О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50266

гр.София, 21.06.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

дванадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 3397/ 2021 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ, правоприемник на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – КОНПИ/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 18 от 11.03.2021 г. по гр. д.№ 476/ 2020 г. /допълнено в частта за разноските с постановено по същото дело определение № 100360/ 07.05.2021 г./, с което е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд по гр. д.№ 557/ 2018 г., и по този начин са отхвърлени исканията на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от Д. А. Б. и И. Я. Б. на незаконно придобито имущество на стойност 360 349,88 лева, както следва: недвижим имот - апартамент, със застроена площ от 60,89 кв. м., ведно с прилежащо избено помещение № 26 с площ от 2,45 кв. м. и 0,598 % ид. ч. от общите части на сградата, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] в сграда 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта: ***, над обекта: ***, съгласно схема № 26373/14.07.2011 г. на АГКК-Бургас, който апартамент се състои от спалня, дневна, кухня, баня-тоалетна, със застроена площ от 60,89 кв. м. и граници: изток и запад - външни зидове, север — апартамент № 17, юг - апартамент № 19, отдолу — апартамент № 11, отгоре — апартамент № 18, заедно с прилежащото избено помещение № 26 е площ 2,45 кв. м., както и 0,598 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, без право на надстрояване, придобит с нотариален акт № 150, том 20, дело № 3967 от 20.07.2011 г. по описа на Служба по вписванията – Бургас, акт № 52, том II, рег. № 5129 дело № 196/ 2011 г. по описа на нотариус № ***; лек автомобил „Ф. Г. “ с peг. [рег. номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 06.04.1995 г. и дата на промяна 18.09.2014 г.; рама W., двигател А., цвят черен металик; товарен автомобил „Тойота А.“ с peг. [рег. номер на МПС] , дата на първоначална регистрация 24.05.2006 г. и дата на промяна 17.10.2014 г., рама S., двигател - без номер, цвят сив металик; сумата 2 500 лв., представляваща равностойността на 25 дружествени дяла, собственост на Д. Б. в капитала на „Б.“ ООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], вх.3, ет.3; сумата 500 лв., представляваща вноска от трето лице по разплащателна сметка в лева № 16474081 в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Д. Б.; сумата 18 319,57 лв., внесена на каса и непреобразувана по други сметки, по разплащателна сметка в лева в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Д. Б.; сумата 40 лв., представляваща вноски от трети лица по разплащателна сметка в лева № *** в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Д. Б.; сумата 19,97 лв., внесена на каса по разплащателна сметка в евро № *** в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Д. Б.; сумата 31 907,26 лв., внесена на каса през 2010 г. и 2011 г. по спестовен влог с IBAN [банкова сметка] в евро в „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), с титуляр Д. А. Б.; сумата 39 703,35 лв., представляваща 40,6 % от продажната цена на недвижим имот, постъпила от банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр И. Б. по спестовен влог с IBAN [банкова сметка] в евро в „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), с титуляр Д. А. Б.; сумата 2 083,82 лв., представляваща начислена лихва по спестовен влог с IBAN [банкова сметка] в евро в „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), с титуляр Д. А. Б.; сумата 2 500 лв., представляваща равностойността на 25 дружествени дяла, собственост на И. Я. Б. в капитала на „Б.“ ООД; сумата 4 055,64 лв., внесена на каса и непреобразувана по други сметки по сметка в лева с IBAN [банкова сметка] в „У. Б. АД, с титуляр И. Я. Б.; сумата 5 653,18 лв., внесена на каса и непреобразувана по други сметки по сметка в евро с IBAN [банкова сметка] в „У. Б. АД, с титуляр И. Я. Б.; сумата 4 620 лв., представляваща погасителни вноски за 2011 г., по картова сметка в лева по издадена кредитна карта Виза с IBAN [банкова сметка] в „Р. Б. ЕАД, с титуляр И. Я. Б.; сумата 3 227,12 лв., внесена на каса, по разплащателна „М. сметка“ в евро с IBAN [банкова сметка] в „Ю. Б. АД, с титуляр И. Я. Б.; сумата 12 311,95 лв., преведена от трето лице по разплащателна „М. сметка“ в евро с IBAN [банкова сметка] в „Ю. Б. АД, с титуляр И. Я. Б.; сумата 142,27 лв., представляваща начислена лихва, по разплащателна „М. сметка“ в евро с IBAN [банкова сметка] в „Ю. Б. АД, с титуляр И. Я. Б.; сумата 7 400 лв., внесена на каса, разплащателна сметка на граждани и домакинства в лева с IBAN [банкова сметка] в „Ю. Б. АД, с титуляр И. Я. Б.; сумата 646,70 лв., внесена на каса и непреобразувана по други сметки по разплащателна сметка на граждани и домакинства в лева с IBAN [банкова сметка] в „Ю. Б. АД, с титуляр И. Я. Б.; сумата 1 720 лв., представляваща вноски от трети лица по разплащателна сметка на граждани и домакинства в лева с IBAN [банкова сметка] в „Ю. Б. АД, с титуляр И. Я. Б.; сумата 27 410,35 лв., представляваща равностойността от погасения в периода 2013 г. – 2015 г. кредит по разплащателна сметка на граждани и домакинства в евро с IBAN [банкова сметка] в „Ю. Б. АД, с титуляр И. Я. Б.; сумата 52 453,97 лв., постъпила по сметката и непреобразувана по други сметки по спестовен влог на граждани и домакинства в евро с IBAN [банкова сметка] в „Ю. Б. АД, с титуляр И. Я. Б.; сумата 447,33 лв., представляваща начислена лихва по спестовен влог на граждани и домакинства в евро с IBAN [банкова сметка] в „Ю. Б. АД, с титуляр И. Я. Б.; сумата 36 045,59 лв., постъпила по сметка и непреобразувана по други сметки по спестовен влог на граждани и домакинства в евро с IBAN [банкова сметка], в „Ю. Б. АД, с титуляр И. Я. Б.; сумата 262,97 лв., представляваща начислена лихва по спестовен влог на граждани и домакинства в евро с IBAN [банкова сметка], в „Ю. Б. АД, с титуляр И. Я. Б.; сумата 13 578,84 лв., представляващи погасителни вноски за периода от 2008 г. – 2011 г. и 2013 г. - 2015 г. по кредитни карти B. – 2008 г. и „A. G.“ в лева – 2009 г. – 2015 г. в „Ю. Б. АД, с титуляр И. Я. Б.; сумата 2 000 лв., представляваща извършени допълнителни вноски през 2012 г. в „Б.“ ООД от Д. А. Б.; сумата 2 000 лв., представляваща извършени допълнителни вноски през 2013 г. в „Б.“ ООД от Д. А. Б.; сумата 2 000 лв., представляваща извършени допълнителни вноски през 2012 г. в „Б.“ ООД, от И. Я. Б.; и сумата 2 000 лв., представляваща извършени допълнителни вноски през 2013 г. в „Б.“ ООД от И. Я. Б., като КПКОНПИ е осъдена да заплати на ответниците разноските по делото.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК КПКОНПИ поставя като основание за допускане на касационното обжалване процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и доводи на страните и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?“. Според касатора този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Освен това повдига материалноправни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: при преценката налице ли е значително несъответствие по смисъла на пар.1 т.7 ДР ЗОПДНПИ /отм./ и пар.1 т.3 ДР ЗПКОНПИ длъжен ли е съдът да вземе предвид размера на постъпили по банкови сметки на ответниците суми, за които не е установено законово основание за постъпването им, ако те не са налични в края на проверявания период, съставляват ли такива суми „имущество“ по смисъла на цитираните закони и подлежат ли на отнемане в полза на държавата. За тези въпроси касаторът поддържа, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, евентуално – че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа също очевидна неправилност на обжалвания акт поради превратното тълкуване на правните норми, уреждащи отнемането в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Ответниците Д. А. Б. и И. Я. Б. оспорват жалбата с доводи по същество, без да вземат изрично становище по твърдяните от жалбоподателя основания за достъп до касационен контрол.

Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

Въззивният съд е приел за установено, че ответникът Б. бил признат за виновен със споразумение по НОХД № 693/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд в извършване на престъпление по чл.354а ал.1 пр.4 НК, посочено в чл.108 ал.1 ЗПКОНПИ. Ответницата била негова съпруга и от брака си имали две деца. С протокол от 11.05.2015 г. срещу тях била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото им за период от май 2005 г. до май 2015 г. В този период ответникът имал доходи от работа в Испания от 5 372 лв., доходи от наем на апартамент в [населено място] от 13 500 лв., доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин от 15 360 лв. Общо за периода той и съпругата му имали приходи в размер 346 883 лв. Разходите им за същия период били в размер 154 180 лв., т. е. нетният им доход бил в размер на 192 703 лв. През въпросния период те придобили имущество на обща стойност 114 600 лв /апартамент в [населено място], придобит през 2008 г. с пазарната цена към момента на придобиване 42 900 лв, продаден през 2010 г. за 97 791,50 лв.; апартамент в [населено място], придобит през 2011 г. с пазарна цена към момента на придобиване 49 400 лв; моторни превозни средства с обща стойност по пазарни цени 17 300 лв и 50 дружествени дяла /по 25 за всеки от ответниците/ от капитала на „Б.“ ООД на стойност 5 000 лв/. При тази фактически констатации въззивният съд извел, че няма основание за отнемане на имущество от ответниците. Посочил, че съпоставката на стойността на придобитото от ответниците имущество с размера на нетния доход не разкрива изискуемата от закона разлика от 250 000 лв. Значителното несъответствие според съда се преценявало единствено като разлика между нетния доход и реално притежаваното имущество от ответниците по исковата молба в края на изследвания период. Такова било само имуществото, подлежащо на отнемане като налично в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него. Паричните средства, разходвани в проверявания период, но неналични в края му, не представлявали имущество и стойността им не можело да се включи, за да увеличи паричното му изражение, а оттам и размера на несъответствието. Имуществото, което подлежало на отнемане и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник били неразривно свързани и не можело да бъдат оценявани по начин, който не кореспондира с легалните дефиниции за съответните термини, създадени за нуждите на закона. Едни и същи суми не можело да бъдат взети предвид и като намаляващи размера на приходите за установяване на нетния доход, т. е като разходи, и като имущество, подлежащо на отнемане, макар и неналично. Съдът допълнил, че отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска, не можело да се претендира. Затова следвало да бъдат изключени всички парични средства в искането, които по данни от самия ищец не били налични в края на изследвания период. Законоустановената цел на конфискацията била отнемане на реални, налични активи, а не създаване на парични задължения, какъвто би бил резултата от отнемане на неналични парични средства. Отнемане на сумата от общо 5 000 лева, представляваща равностойността на 50 дружествени дяла от капитала на „Б.“ ООД също не можело да се постанови, защото ответниците продължавали да са собственици на дяловете и на отнемане подлежали самите те.

Няма основание така мотивираното въззивно решение да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените от ищеца правни въпроси Те го обуславят, но нито са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. С. Т. решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпросите има установена практика, на която обжалваното решение съответства. Процесуалноправният въпрос е разрешен в съответствие с указанията, дадени решение № 92/ 06.11.2019 г. по т. д.№ 2100/ 2018 г., І т. о. и цитираните в него други актове на ВКС. Съобразено е, че по действащия ГПК непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото.

Що се касае до материалноправните въпроси, дадените от въззивния съд разрешения съответстват на задължителното за всички съдилища, включително за ВКС, тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/ 18.05.2023 г. по тълк. д.№ 4/ 2021 г., ОСГК, ВКС, до приемането на което бе спряно производството по настоящето дело. Според това тълкуване не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Същото е прието в обжалваното решение, поради което по материалноправните въпроси не е налице нито допълнителното основание по т.1, нито това по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.

Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол и по твърденията за очевидната му неправилност. Съгласно установената практика, основанието по чл.280 ал.2 пр.3 е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. Случаят не е такъв, тъй като жалбоподателят обосновава очевидната неправилност с твърдения за превратно тълкуване на правните норми, уреждащи отнемането в полза на държавата на незаконно придобито имущество, идентични и с поставените правни въпроси. След като тези въпроси са разрешени по начин, съответен на задължителната практика на ВКС, обжалваният акт не може да е очевидно неправилен.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 18 от 11.03.2021 г. по гр. д.№ 476/ 2020 г.

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, гр.София, пл.“С. Н. № 6, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд 30 лв /тридесет лева/ държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: