ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50461

София, 28.06.2023г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

разгледа в закрито заседание на 13.03.2023 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1394 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационни жалби на ищеца „Балкан“ АД и ответника А. Б..

Страните взаимно оспорват жалбите си, третото лице - помагач Г. Г. не изразява становище.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По жалба на ответника въззивният съд, след съответна отмяна на първоинстанционното решение, частично е отхвърлил предявения иск по чл. 240 ТЗ.

За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че ответникът, в качеството на изпълнителен директор, е възложил поръчки на услуги и е заплатил същите, без обаче да е налице насрещно изпълнение, и то при липса на каквато и да било индивидуализация на поръчаното. Приел е, че осъществявайки плащанията по процесните фактури, без да са налице доказателства за изработване и получаване на поръчаното, ответникът, в нарушение на задълженията си като изпълнителен директор и неполагайки дължимата грижа на добър търговец, е намалил имуществото на дружеството със съответните плащания и така е причинил вреда, равна на общия размер на плащанията 108 885,60 лв. Независимо от това за разликата над 18 705,60 лв. съдът е намерил иска за неоснователен поради това, че за относимия към тази разлика период 2009-2010 г. ответникът е бил освободен от отговорност с решения на Общото събрание на акционерите.

По жалбата на ответника относно уважената част от иска допускането на касационно обжалване се обосновава с основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Не се установява основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Следва също да се отбележи, че извън оплакванията за неправилност на въззивното решение не са изложени каквито и да било аргументи за обосноваване на „очевидност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за директно допускане на касационното обжалване.

По чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържа, че е налице произнасяне на въззивния съд по въпросите:

- длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност;

- какво е правното значение на обясненията на страната, дадени по реда на чл. 175 ГПК;

- доколко вината на членовете на УС/НС следва да е обсъдена и доказана преди вземане на решение от ОСА за освобождаването им от отговорност; трябва ли в мотивите на решението да е посочено точно за кое действие или бездействие се търси отговорност на отделен член на УС/НС;

- ползват ли се мотивите на постановлението за прекратяване на наказателното производство като доказателство по отношение вредите и отговорността по чл. 240 ТЗ;

- как се установява наличие на вина по чл. 240 ТЗ за настъпили за дружеството вреди, когато в наказателното производство е доказано, че изпълнителният директор не е извършил престъпление и няма установена негова вина за сключени неизгодни сделки и трябва ли отново за същите сделки да доказва своята невиновност в производството пред търговския съд.

Поставените въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да са от правно естество и да са обусловили правните изводи на въззивния съд.

Така първият въпрос, с дадената формулировка, е принципно значим за всяко исково производство, поради което е необходимо за всеки конкретен случай да бъде обосновано и значението му за решението, чието допускане до касация се иска, чрез посочване на конкретните доказателства, необсъдени от въззивния съд, респ. посочване на несъобразените от съда връзка между съответните доказателства или установените с тях факти. В разглеждания случай такива конкретни аргументи не са изложени, освен общи оплаквания, че ПАС е игнорирал съществени за делото доказателства, не е обсъдил или неправилно е възприел основни факти, свързани с преценката на събраните по делото доказателства, вкл. относно размера на вредата.

Същите съображения се отнасят и до втория въпрос, доколкото по никакъв начин не е посочено какви точно обяснения по чл. 175 ГПК (т. е. признания) от коя страна са направени, какво значение се твърди да имат за настоящото дело и в какво се изразява значението им за правните изводи на въззивния съд.

Третият въпрос не е обсъждан от въззивния съд. Освен това приетите за установени решения за освобождаване от отговорност и техните последици са поставени в основата на решаващия извод на съда за неоснователност на предявения иск отхвърлената му част, съответно се явяват неотносими към извода за основателност на иска в останалата част, основан върху липсата на решение за освобождаване от отговорност.

Последните два въпроса също не са обусловили правните изводи на въззивния съд от значение за частичната основателност на иска, доколкото тези изводи не са основани на съображения за доказателствена сила на мотивите на постановлението за прекратяване, респ. върху обстоятелства, извлечени от тези мотиви.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска по отношение на уважената част от иска.

По жалбата на ищеца относно отхвърлената част от иска допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с въпросите:

- поражда ли действие решението на ОС за освобождаване от отговорност на член на УС на АД и изпълнителен директор, ако към момента на вземане на това решение не са били известни настъпилите за дружеството вреди в резултат от действията на това лице, а същите са установени от дружеството след вземане на това решение за освобождаването му от отговорност от ОС на акционерите;

- въззивният съд ограничен ли е да се произнесе само по посочените във въззивната жалба оплаквания;

- при констатиране на неправилност на първоинстанционното решение поради порок, за който няма оплакване от страните във въззивната жалба и който не касае прилагането на императивна правна норма, може ли въззивният съд по своя инициатива да поправи този порок с крайния си акт, без да уведоми страните за констатирането му и без да им предостави възможност да изразят становище;

- въззивният съд може ли служебно по своя инициатива да събира нови доказателства по делото, без налично оплакване и искане в тази насока от страните и без да разясни на страните причините, налагащи съдът служебно да събира нови доказателства;

- може ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на доказателство, което е събрал по своя инициатива, без налично оплакване и искане от страните в тази насока и без да е уведомил страните, че същото е част от доказателствения материал по делото, съответно - без да е предоставил възможност на страните да изразят становище по приобщеното към делото ново доказателство;

- при процесуално бездействие от страната, която твърди факт, но не сочи и представя доказателства за него, може ли въззивният съд по своя инициатива да събира доказателства за доказване на този факт.

Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените процесуални въпроси (от втори до шести), обобщени съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК във въпроса „Относно правомощията на въззивния съд за служебно събиране на доказателства и проверка на правилността на първоинстанционното решение на основания, непосочени във въззивната жалба?“. С оглед изложените от жалбоподателя доводи, че във въззивната жалба не е направено възражение за погасяване на отговорността на ответника на основание взети от ОС решения за освобождаване от отговорност и липсва оплакване за непълнота на доказателствата в тази насока, въпросът отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото приетото от въззивния съд наличие на такива решения, респ. правопогасяващото им действие, е поставено в основата на решаващия извод за неоснователност на иска в отхвърлената част. Осъществена е и специалната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК предвид установената последователна практика на ВКС по този въпрос, вкл. подробно цитираната в изложението по чл. 280 ГПК.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 260224/04.11.2021 г. по т. д. № 765/2015 г. по описа на Пловдивски апелативен съд по жалбата на ответника А. Н. Б..

Допуска касационно обжалване на решение № 260224/04.11.2021 г. по т. д. № 765/2015 г. по описа на Пловдивски апелативен съд по жалбата на ищеца „Балкан“ АД.

Указва на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1803,60 лв. с посочен в платежния документ номер на делото. При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: