ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50325
Гр. София, 20.06.2023г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА
изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 1803 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищците Н. Г. И. и Роза Г. И. срещу решение № 243 от 23.02.2022г. по гр. д. № 1215/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, изменено в частта за разноските с определение № 1602/19.06.2022г.
Н. Г. И. обжалва въззивното решение, в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение от 17.02.2021г. по т. д. 192/2019г. по описа на ОС – Монтана, в частта, с която предявеният от него иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ответника ЗД „Бул инс“ АД е отхвърлен за разликата над сумата 50 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. – претендирано обезщетение за търпени неимуществени вреди, болки и страдания, свързани със смъртта на неговия баща Г. К. И., в резултат на настъпило на 31.12.2018г. около 16.00 часа пътнотранспортно произшествие в [населено място] на ул. Х. П. И., до строителна борса „И.“, при управление на лек автомобил „БМВ“, М 523, с рег. н. М 1505 МВ, от Н. А. Т..
Роза Г. И. обжалва въззивното решение, в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение от 17.02.2021г. по т. д. 192/2019г. по описа на ОС – Монтана, в частта, с която предявеният от нея иск по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ответника ЗД „Бул инс“ АД е отхвърлен за разликата над сумата 50 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. – претендирано обезщетение за търпени неимуществени вреди, болки и страдания, свързани със смъртта на нейния баща Г. К. И., в резултат на настъпило на 31.12.2018г. около 16.00 часа пътнотранспортно произшествие в [населено място] на ул. Х. П. И. до строителна борса „И.“ при управление на лек автомобил „БМВ“, М 523, с рег. н. М 1505 МВ, от Н. А. Т..
Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, и с оглед неговата необоснованост. Излагат, че въззивният съд неправилно е приложил принципа на справедливост и е постановил съдебния си акт в нарушение на ППВС № 4/1968г., без да съобрази установената по делото особено близка връзка между ищците и починалия техен баща, доказаната дълбока обич, взаимопомощ и разбирателство. Сочат, че съдът не е отчел, че все още страдат от загубата на баща си, както и че не е съобразил икономическите условия към датата на ПТП при определяне на размера на присъденото на всеки от тях обезщетение. По тези доводи молят решението в обжалваната от тях част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете им да бъдат уважени за пълния предявен размер от 150 000 лв. за всеки от тях.
В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите молят да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочат като значими за предмета на делото:
1. Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск от низходящ срещу застраховател?
2. Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност?
3. Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД при условията на предявен пряк иск срещу застраховател, както и на конкретните за разгледаното дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение в нарушение на задължителното ППВС 4/1968г.?
4. Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, за да бъде справедливо, и следва ли съдът при приложение на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в ППВС 4/1968г., и да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на обезщетението?
5. Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени при ПТП, съобразявайки и лимитите на застрахователната отговорност, които съставляват законово отражение на обществено – икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието?
6. Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС 4/68г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай, обективно съществуващи, обстоятелства, и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?
7. Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като критерий, наред с всички останали, за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД?
8. Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установени към датата на застрахователното събитие, които отразяват промените в икономическите условия и специфичното им проявление за всяко дело?
9. Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело, предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост?
10. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика по ППВС 4/68г.?
11. Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?
Касаторът поддържа, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика по ППВС 4/1968г. и по ТР 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС, както и в противоречие на практиката на ВКС по постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, с което обосновава допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Излага, че обжалваното решение е очевидно неправилно.
Ответникът по касация ЗД „Бул инс“ АД поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага, че въззивното решение е правилно в обжалваната му част.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че е сезиран с искове от пострадали лица по смисъла на чл. 478 КЗ против застраховател, сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с увреждащото лице. Изложил е съображения, че предвид влизането в сила на решението в частта му, с която са уважени исковете по чл. 432 ГПК на двамата ищци съответно за сумата 50 000 лв. за всеки, със сила на пресъдено нещо са разрешени въпросите относно ангажиране отговорността на ответника за търпените от ищците вреди от смъртта на техният баща за сумата 50 000 лв.
Като спорен и предмет на преценка от въззивната инстанция съдът е приел въпросът за действително търпените вреди от ищците от настъпилото застрахователно събитие и справедливия размер на дължимото им се обезщетение при съобразяване на чл. 52 ЗЗД. В тази насока съдът е обсъдил и кредитирал събраните по делото гласни доказателства при разпита на свидетелите И. И. (съпруг на ищеца Роза И.), Е. К. (приятел на ищеца Н. И.), Т. И. и В. Р. (племенник на починалия). Въз основа на последните въззивният съд е приел, че не е доказано възражението на ответника, че загиналият е бил изоставен от неговото семейство. Възприел е, че от показанията на свидетелите се установява, че починалият се е грижел за децата си – събирал е и им е давал дърва, подпомагал ги финансово. Подчертал е, че се установява и битово подпомагане на родителя от ищците – почиствали са стаята му, прали са му дрехите, грижели са се за него, когато е бил болен. Съдът е отчел възрастта на починалия и на ищците, включително че последните имат собствени деца, внуци и дори правнуци. Последните установени обективни данни са мотивирали съда да приеме, че вредите от загубата на родител на тази възраст и етап на живота, до който са достигнали ищците, не могат да се съизмерват с тези, търпени от лице в същото родство, но във фаза на развитие, в която се нуждае физически и психически от подкрепата на родителите си и от отглеждане. По тези доводи е счел, че определеният размер на обезщетение от по 50 000 лв. на всеки от ищците при отчитане и на конкретния момент на събитието е справедлив еквивалент на страданията на ищците. Допълнил е, че присъждането на по-високи обезщетения ще доведе до необосновано разместване на имуществени блага, без съразмерност с вредите от неимуществено естество. По тези мотиви, като е възприел определения размер на обезщетение от първоинстанционния съд от по 50 000 лв. за всеки от ищците за справедлив, е потвърдил решението в обжалваната му част, с която исковете на ищците са отхвърлени за горницата над 50 000 лв. до пълните претендирани размери от 150 000 лв. като неоснователни.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Поставените от касаторите въпроси първи, трети, четвърти, пети, шести, седми, осми, девети и десети касаят извода на въззивния съд за справедлив размер на дължимото от застрахователя обезщетение и в този смисъл са обуславящи, но по отношение на тях не са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
По тези правни въпроси е налице задължителна съдебна практика по соченото от касаторите ППВС 4/1968г., както и непротиворечива такава по постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения като например: решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., ТК, ІІ ТО, решение № 88 от 17.06.2014 г. по т. д. № 2979/2013 г., ТК, ІІ ТО, решение № 130 от 09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, и др., включително цитираните от касаторите.
Съобразно даденото с ППВС 4/1968г. задължително тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, възрастта на близкия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз и в решение № 83 от 06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 1 от 26.03.2012г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 34 от 27.03.2020г. по т. д. № 1160/2019г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66 от 03.07.2012г. по т. д. № 619/2011г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 242 от 12.01.2017г. по т. д. № 3319/2015г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 101 от 03.07.2014г. по т. д. № 4391/2013г. на ВКС, ТК, II TO и други, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно обезщетение към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпено е разбирането, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение и не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, а имат спомагателен характер и подлежат на съобразяване при формиране на размера на обезщетението като израз на икономическите условия към релевантния момент - момента на настъпване на увреждането.
В настоящия случай при определяне на конкретния размер на обезщетението въззивният съд, противно твърденията на касаторите, е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото. Размерът на обезщетението е определен при отчитане от решаващия съдебен състав на възрастта на починалият роднина – 82 години, общественото му положение – пенсионер, възрастта на неговите низходящи ищци към датата на събитието – ищецът Н. И. - 63 години, а ищецът Роза И. – 57 години, общественото положение на ищците, че имат свои семейства, деца, внуци и правнуци, особеностите на техните отношения – взаимопомощ, полагани грижи, видима за трети лица скръб от загубата. Обезщетението е съобразено и с обществено - икономическите условия в страната, съществували към датата на ПТП, като съдът изрично е посочил, че съобразява датата, на която е настъпила смъртта на бащата на ищците като релевантен фактор при определяне размера на справедливото обезщетение за търпените от тях болки и страдания от загубата. Несъгласието на касаторите с присъденото обезщетение представлява оплакване за необоснованост на обжалваното решение и съставлява основание за касиране на атакувания акт като неправилен, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.
Предвид изложеното настоящият състав на съда приема въззивният съд да не се е отклонил от гореустановената практика на ВКС, нито същата да се нуждае от осъвременяване или промяна, предвид на което и касация не следва да бъде допускана по тези правни въпроси на заявените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Поставеният от касаторите втори въпрос е частен случай на единадесетия въпрос като и двата касаят задълженията на съда да вземе предвид и обсъди всички събрани по делото относими доказателства и да изложи решаващи мотиви към съдебното решение. Въпросите са обуславящи за изхода на спора, но по тях касаторите не са обосновали наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставения правен въпрос е даден отговор също в решение №27/02.02.2015г. по гр. д. №4265/2014г. на ВКС, IV ГО, решение №24/28.01.2010г. по гр. д. №4744/2008г. на ВКС, ГК, І ГО, решение №331/19.05.2010г. по гр. д.№257/2009г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение №700/28.10.2010г. по гр. д.№91/2010г. на ВКС, ГК, IV ГО, както и в част от цитираната от касаторите съдебна практика. В съдебните решения е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани доказателства към спорния между страните въпрос за размера на справедливото обезщетение за търпените от ищците вреди от смъртта на техният баща – конкретно са обсъдени показанията на всички разпитани по делото свидетели и показанията им са кредитирани от съда, съобразена е възрастта на ищците и на починалия техен родственик, както и датата, на която е настъпило процесното събитие, като съдът е мотивирал, както фактическите, така и правните си изводи и е отговорил на всички доводи и възраженията на страните по спора. Наличието на утвърдена и актуална съдебна практика изключва приложното поле на допълнително сочения селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице като касаторите са аргументирали искането си с доводи, повтарящи оплакванията им за неправилност на решението в обжалваната част.
По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход право на разноски има ответникът. Доказва такива по приложен списък за платено адвокатско възнаграждение в размер на 4 320 лв. с вкл. ДДС по жалбата на всеки от ищците, които следва да му бъдат присъдени с настоящото определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 243 от 23.02.2022г. по гр. д. № 1215/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, изменено в частта за разноските с определение № 1602/19.06.2022г., в обжалваните му части.
ОСЪЖДА Н. Г. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], кв. Р., [улица], да заплати на ЗД „Б. И. АД, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], сумата 4320 лв. – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Роза Г. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на ЗД „Б. И. АД, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], сумата 4320 лв. – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.