г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. В. Р. от [населено място], Р. Ф. /трето лице помагач/ чрез процесуален представител адв. К. К. срещу решение № 182 от 08.12.2021г. по в. т. дело № 281/2021 г. на Апелативен съд Варна, 3 състав, с което е потвърдено решение № 260026 от 26.02.2021г. по т. дело № 4/2020г. на Окръжен съд Добрич. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отменени на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ решенията на проведеното на 08.01.2020г. Общо събрание на съдружниците на „А 11 Груп“ ООД, [населено място] и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца З. К. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 880 лв. – разноски за първоинстанционното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че в противоречие с чл. 137, ал. 6 ТЗ въззивният съд е приел, че изискуемата форма на пълномощно за участие в общо събрание на съдружниците на дружество с ограничена отговорност е писмена форма с нотариално удостоверяване на подпис и съдържание. Релевира доводи за неправилност на изводите относно обема на представителната власт, дадени с пълномощното и съответно определянето му като общо, а не като изрично, както и неправилност на изводите относно неприложимост на разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по тълк. д. № 5/2014г. на ОСГТК.

В приложеното към касационната жалба в изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение касаторът излага доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Каква е изискуемата форма на пълномощно за участие в общо събрание на съдружниците на дружество с ограничена отговорност – писмена форма или писмена форма с нотариално удостоверяване на подпис и съдържание? – противоречие с решение № 60006/19.07.2021г. по т. д. № 2561/2019г. на ВКС, ТК, I т. о.

2. Какво следва да бъде съдържанието на пълномощно за участие в общо събрание, за да бъде считано за „изрично“, а не „общо“ по смисъла на чл. 137, ал. 6 ТЗ и конкретно следва ли да бъде посочена датата на съответното общо събрание и какви конкретни действия трябва да предприеме представителят при реализиране правото си на участие и глас или е достатъчно да са упоменати правата с точките от дневния ред и правото на упълномощения да гласува по тях „както намери за добре“? – противоречие с Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по тълк. д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, решение № 34/25.03.2013г. по т. д. № 144/2012г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 60006/19.07.2021г. по т. д. № 2561/2019г. на ВКС, ТК, I т. о.

3.1. Нищожни ли са решения на общо събрание на съдружниците, ако за тях е гласувал съдружник с писмено пълномощно, но без нотариално удостоверяване на съдържанието или писмено пълномощно, което не е „изрично“ пълномощно или са в състояние на висяща недействителност?

3.2. Ако решенията на ОС са в състояние на висяща недействителност, допустимо ли е мнимо представляваният съдружник да потвърди действията, извършени от мнимия пълномощник?

3.3. Допустимо ли е друг съдружник освен мнимо представлявания да оспорва представителната власт на пълномощника, гласувал на общото събрание?

Касаторът твърди, че посочените в т. 3.1. – т. 3.3. материалноправни въпроси са решени в противоречие с решение № 60006/19.07.2021г. по т. д. № 2561/2019г. на ВКС, ТК, I т. о.,Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по тълк. д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС и решение № 178/24.04.2017г. по т. д. № 1340/2015г. на ВКС, ТК, I т. о.

4. Приложими ли са разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по тълк. д. № 5/2014г. на ОСГТК относно упълномощаването – за обема на представителната власт в „общо“ и „изрично“ пълномощно и за мнимото представителство /т. 3.2. и т. 3.3. от изложението на основанията/ и по отношение на упълномощаването за участие в общо събрание на съдружниците на ООД? – по този въпрос касаторът поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът „А 11 Груп“ ООД, [населено място] /ответник в първоинстанционното производство/ чрез особен представител адв. И. С. не оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната основателност и неправилност на въззивното решение.

Ответникът З. К. М. от [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. С. Ч. оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Счита, че релевантният правен въпрос за наличието на изрично упълномощаване от страна на жалбоподателя е решен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 34/25.03.2013г. по т. д. № 144/2012г. на ВКС, ТК, I т. о.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и след проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в процеса в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, доколкото в нея и изложението са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и касационни основания по чл. 281 ГПК.

Въззивният съд е констатирал, че „А 11 Груп“ ООД е със съдружници З. К. М. и Т. В. Р. и управител З. К. М., както и че на 06.12.2019г. на З. М. е връчена нотариална покана, с която същият е поканен в качеството му на управител да свика Общо събрание с посочен дневен ред, като в случай, че не го свика в двуседмичен срок от получаване на съобщението, същият е уведомен, че се свиква Общо събрание на съдружниците /ОСС/ при посочения дневен ред. Поканата е изпратена чрез нотариус К. И. от К. И. Б. в качеството й на пълномощник на Т. В. Р.. На 08.01.2020г. е проведено ОСС при посочения в нотариалната покана дневен ред, на което е присъствувала К. И. Б.. Протоколът е с нотариална заверка на подписа и съдържанието.

С нотариално заверено пълномощно К. И. Б. е упълномощена от Т. В. Р. да упражнява всички права и задължения, които произтичат от качеството й на съдружник в „А 11 Груп“ ООД, неограничено да иска свикването на общи събрания на съдружниците на дружеството, да прави и получава волеизявления и уведомления, да гласува, както намери за добре по всички въпроси, които се разглеждат от общите събрания, включително, но не само по въпроси за приемане на ГФО, приемането, освобождаването и/или изключването на съдружник/съдружници на дружеството, внасянето на промени в дружествения договор, преобразуване и/или ликвидация на дружеството, както и да извършва всички правни и фактически действия за упражняване на правата и да защитава законните интереси.

Съдебният състав е установил, че ищецът е съдружник към момента на провеждане на процесното Общо събрание, поради което е активно процесуално легитимиран да води иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на взетите решения на това събрание. Искът по чл. 74 ТЗ е предявен в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, предвид датата на провеждане на Общото събрание – 08.01.2020г., и датата на депозиране на исковата молба - 20.01.2020г.

По отношение на първото основание за отмяна на решенията на ОСС на ответното дружество - провеждане на ОСС при нередовно връчена покана за свикване, тъй като лицето не е надлежен пълномощник с изрично предоставено пълномощно, пълномощното е без заверка на подписите и на съдържанието, както и не са представени конкретни проекти за решения, въззивната инстанция е направила извод, че е неоснователно. Приела е, че Общото събрание е редовно свикано, като изискването за проект за решение по съответните въпроси е предвидено в императивната разпоредба на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ, относима към свикването и провеждането на ОС на акционерите на акционерните дружества, но не е изрично уредено в чл. 139 ТЗ, касаещ поканата за свикване на ОСС на дружество с ограничена отговорност и предвиждащ в нея да е посочен само дневният ред. Изискването за нотариално удостоверяване на подписите и на съдържанието се отнася за протокола, но не и за действията по свикване на Общото събрание.

Съдебният състав, съобразявайки, че в пълномощното е предвидена възможност да се свиква събрание, е заключил, че отправената покана до управителя е произвела своето действие, като в указания срок същият не е представил доказателства да е свикал събрание. Въззивният съд е посочил, че съобразно закона и дружествения договор правото да се свика ОС принадлежи на управителя, но не и на съдружника, като малцинственото право на съдружниците по чл. 138, ал. 2, предл. 2 ТЗ сами да свикат Общо събрание може да бъде упражнено само при бездействие на управителя да стори това в двуседмичен срок от датата на отправеното до него писмено искане. Приел е, че няма пречки в искането до управителя да бъде инкорпорирана и поканата им за свикване на Общо събрание, като в този случай същото ще се счита за редовно проведено само в случай, че то е било насрочено след датата, на която е изтекъл двуседмичният срок по чл. 138, ал. 2 ТЗ /в този смисъл се е позовал на решение по т. д. № 615/2010г. на ВКС, ТК, II, т. о./. В процесния случай поканата е получена от управителя, поради което при изтичане на двуседмичния срок на бездействие Общото събрание, проведено на посочената в поканата дата, е редовно свикано.

Относно второто основание за отмяна на решенията на ОСС на „А 11 Груп“ ООД, проведено на 08.01.2020г. – допуснато нарушение при провеждане на ОСС на повелителните правила на ТЗ, касаещи изрично нотариално заверено пълномощно за участие в събранието – чл. 137, ал. 6 ТЗ, съдебният състав е приел същото за основателно. За да направи извод за основателност на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, въззивният съд се е аргументирал с обстоятелството, че при провеждане на оспорваното събрание съдружникът е бил ненадлежно представляван, поради което и решенията не са взети с необходимото мнозинство.

Въззивната инстанция е обсъдила практиката на ВКС, обективирана в решението по т. д. № 1340/2015г. на ВКС, I т. о., и е приела, че даденото разрешение по повод на решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД не може да се разпростре и по отношение на решенията на Общото събрание на съдружниците на ООД, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС решенията на Общото събрание на търговско дружество не са сделки по смисъла на ЗЗД и за тях не важат правилата на ЗЗД, поради което следва да бъде направено разграничение в зависимост от това дали взетото решение се атакува от лицето, което твърди, че е било мнимо представлявано от пълномощник или от другия съдружник в ООД, който твърди, че поради нарушаване на повелителните правила на ТЗ решението е взето от лице, което не притежава представителна власт. Съдебният състав е изложил следните съображения: Когато съдружникът, който е бил мнимо представляван, се позовава на това, че е бил ненадлежно представляван, приложение ще намерят правилата на висящата недействителност, която при отказ за потвърждаване се трансформира в окончателна с последица нищожност на решението като невзето, като легитимиран да се позове е само мнимо представляваният, съгласно мотивите на решение по т. д. № 1340/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. и Тълкувателно решение № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС. При иск по чл. 74 ТЗ, когато съдружникът потвърждава взетите решения от лице без представителна власт /изявление във въззивната жалба/ способът за защита е с иск по чл. 74 ТЗ, тъй като решенията са валидирани с потвърждаването им и единствената възможност за оспорването им поради противоречие с повелителните правила е искът по чл. 74 ТЗ и съобразно даденото разрешение с Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС.

Въззивният съд, предвид датата на пълномощното, е констатирал, че лицето е упълномощено с правата след изменението на ТЗ, съгласно които за определени решения се изисква едновременна заверка на подписа и съдържанието. Поради това, че при провеждането на събранието са взети решения, които изискват пълномощното да е с нотариална заверка на съдържанието, а в случая то е само с нотариална заверка на подписа, съдебният състав е заключил, че е налице противоречие с повелителните правила на ТЗ за формата на пълномощното, водещи до това, че съдружникът е бил ненадлежно представляван и решенията не са взети с необходимото мнозинство.

Съдебният състав е посочил, че дори да се приеме, че такова оспорване не е направено изрично, то не е спазено изискването за изричност на пълномощното – в представеното пълномощно не е изрично посочено за кое събрание се отнася и какви конкретни действия трябва да предприеме представителят, а най-общо е посочено, че пълномощникът може да представлява упълномощителя за вземане на отделни видове, но не и конкретно посочени решения, като липсва упълномощаване за освобождаване на управител и избор на нов. Въззивният съд е направил извод, че поради ненадлежно представляване на съдружника Т. В. Р. при провеждане на оспорваното събрание решенията не са взети с необходимото мнозинство, поради което предявеният по чл. 74 ТЗ иск е основателен.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Настоящият съдебен състав счита, че формулираните от касатора правни въпроси са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция, предвид изложените мотиви в обжалвания съдебен акт. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Допустимо ли е друг съдружник освен мнимо представлявания да оспорва представителната власт на пълномощника, гласувал на общото събрание?“ за проверка дали същият е решен в съответствие с константната практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора решение № 60006/19.07.2021г. по т. д. № 2561/2019г. на ВКС, ТК, I т. о. и Тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. по тълк. д. № 5/2014г. на ОСГТК.

Отговорът на въпросите по т. 1, т. 2, т. 3.1. и т. 3.2. от изложението зависи от отговора на горепосочения правен въпрос, по който се допуска касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна.

По отношение на формулирания от касатора материалноправен въпрос не е осъществен допълнителният селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид наличието на практика на ВКС, обективирана в решение № 60006/19.07.2021г. по т. д. № 2561/2019г. на ВКС, ТК, I т. о.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер 40 лв.

На особения представител на ответника „А 11 Груп“ ООД, [населено място] следва да се определи възнаграждение в размер 800 лв. на основание чл. 47, ал. 6 ГПК връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Посоченото възнаграждение трябва да бъде внесено от ищеца З. К. М. /ответник в касационното производство/.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 182 от 08.12.2021г. по в. т. дело № 281/2021 г. на Апелативен съд Варна, 3 състав.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 40 лв. по сметка на ВКС, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.

УКАЗВА на ищеца З. К. М. /ответник в касационното производство/ в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесено възнаграждение за особения представител на ответника „А 11 Груп“ ООД, [населено място] в размер 800 лв. по сметка на ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.