О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50331/22.06.2023 г.

[населено място]

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1949/22г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Успех металпринт ССБ“ ЕООД, подадена чрез процесуален представител адв. В. К., срещу решение №114/13.04.22г. по т. д.№603/2021 г. на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на решение №260031/22.06.2021г. по т. д.№14/20г. по описа на Шуменски окръжен съд, дружеството е осъдено да заплати на „Булгаргаз“ЕАД сумата 229 054,84 лв., от които главница 185 691,11 лв., представляваща задължение по договор за доставка на газ от 2015г. и три фактури №№[ЕГН]/03.10.2017г., [ЕГН]/02.11.2017г. и [ЕГН]/01.12.2017г. и 43 363,73 лв., представляваща неустойка за забава, ведно със законната лихва и направените по делото разноски за двете инстанции.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивния съдебен акт. Поддържа се, че направеният от въззивната инстанция извод за наличие на непогасено задължение на дружеството към „Булгаргаз“ ЕАД за плащане на стойността на осигурения от ищеца месечен капацитетен продукт, независимо от липсата на данни тя да е била заплатена от него, в качеството му на посредник, на третото лице – комбиниран оператор – „Булгартрансгаз“ЕАД, е неправилен и в противоречие със относимите към мандатното правоотношение между страните законови норми. Счита, че, предвид несамостоятелния характер на услугата по осигуряване на капацитет от доставчика на природен газ, такси в полза на същия не се дължат, а титуляр на евентуално вземане за такива би могло да бъде единствено третото лице „Булгартрансгаз“ЕАД. Касаторът изразява несъгласие с приетото от въззивния състав, че достатъчно за възникването на задължението към ищеца е направеното от него заявяване на съответния капацитет, без оглед резултата, сочейки, че задължението за плащане на стойността на осигурения от третото лице капацитет не остава в полза на посредника, за да може той да търси такова; същият разполага единствено с правото да претендира обезщетение от доверителя при отказ от поръчката, след като докаже, че е платил със свои средства. Като неправилна е оспорена и преценката на апелативния съд за редовност в начина на определяне обема на подадената заявка за капацитет, без да бъде извършена съпоставка между заявените параметри на годишна, тримесечна и месечна база, при което би се установило несйъответствие. Този пропуск, според касатора, се отразява върху правилността на изводите, с които е отхвърлено възражението му за унищожаемост на договора на основание чл.28 ал.1 и чл.29 ЗЗД, доколкото действителната воля на дружеството при подаването на заявката параметрите от 650 MWh да са за тримесечието, а не на ден, е била ясна и проследима. Изложени са аргументи и срещу изводите на съда, основани на констатацията за осчетоводяване на фактурите от дружеството-ответник с право на данъчен кредит. В тази връзка се сочи, че наличието на такова осчетоводяване не е достатъчно доказателство за съществуването на задължението за плащане, доколкото липсата на основание за това осчетоводяване е предпоставка за изключването на задължението от счетоводните записи за съответния период. По тези съображения касаторът е поискал въззивното решение да бъде допуснато до проверка по същество и отменено, като с решението си касационната инстанция отхвърли предявените срещу него искове. Претендира разноски.

Искането си за допускане на касационния контрол по същество касаторът обосновава в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поддържайки в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящ изхода на спора начин по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Следва ли доверителят в посреднически договор /договор за поръчка/ да установи реално извършеното от негова страна плащане, за да се включи това вземане в претенциите му за обезвреда, наред с тези за сторени разноски и уговорено възнаграждение, когато има такова? и 2. Следва ли винаги осчетоводяването на фактури да бъде винаги прието като абсолютно доказателство за признание на сделката и нейния икономически резултат, особено когато плащането не е извършено?.

Ответникът „Булгаргаз“ ЕАД, в представен чрез юрисконсулт М. Т. писмен отговор, е изложил съображения за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания и искане за отмяна на въззивния акт. Направил е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови обжалвания резултат, Варненски апелативен съд е приел за безспорно и доказано по делото, че страните по него са били обвързани от валидно търговско правоотношение, произтичащо от валидно сключения между тях договор за доставка на природен газ от 29.09.2015г., въз основа на който ищецът – доставчик е издал за периода 03.10.2017г. – 09.01.2018г. съответни на отделните месечни доставки три броя фактури, в които е включена цената на доставения и потребен от ответника природен газ, на неговия пренос и на осигурения от доставчика тримесечен капацитетен продукт, като по тях ответникът е заплатил единствено стойността на реално използваните от него за периода количества природен газ. Анализирайки клаузите на договора, съдът е приел, че са налице уговорки в него ищецът да заявява от свое име на трето лице – комбиниран оператор, но за сметка на ответника и по негова заявка осигуряването на годишен, тримесечен и месечен капацитет за пренос при определени от последния параметри; разходите за осигурения капацитет да са за сметка на дружеството – заявител; тези разходи да се определят по действащи тарифи на комбинирания оператор, да се включват във фактура, която да се издава от доставчика и да се изпраща на клиента, който да ги заплаща ежемесечно на доставчика при определени в договора условия; при забава в плащането да се начислява неустойка в размер на основния лихвен процент, определен от БНБ плюс 10 процентни пункта, изчислена на база 360 дни върху дължимата сума за всеки просрочен ден. От заключението на счетоводната експертиза съдът е установил, че на 14.09.2017г. ответникът е подал чрез електронната платформа на ищеца заявка за осигуряване на капацитет количество от 635 MWh/ден като тримесечен продукт за периода 01.10.2017г. – 31.12.2017г., а ищецът писмено е потвърдил като осигурен този капацитет за пренос, съгласно условията на договора. Пак за установено от експертизата е прието, че счетоводните регистри на двете дружества – страни по делото, са водени редовно, като издадените от ищеца три фактури, включващи цената на доставения и потребен от ответника природен газ, на неговия пренос и на осигурения от доставчика тримесечен капацитетен продукт са осчетоводени по съответните сметки и от двете страни, включени са в съответните дневници за покупки и продажби и в справките-декларации по ЗДДС за съответните периоди, като начисленият ДДС по фактурите е отчетен при ответника с право на данъчен кредит; неплатената част от сумите по трите фактури представлява сбор от начислените задължения за осигурен капацитетен продукт и възлиза на общата сума 185 691,11 лв., а размерът на неустойката върху тази сума за периода от падежите им, съгласно условията на договора до датата на предявяване на иска е 43 359,74 лв.

На базата на така установените факти по делото съдът е приел, че съгласно уговореното между страните, ответникът – купувач дължи заплащане на доставчика на природен газ не само цената на потребения природен газ, но и стойността на осигурения от него като посредник между клиента и оператора на газопреносната мрежа месечен капацитетен продукт по тарифата на комбинирания оператор, независимо от реално потребеното количество природен газ. Приел е и, че в договора липсва поставено от страните като условие за възникването на това задължение представяне на доказателство за извършено плащане от доставчика на комбинирания оператор на стойността на осигурения от него капацитет, поради което е счел за ирелевантни както липсата на твърдение за този факт, така и ангажирането на съответното доказателство. Като е констатирал липсата на спор относно това, че ищецът е изпълнил задължението си да осигури заявения от ответника тримесечен капацитетен продукт, както и относно това, че стойността му възлиза на 185 691,11 лв., която сума не е заплатена от ответника, съдът е намерил, че тя е дължима.

Като неоснователно е счетено възражението на ответника, че ищецът самоволно е начислил заявения тримесечен капацитет като дневен, като се е базирал на подадената от самия ответник заявка, в която обемът от мегаватчаси е заявен на дневна база, като насрещно направеното потвърждение от ищеца съответства на подадената заявка; че с това потвърждение последният изрично е информирал ответника, че заявеният от него капацитет е за ден, при което последният е имал възможност да направи съответната корекция, каквато възможност е изрично предвидена в договора, но той нито се е възползвал от тази възможност, нито е реагирал с получаването на първата от фактурите, нито се е свързал с доставчика или оператора за отстраняване на твърдяното от него като грешка несъответствие във волята му, а вместо това е осчетоводил и трите фактури и е ползвал данъчен кредит.

За неоснователни са приети и възраженията с позоваване на разпоредбите на чл.28 ал.1 и чл.29 ЗЗД – грешка в предмета и измама. Съставът на апелативния съд е посочил, че ответникът има качеството на търговец; с оглед това, съгласно нормата на чл.302 ТЗ, дължи да полага грижа на добър търговец и като не е реагирал адекватно след информирането му от доставчика с получаването на потвърждението за одобрения от оператора обем на заявен от него капацитет, не би могъл да извлече за себе си изгодни правни последици от бездействието си, твърдейки, че е допуснал грешка в подадената от него заявка. От друга страна съставът е констатирал, че в процеса изобщо липсват наведени конкретни твърдения евентуална невярна представа у ответника относно заявеното от него да е предизвикана умишлено от насрещната страна /според елементите от фактическия състав на измамата/.

В заключение съдът е съобразил и съдебната практика на ВКС, според която отразяването на фактурите в счетоводството на задълженото лице /ответника/, включването им в дневника за покупките по ДДС и ползването на данъчен кредит представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. По така изложените съображения е приел предявените искове за основателни и доказани и подлежащи изцяло на уважаване, в който смисъл е постановил и решението си.

Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Съгласно чл.280 ал.1 ГПК, приложима при съобразяване с постановките на т.1 от Тълкувателно решение №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, общо изискване за допускане до разглеждане по същество от касационната инстанция на въззивни съдебни решения е в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъдат формулирани конкретни правни въпроси, по които тя дължи да даде отговор с решението си. Въпросите следва да са от обуславящ характер, което означава да са били въведени в предмета на спора и дадените от въззивната инстанция отговори да са я мотивирали да постанови крайния резултат по спора или извършените /неизвършени от него процесуални действия да са довели именно до този резултат. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не могат да са хипотетични, но същевременно следва да не са от фактологично естество /отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства, с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Първият от въпросите е свързан с частта от мотивите на апелативния съд, с които той е приел, че поемайки с договора за доставка на природен газ на задължението да заявява от свое име и за сметка на ответника пред комбинирания оператор твърд непрекъсваем годишен, тримесечен и месечен капацитет за пренос на доставяните количества, ищецът е придобил фигурата на посредник в отношенията между ответника и комбинирания оператор на газопреносната мрежа. Въпреки това единият от решаващите му изводи – че обстоятелството дали доставчикът е заплатил тези разходи на комбинирания оператор или не е ирелевантно за спора, е основан не на преценка за характера на договора за поръчка, а на констатацията за липса на изрична уговорка между страните такова плащане да бъде условие за възникване на задължението на ответника, както и за наличието на изрични клаузи в договора между страните, с които правото на доставчика да получи плащане от клиента по това перо е поставено единствено в зависимост от изпълнението на конкретното му задължение да осигури точно заявения от последния капацитет за пренос, по което не се спори да е изпълнено. Наред с това в предмета на делото претенцията на ищца не е въведена като такава за обезвреда поради отказ на ответника от договора /каквито твърдения липсват/, нито като възнаграждение по договор за поръчка, поради което и съдът не я е разгледал като такава, а като самостоятелно поето задължение на клиента към доставчика да му заплати стойността на разходите за осигурен капацитет по цените на комбинирания оператор. Поради това не може да бъде направен обоснован извод, че така формулираният от касатора въпрос отговаря на общото изискване за допустимост. Последното е предпоставка за освобождаване на настоящия състав от задължението да изследва наличието на релевирания с въпроса допълнителен критерий за извършване на селекцията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, който освен това е аргументиран бланкетно и с общо твърдение за „липса на ясно определена постановка в практиката или теорията“.

Вторият от въпросите е поставен от касатора по повод приетото от състава на апелативния съд, че отразяването на фактурите в счетоводството на ответника, включването им в дневника за покупките и справките –декларации по ЗДДС представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.Тези мотиви съставът е изложил в допълнение към основните му изводи за доказаност на възникването и изискуемостта на задължението на ответника, поради което отговорът на така поставения въпрос, при липса на релевантни такива, отнасящи се до основните му решаващи изводи, сам по себе си не би могъл да обуслови различен от постигнатия с решението правен резултат. Дори да се приеме, че въпросът осъществява характеристиките на обуславящ изхода на спора по делото, отговор на същия се съдържа в множество решения на Върховен касационен съд, представляващи категорична практика в смисъла, в който се е произнесъл и въззивният състав, цитирайки част от нея изрично, което е основание да бъде отречена приложимостта на сочения с въпроса допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същият е и необоснован от касатора, в съответствие с разясненията по т.4 от Тълкувателно решение №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №114/13.04.22г. по т. д.№603/2021 г. на Варненски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Успех металпринт ССБ“ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] кв.Тракия [улица] да заплати на „Булгаргаз“ЕАД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] сумата 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред Върховен касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: