О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50268
[населено място], 21.06.2023 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Ерик Василев
като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 3315/ 2021 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалби на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ, правоприемник на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – КОНПИ/ - ищец и на И. Ф. И. и „Чикън мийт 2012“ ЕООД, гр.София - ответници, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 10401 от 04.06.2021 г. по гр. д.№ 2364/ 2019 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр. д.№ 1503/ 2017 г., и по този начин от И. И. е отнета в полза на държавата сумата 1 000 лв – равностойност на 100 дружествени дяла в капитала на „Чикън мийт 2012“ ЕООД, от „Чикън мийт 2012“ ЕООД е отнета в полза на държавата сумата 18 000 лв – стойност на товарен автомобил Ф. Т. К. 200 с ДК [рег. номер на МПС] и са отхвърлени исканията на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от И. И. на сумата от 19 525 лв, внесена на каса по спестовен влог в лева с IBAN [банкова сметка], открит в „Б. П. Б. АД, сумата от 68 151,02 лв, постъпила от трети лица по спестовен влог в лева с IBAN [банкова сметка], открит в „Б. П. Б. АД, сумата от 75 лв, внесена на каса по разплащателна сметка в лева с IBAN [банкова сметка], открита в „У. Б. АД, сумата от 4 000 лв, постъпила от трети лица по разплащателна сметка в лева с IBAN [банкова сметка], открита в „У. Б. АД и сумата от 1 956 лв, изпратена от И. И. чрез система за бързи разплащания W. U., като е разпределена и отговорността за разноските по делото.
Касационните жалби на КПКОНПИ срещу тази част от въззивното решение, с което е отхвърлено искането за отнемане в полза на държавата от Т. И. на сумата 15 лв., внесена на каса по разплащателна сметка в лева № ***, открита в „Банка ДСК“ ЕАД и на Т. Н. И., са оставени без разглеждане и в тази част производството по делото е прекратено с влязло в сила от 17.03.2022 г. определение № 127/ 01.03.2022 г., постановено по настоящето дело.
Жалбата на касатора – ищец срещу тази част от въззивното решение, в която са отхвърлени исканията му за отнемане на незаконно придобито имущество от И. Ф. И. и„Чикън мийт 2012“ ЕООД, е приета за допустима. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК КПКОНПИ поставя материалноправни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: подлежат ли на отнемане в полза на държавата парични средства, преминали през банковите сметки на проверяваните лица, когато не е установено законово основание за внасянето им, но не са налични към края на проверявания период; при същите предпоставки различен ли е режимът на отнемане на незаконно придобито имущество с оглед на това дали същото липсва или е налично към края на проверявания период. Подържа, че поставените от него въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и че поради погрешното им разрешаване решението е очевидно неправилно.
Ответниците И. Ф. И. и „Чикън мийт 2012“ ЕООД, без да вземат становище по жалбата на КПКОНПИ, обжалват въззивното решение в осъдителната му част. Като основание за допускането му до касационно обжалване повдигат три въпроса, които считат, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: „Възможно ли е съдът да приеме за разглеждане иск, чиито размер е по-малък от определеното в чл. 21, ал.2 във вр. с 1, т.7 ЗОПДНПИ / отм. /, както и в ЗПКОНПИ и ЗОПДИППД, без при това да обсъди въпроса за допустимостта му?“; „Възможно ли е да се приеме, че връзката между придобитите доходи и твърдяното престъпление няма значение за изхода на спора, при положение, че във всички закони за отнемане на имущество, началото на производството е свързано с наличието на образувано наказателно производство, при това за престъпления по изчерпателно изброени норми на Наказателния кодекс? Към това се добавя и нормата на чл. 153, ал. 5 от ЗПКОНПИ, в която се говори за продължаване на съдебното производство и при прекратяване на наказателното производство, при което следва да се отчете, че прекратяването на наказателното производство е уредено в чл. 24 от НПК, а процесния случай е извън обхвата на тази норма, тъй като делото приключва с оправдателна присъда / неотразена в мотивите на решението /.“; и „Възможно ли е движимо имущество да бъде оценявано не по действителната стойност към момента на придобиване / посочена в договора за продажба /, а по хипотетична стойност, определена от вещо лице, което не е виждало процесния автомобил и при положение, че договора не е оспорен и не са сочени доказателства въввръзка с подобно оспорване?“.
КПКОНПИ оспорва жалбата на ответниците като излага доводи за правилност на обжалваното решение както по въпроса налице ли е значително несъответствие, така и по въпроса за допустимостта на иска.
Жалбите на ответниците И. Ф. И. и „Чикън мийт 2012“ ЕООД също са приети за допустими, но както по тях, така и по жалбата на ищеца в допустимата й част, не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е установил, че с постановление от 20.06.2013 г. по досъдебно производство № 28/ 2013 по описа на ГДНП-МВР ответникът И. бил привлечен в качеството на обвиняем за участие в организирана престъпна група създадена с користна цел и с цел да извърши данъчни престъпления по чл.255 НК – престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 НК, както и в това, че умишлено улеснил друго лице да избегне установяване и плащане на данъчни задължения в размер на 500 000 лв. - престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 и т.3, вр. чл.20 ал.4, вр. чл.26 ал.1 НК. Въз основа на постъпило уведомление вх.№ УВ-1533/03.07.2013 г. на Специализирана прокуратура-гр.София за образувано ДП № 28/2013 по описа на ГДНП-МВР и привличането в качеството на обвиняем на този ответник, с протокол от 09.07.2013 г. КОНПИ образувала проверка по ЗОПДНПИ /отм./ за установяване значително несъответствие в имуществото му. Проверката обхващала периода 11.07.2003 г. - 11.07.2013 г. и след извършването й и въз основа постъпил доклад № ТД10-СФ/УВ-955/20.01.2017 г. от директора на ТД на КОНПИ [населено място] било взето решение № 43 /01.02.2017 г. за внасяне на иск в съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 112 722,02 лв. Ответникът И. И. и ответницата Т. И. /по отношение на която въззивното решение е влязло в сила/ са съпрузи, сключили граждански брак през 1993 г. и имат две деца. На 12.06.2012 г. в търговския регистър било вписано ответното дружество, на което ответникът И. е учредител, едноличен собственик на капитала и управител. Дружеството е с капитал от 1 000 лв., внесен изцяло към деня на регистрирането му. На 03.06.2012 г. ответникът И. изпратил паричен превод чрез системата за бързи разплащания W. U. на сума в размер на 1 000 евро /равностойни на 1956 лв./ на лице в Полша. За проверявания период той бил титуляр на спестовни и разплащателни сметки, по които правел вноски на каса и получавал суми от трети лица. За 2012 г. дружеството - касатор подало годишен финансов отчет с финансов резултат загуба от 10 000 лв, а за 2013 г. - с отрицателен нетен поток от 7 000 лв. На 29.01.2013 това дружество придобило товарен автомобил Ф. Т. К. 200 с ДК [рег. номер на МПС] чрез договор за продажба на МПС, в който като продажна цена била посочена сумата 4 000 лв, но пазарната стойност на автомобила към този момент била 18 000 лв, а към 13.12.2013 г., когато автомобил бил отчужден, неговата пазарна цена била 15 001 лв. За процесния период 11.07.2003 г. - 11.07.2013 г. ответникът И. и съпругата му реализирали доходи в общ размер 84 557,07 лв., а извършили обичайни и извънредни разходи в общ размер 109 221,14 лв, т. е. нетните им доходи са отрицателна величина -24 664,07 лв. Несъответствие между нетните доходи и стойността на придобитото имущество за целия период надхвърляло 150 000 лв. По делото били приети четири документа, озаглавени „дарение“ /от 22.12.2006 г., 18.12.2006 г., 01.06.2010 г. и 01.07.2011 г./., които обективирали изявления на бащата и майката на ответника И., че му даряват суми съответно в размер 15 000 лв., 15 000 лв., 6 000 лв. и 7 000 лв. Били приети и документи, озаглавени договори за заем, първият от които датиран 01.01.2011 г. и според който трето лице се задължава дало предостави на ответника И. паричен заем от 9 100 лв. със задължение за връщане в срок до 31.12.2019 г. заедно с възнаградителна лихва от 0,05 % месечно, а вторият датиран 01.01.2012 г. и според който трето лице се задължавало да предостави на същия ответник паричен заем от 9 900 лв. със задължение за връщане в срок до 31.12.2018 г. заедно с възнаградителна лихва от 0,05 %. При тези фактически установявания от правна страна съдът приел, че искът е допустим, като за този извод било без значение налице ли е връзка между престъпната дейност на проверяваното лице и придобитото от него имущество. Посочил, че наличието на такава връзка е въпрос по същество, а не по допустимостта, както и че този факт би бил релевантен в производство по отменения ЗОПДИППД, който предвиждал отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. За разлика от него, ЗОДНПИ /отм./ и действащия ЗПКОНПИ уреждали престъпната дейност на проверяваното лице само като повод за образуване на проверка, чието развитие не зависело от наказателното производство. По делото било доказано, ще срещу ответника И. било повдигнато обвинение в извършване на престъпления, визирани в чл.22 ЗОПДНПИ /отм./ и това обуславяло законно основание за започване на производство срещу него по този закон, без оглед изхода от наказателното производство. Съдът приел, че е установено и значително несъответствие между нетния доход на ответника и придобитото от него имущество, надхвърлящо предвидения в закона размер от 150 000 лв. Отхвърлил възраженията на ответниците, че цената на иска била по-ниска от 150 000 лв и за това нямало значително несъответствие, като посочил, че двете понятия са различни. Несъответствието касаело съотношението между придобито имущество и нетния доход за целия проверяван период, било възможно предмет на отнемане да не е цялото имущество, затова цената на предявения иск нямала отношение към това налице ли било значително несъответствие. Съдът отхвърлил и възраженията, че приетите по делото писмени доказателства установявали направени от родителите на ответника И. дарения. Посочил, че дарението е договор, а представените по делото документи съдържали само изявления на твърдяните дарители и не доказвали предаване на сумите, посочени в тях. За основателни обаче били приети възраженията на ответниците, че само налични парични суми подлежали на отнемане в полза на държавата. Преминалите през проверявания период през банкови сметки на ответниците суми, но не налични в края на периода, не съставлявали имущество по смисъла на закона и не подлежали на отнемане. Това важало и за сумата, преведена по банков път от ответника И. на трето лице извън страната – тя също не била част от имуществото му и не подлежала на отнемане. На отнемане обаче подлежала паричната равностойност на придобития от ответното дружество през 2013 г. автомобил, отчужден през същата година. Това дружество не разполагало с доходи от законен източник към датата на придобиването, декларирало е не печалби, а загуби. Можело да се предположи, че вещта е закупена със средства на едноличния собственик на капитала /ответника И./, който не бил доказал законен произход на средствата за придобиването и затова били налице основанията по чл.66 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./. Нямало и доказателства за законен източник на доход за придобиване на дружествените дялове от ответника И. в ответното дружество, затова и тяхната равностойност подлежала на отнемане.
Така мотивираното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационен контрол по жалбата на КПКОНПИ. И двата поставени от ищеца въпроса са обуславящи, но те нито са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. С. Т. решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпросите има задължителна практика, на която обжалваното решение съответства. Както е прието в Тълкувателно решение № 4/ 18.05.2023 г. по тълк. д.№ 4/ 2021 г., ОСГК, ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Предмет на отнемане може да бъде само имущество, което е налично в патримониума на лицето или е в собственост на лицата по чл.143 – чл.146 ЗПКОНПИ, а само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно, се присъжда паричната равностойност. Същото е прието в обжалваното решение, поради което по жалбата на касатора – ищец не е налице нито допълнителното основание по т.1, нито това по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Не е налице и допълнителното основание по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК по жалбата на касаторите – ответници. С. Т. решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, правните въпроси могат да имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по разрешаването им няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като разрешенията на поставените въпроси следват пряко от закона, който е пълен и ясен, а практиката по прилагането му е безпротиворечива. Според нея „значителното несъответствие“ е елемент от правопораждащия фактическия състав на правото да се отнеме незаконно придобито имущество /чл.21 ЗОПДНПИ -отм./. Той е факт, който има за нормативна последица основателно предположение /индиция/ за наличието на незаконно придобито имущество. По същността си представлява съпоставка на две стойности - разликата между придобитото имущество и нетния доход през целия проверяван период /решение № 29/ 12.04.2021 г. по гр. д.№ 1021/ 2019 г., ІІІ г. о./. Наличието му е свързано с основателността, а не с допустимостта на иска, а цената на предявения иск е съвсем различно понятие и тя няма отношение нито към основателността, нито към допустимостта на иска. Няма отношение към допустимостта на иска и въпросът дали цената му надхвърля предвидения в закона праг за приемане на несъответствието за значително.
След влизането в сила на ЗИДЗПКОНПИ /ДВ, бр. 1 от 3 януари 2019 г./ наказателното производство, по което проверяваното лице е привлечено като обвиняем за някое от престъпленията, посочени в чл.22 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, е повод КПКОНПИ да започне проверката за наличието на значително съответствие в имуществото на проверяваното лице в смисъла по § 1 т. 7 на ПЗР от ЗОПДНПИ /отм./. Изключена е всяка друга връзка на производството за отнемане на незаконното имущество в полза на държавата на основание чл.62 ЗОПДНПИ по гражданскопроцесуален ред с наказателното производство /определение № 253/ 06.07.2022 г. по ч. гр. д.№ 1668/ 2022 г., ІV г. о./. Когато проверката по чл.21 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ не е приключила към момента на влизането в сила по посоченото изменение на ЗПКОНПИ, прекратяването на наказателното производство е без значение за провеждането й. Дори и към момента на проверката по чл.21 ал.2 от закона, съответно предявяването на иска, да е било налице изискване за наличието на висящо наказателно производство или за влязла в сила присъда, с която подсъдимият е признат за виновен за извършването на някое от престъпленията по чл.22 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./, то е отпаднало с влизането с влизането в сила на новата ал.2 на § 5 от ПЗРЗПКОНПИ /определение № 370/ 09.09.2019 г. по ч. гр. д.№ 1321/ 2019 г., ІV г. о./. Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления допуска правна уредба на държава – членка, съгласно която национална юрисдикция постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство, което не зависи нито от установяване на престъпление, нито на още по-голямо основание от осъждане на предполагаемите извършители на това престъпление /решение № 83/ 20.07.2020 г. по гр. д.№ 4939/ 2017 г., ІV г. о./.
При определяне действителната стойност на отчуждено имущество, съдът не е обвързан от вписаната в нотариалният акт цена по сделката, тъй като доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с удостоверяване какво са заявили страните пред нотариуса. Държавата не е обвързана от изявленията на страните пред нотариуса за стойността на прехвърленото имуществото, предвид което, за да се установи различна придобивна цена от сочената в документа не е необходимо да се заявява изрично оспорване на нотариалният акт за сделката. Правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани важат само за страните по сделката, но не и за третите лица, в този случай държавата, а преценката за стойността на имуществото е с оглед установените по делото обстоятелства за реалната му стойност /решение № 264/ 25.10.2017 г. по гр. д. № 5307/ 2016 г., ІV г. о. и цитираните в него/.
Същите разрешения са дадени в обжалваното решение, поради което няма основание за допускането му до касационен контрол и по жалбата на ответниците И. и „Чикън мийт 2012“ ЕООД.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 10401 от 04.06.2021 г. по гр. д.№ 2364/ 2019 г. в невлязлата в сила част.
ОСЪЖДА И. Ф. И., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд 30 лв /тридесет лева/ държавна такса за производството по допускане на касационно обжалване.
ОСЪЖДА „Чикън мийт 2012“ ЕООД, ЕИК 202113223, представлявано от управителя И. Ф. И., ЕГН [ЕГН], със седалище и адрес на управление гр.София, ж. к.Люлин 5, бл.535, вх.А, ет.12, ап.58 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд 30 лв /тридесет лева/ държавна такса за производството по допускане на касационно обжалване.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, пл.“С. Н. № 6, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд 30 лв /тридесет лева/ държавна такса за производството по допускане на касационно обжалване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: