Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 9930/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Миграция“[Фирма 3], представляван от процесуалния представител юрисконсулт Георгиева срещу решение №24946 от 21.07.2025г., постановено по адм. дело №7391 по описа за 2025г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед №5392 ПАМ-667 от 27.06.2025г. на началник отдел „Миграция“ при[Фирма 3], с която е наложена принудителна административна мярка „Настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци“ по отношение на М. А. М., гражданин на Сирия. Твърди неправилност на решението и иска отмяна на решението на първата инстанция. Развива доводи, че не са обсъдени фактическите основания за издаване на процесната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането се поддържа и в представено по делото писмено становище по същество на спора от 20.10.2025г. Няма постъпили други становища по делото.

Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предмет на контрол пред първата инстанция е била заповед №5392 ПАМ-667 от 27.06.2025г. на началник отдел „Миграция“ при[Фирма 3], с която е наложена принудителна административна мярка „Настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци“ по отношение на М. А. М., гражданин на Сирия. Съдът е приел, че жалбата на чужденеца срещу заповедта е неоснователна, били налице предпоставките на издаването й, но от друга страна била подадена нова молба за предоставяне на статут по Закона за убежището и бежанците, производството по която било прекратено, но актът не бил влязъл в сила.

Решението е неправилно. Основателни са оплакванията в касационната жалба за липса на надлежно обсъждане на фактическите основания за издаване на процесната заповед.

Налице е вътрешно противоречие в съдебния акт и необсъждане на фактическите основания за издаване на заповедта.

Процесният административен акт е бил издаден на основание чл.44 ал.6 ал.8 и ал.10 от Закона за чужденците в Република България, включително и чл.10. ал.1 т.1 от Наредба №Iз-1201 от 1.6.2010г. като изрично като фактически основания е посочено – налице е опасност да се укрие и препращане към мотивите в докладна записка №5392р-583 от 27.06.2025г., където е записано, че същият е незаконно пребиваващ в страната, тъй като е налице изцяло приключена процедура по предоставяне на статут по Закона за убежището и бежанците. Именно тази приключила вече процедура и налагането на връщане в страната на произход е причината да се издаде процесната заповед. Допълнително подадената нова молба подлежи на следващи преценки, включително и съдебен контрол, но основанието в настоящото приключило производство. Допълнително същият е посочил, че ще се насочи към друга европейска държава, няма установено местоживеене, няма средства за издръжка, няма посочени контакти, нито средства за наемане на жилище. Следователно са налице всички посочени в закона фактически предпоставки за налагане на процесната мярка, която е само принудително настаняване за осигуряване на спазване от чужденеца на изискванията на закона до фактическото прилагане на последващите стъпки по отношение на неговия статус. Същият е от 2024 година в държавата и е с отнет хуманитарен статут. Представени са му били всички възможности и права в този период и при наличие на приключило производство във всички инстанции, последваща нова молба не може да замести преценките, свързани именно с това приключило производство и изричното посочване, че лицето следва да бъде върнато в страната на произход. Неговото заявление, че ще отиде в друга европейска държава само потвърждава изводите на органа, че е налице опасение, че лицето ще се укрие.

Решението е неправилно и следва да бъде отменен. Следва да се постанови решение по същество и да се отхвърли подадената жалба.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение №24946 от 21.07.2025г., постановено по адм. дело №7391 по описа за 2025г. на Административен съд София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалба на М. А. М., гражданин на Сирия срещу заповед №5392 ПАМ-667 от 27.06.2025г. на началник отдел „Миграция“ при[Фирма 3], с която е наложена принудителна административна мярка „Настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци“ по отношение на М. А. М., гражданин на Сирия.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ