Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994, стр. 556, пор. № 199

СЛЕПИТЕ И КОГАТО СА ГРАМОТНИ, МОГАТ ДА ПОСТАВЯТ ВЪРХУ ЧАСТНИТЕ ДОКУМЕНТИ ВМЕСТО ПОДПИС ОТПЕЧАТЪК ОТ ДЕСНИЯ ИМ ПАЛЕЦ В ПРИСЪСТВИЕ НА ДВАМА СВИДЕТЕЛИ, ЗАЩОТО СЛЕПОТАТА Е НЕДЪГАВОСТ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 475, АЛ. 2 ГПК, И ПРИЛОЖЕНИЕ ИМА ЧЛ. 151 ОТ СЪЩИЯ КОДЕКС, А ДОКУМЕНТЪТ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ИЗЯВЛЕНИЯТА, КОИТО СЕ СЪДЪРЖАТ В НЕГО, СА НАПРАВЕНИ ОТ ТЕЗИ ЛИЦА И ИЗЯВЛЕНИЯТА, ЧЕ ИМАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА СИЛА ЗЗД СЪДА

Чл. 151 ГПК

Чл. 475, ал. 2 ГПК

Чл. 485, ал. 2 ГПК

В нашето право съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК съдът преценява по свое убеждение доказателствената сила на всяко доказателство. В закона обаче има текстове, с които се прави изключение от това общо правило и се определя задължителна доказателствена сила за съда на подписаните частни документи, официалните документи, които съдържат изявления на лица, направени пред длъжностното лице, официалните преписи от официалните документи и др. - чл. 144 и 143, ал. 1 и 2 ГПК. Задължителната доказателствена сила на тези документи е в рамките, установени със закона, а за всичко друго доказателствената сила на документите се определя от съда по негово убеждение.

Доказателствената сила на подписаните частни документи е определена в чл. 144 ГПК. Тези документи по силата на правилото на чл. 144 ГПК имат задължителна доказателствена сила за съда, че изявленията в тях са изявления на лицата, които са ги подписали. С подписания частен документ чл. 151 ГПК приравнява частния документ, издаден от неграмотен, ако върху него вместо подпис има поставен отпечатък от десния му палец и подпис на двама свидетели.

Правилото на чл. 151 ГПК обаче не създава доказателствена сила за изявленията в него, че са направени от споменатите по-горе лица само за неграмотните, макар че в него се говори само за неграмотност. Възможността, дадена с чл. 475, ал. 2 и чл. 485, ал. 2 ГПК за болния да прибегне до реда, предвиден в чл. 151 ГПК, за да имат по отношение на него задължителна доказателствена сила изявленията, които се съдържат в нотариалния акт и заверките, дава основание това правило по аналогия да се приложи и при частните документи, когато участвуващите в него лица не могат да ги подпишат поради недъгавост и тогава, когато те са грамотни. Това произтича от обстоятелството, че с подписването на частния документ от едно или повече лица и поставянето върху него вместо подпис отпечатък от десния им палец, когато са неграмотни или поради недъгавост не могат да го подпишат в присъствието на двама свидетели, се цели да се създаде доказателство, че съдържанието на документа им е станало известно и че той има задължителна доказателствена сила за съда, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези лица.

Обстоятелството, че слепите и когато са грамотни, не могат да прочетат документите, които са написани с обикновено писмо, и да узнаят съдържанието им без помощта на други лица, взето пред вид заедно с необходимостта съдържанието на същите да им стане известно, е основание да се приеме, че правилото на чл. 151 ГПК ще намери приложение за слепите и когато те са грамотни, за да може тези документи да бъдат доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

За необходимостта от узнаване съдържанието на документите от грамотните лица, които страдат от недъгавост, е предвидено правилно и при съставяне на акт от нотариуса. Съгласно правилото на чл. 479 ГПК участвуващото лице в акт, съставян от нотариуса, и когато е грамотно, ако е нямо, глухо и глухонямо, глухият трябва сам да прочета гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, а немият и глухонемият трябва след прочитането на документа да напишат собственоръчно в него, че са го прочели и че са съгласни със съдържанието му.

Тези изисквания, поставени от закона при съставяне на акт от нотариуса с участие на ням, глух и глухоням, които са грамотни и могат да прочетат документа, имат за цел да се гарантира фактът, че те са одобрили съдържанието на документа, че има валидно изразена воля от тях за съгласие със същия.

Слепите и когато са грамотни, повече се нуждаят от гаранции от немия, глухия и глухонемия, че им е станало известно съдържанието на документа, защото за разлика от тях те не могат да прочетат същия и да узнаят съдържанието му без помощта на друго лице. Такава гаранция за слепите е правилото на чл. 151 ГПК, защото с поставянето върху документа вместо подпис отпечатък от десния палец в присъствие на двама свидетели, участието на които има за цел да ги предупреди за това, под което поставят знак от десния си палец, тази цел на закона се осъществява.

Ето защо ОСГК приема, че понятието недъгавост в чл. 475, ал. 2 ГПК не трябва да се схваща само като невъзможност да се подпише документът от този, от който изхожда. Недъгавост по смисъла на чл. 475, ал. 2 ГПК има и когато лицето не може да узнае съдържанието на документа поради болест, какъвто е случаят със слепите, когато са грамотни, поради това, че не могат да четат обикновено писмо. От всичко това следва, че слепите и когато са грамотни, могат да поставят върху частния документ вместо подпис отпечатък от десния палец в присъствие на двама свидетели и по този начин да направят същия доказателство, че изявленията в същия са направени от него и че те имат задължителна доказателствена сила за съда.