О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50317

гр. София,16.06.2023 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 1692 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на ищцата по делото Р. Б. И., действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И., срещу решение № 287/02.03.2022г. по гр. д. № 1238/2021г. на Апелативен съд –София, с което е потвърдено решение № 260688/02.02.2021г. по гр. д.№ 15535/2019г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлена претенцията на касаторката срещу ЗК „Л. И. АД за сумата над 18 000 лева до заявения размер от 30 000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 20.08.2016г.

Касаторката твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закони и е необосновано. Намира за незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че е налице съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат в размер на 30%, поради неправилно приетото от съда, че тя е пътувала без правилно обезопасяване, както и че приносът за настъпване на вредоносния резултат не зависи от възрастта й. Излагат се съображения, че към датата на увреждането ищцата е била малолетна и не е могла да формира правно-валидна воля, поради което не може да се приеме, че тя е имала установеното от закона /чл.137а, ал.1 и чл.137в, ал.1 ЗДвП/ задължение да пътува с поставен предпазен колан или в обезопасителна система за деца; поради което не може да се приеме, че тя е съпричинила увреждането си чрез бездействие, неизпълнявайки такова задължение. Поддържа се, че задължение по чл.137а - чл.137д ЗДвП, както да превозва малолетната ищца в МПС, оборудвано със система за обезопасяване на деца, така и да използва същата (да постави предпазен колан на детето или да му укаже да направи това, като се увери, че го е направило), е имал единствено виновният за настъпването на процесното ПТП застрахован водач, който е и упражняващата надзор майка на малолетната ищца. На основание чл.78, ал.1 ГПК се претендира адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции, съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с цената на уважения иск срещу ответника, тъй като процесуалното представителство е уговорено при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по жалбата и по делото, Застрахователна компания „Л. И. АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Твърди, че цитираните от касатора решения не са съпоставими с процесния случай, тъй като в настоящия случай не били уважени възраженията за съпричиняване на застрахователя и съдът не е намалил определения от него справедлив размер на обезщетение. Претендират се заплащане на направените за настоящата инстанция разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Въззивното производство е било инициирано по жалби и на двете страни, като не са събирани нови доказателства.

Апелативният състав е кредитирал и двете, приети по делото експертизи - медицинска и автотехническа, които са категорични, че за да се получи установеното при ищцата предно-лицево травмиране, тя е пътувала без правилно обезопасяване. Съставът е приел, че обстоятелството, че ищцата е дете, не преодолява приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като приносът за настъпване на вредоносния резултат е обективно състояние и не зависи от възрастта на пострадалия. Съдът се е позовал на установените въз основа на медицинска експертиза увреждания на носа, скулната кост и окото на ищцата, както и на категоричния извод на двете вещи лица, че такава травма не може да се получи при страничен удар на главичката на детето в предпазните „наушници“ на детското столче (които са обвити с дунапрен и са меки). Осъществен е бил преден удар с части от интериора на купето, най-вероятно - предна седалка, (в каквато насока са твърденията на управлявалата колата майка на ищцата в наказателното производство). С оглед така установените факти, съдът е приел, че двете експертни заключения се основават не на предположения, а на изчисления според законите на физиката на траекториите за движение на тялото на пътник, с ръста и теглото на пострадалото дете, в случай на надлежно обезопасяване и без такова. На база на това е направен извод за доказано наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото дете.

Същевременно решаващият състав е приел за установено и обстоятелството, че има неправилно срастване на костите на носа на ищцата (зарастване накриво), но операция е възможна след достигане на физическа зрелост на организма (след 18г. възраст) на пострадалата. При отчитане на бъдещите страдания, които ищцата ще понесе при тази допълнителна операция и при зачитане 30%-тно съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, апелативният съд е намерил, че сумата от 18 000 лева, присъдена от първостепенния съд, се явява справедлив паричен еквивалент на страданията на ищцата.

На практика апелативният съд, от една страна, е завишил размера на обезщетението за неимуществени вреди според критериите по чл.52 ЗЗД на 25714,29 лева с оглед бъдещите страдания на ищцата, свързани с допълнителна операция за отстраняване накриво зарасналите кости на носа след навършване на пълнолетието й, а от друга страна, е редуцирал размера на обезщетението на 18 000 лева на основание чл.51, ал.2 ЗЗД с оглед приетия принос за съпричиняване от 30%. Крайният резултат е потвърждаване от въззивния съд на първоинстанционното решение, въпреки направените от апелативния състав различни правни изводи относно приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД.

Предвид липсата на касационна жалба от застрахователното дружество, предметът на настоящото производство е ограничен до единственото оплакване в касационната жалба на ищцата за неправилно приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, поради липса на противоправно деяние от страна на същата като малолетно дете, тъй като задължението тя да бъде обезопасена е на делинквента – водач на МПС и нейна майка. Доколкото въпросът относно приложението на чл.52 ЗЗД не е предмет на касационната жалба на ищцата, по която е образувано настоящото производство, липсва основание за допускане на касационен контрол на въззивния акт в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на прекия иск за разликата от 25 714,29 лева (определеният размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от въззивната инстанция) до 30 000 лева.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен като значим за изхода на спора правният въпрос относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, като касаторката се позовава на противоречие на обжалвания акт с: решение № 198/03.02.2017г. по т. д. № 3252/2015г. на 2-ро т. о. на ВКС, решение № 19/08.02.2017г. по т. д. № 50177/2016г. на 4-то г. о. на ВКС, решение № 44/23.06.2020г. по т. д. № 1879/2019г. на 1-во т. о. на ВКС.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, в частта, с която се потвърждава отхвърлянето на прекия иск за разликата от 18 000 лева до 25 714,29 лева, предвид следното:

Съгласно разяснителната част на т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014г. от 23.12.2015г. по тълк. д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата по чл.51, ал.2 ЗЗД изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Направено е отграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД, и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Посочено е, че дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.

В т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. при тълкуване на чл.51, ал.2 ЗЗД също е посочено, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпването на резултата, съобразно обстоятелствата на случая следва да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.

В ППВС № 88/12.09.1962г. е даден отговор на въпроса, дали чл.51, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение в случаите, когато и пострадалото при злополуката малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради неупражнен върху него надзор от родителите му. Според даденото разрешение, за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД не е необходимо установяване на вина на упражняващия контрол, като поведението на детето и упражняващия надзор се преценява доколкото, че да може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения.

Съгласно решение № 19/08.02.2017г. по т. д. № 50177/2016г. на IV г. о. на ВКС, решение № 44/23.06.2020г. по т. д. № 1879/2019г. на I т. о. и решение № 75/04.07.2022г. по т. д. № 972/2021г. на I т. о. на ВКС, преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал без закопчан предпазен колан/без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло, следва да се основава на конкретните факти и обстоятелства по спора и при провеждане на разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на вредите, като се отчита и вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. В решенията е посочено, че в хипотезата на обезопасяване на пътуващо в превозно средство малолетно дете съществува детайлна уредба в ЗДвП относно обезопасителните системи за деца според възрастта, ръста и теглото им (чл.137в, ал.2 и чл.137б), респ. административнонаказателна отговорност на водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава 2, раздел 25, в който попадат посочените разпоредби ( чл.183, ал.4, т.10). При неправилно обезопасяване на малолетното дете, основанието на което приносът му по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД би могъл да се изключи произтича от вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете.

Изложените от въззивният състав мотиви за обективния характер на приноса по чл.51, ал.2 ЗЗД както и, че такъв може да е налице и при действия / бездействия на малолетно лице, са в пълно съответствие със задължителната практика на ВС и ВКС. Същевременно, противно на приетото, както в задължителната практика на ВС и ВКС, така и в практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, апелативният съд не е провел разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед тяхното значение за настъпване на вредите /причинно - следствена връзка/, като не е отчел и вменената на делинквента - водач завишена грижа, когато в превозното средство пътува малолетно дете, какъвто е конкретният случай, предмет на спора.

С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, в частта, с която се потвърждава отхвърлянето на прекия иск за разликата от 18 000 лева до 25 714,29 лева, по конкретизирания от настоящия състав съобразно Тълкувателно решение № 1/ 2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС въпрос за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, а именно: за връзката между действията на делинквента – водач на МПС, и поведението на увредения при извършване на преценка дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал в МП, управлявано от делинквента, без правилно използване на обезопасителна система.

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 287/02.03.2022г. по гр. д. № 1238/2021г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 260688/02.02.2021г. по гр. д. № 15535/2019г. на Софийски градски съд, в частта за отхвърляне на претенцията на Р. Б. И., действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И., срещу ЗК „Л. И. АД за сумата над 18 000 лева до 25 714,29 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 20.08.2016г.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 287/02.03.2022г. по гр. д. № 1238/2021г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 260688/02.02.2021г. по гр. д. № 15535/2019г. на Софийски градски съд, в частта за отхвърляне на претенцията на Р. Б. И., действаща чрез своя баща и законен представител Б. И. И., срещу ЗК „Л. И. АД за сумата над 25 714,29 лева до 30 000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 20.08.2016г.

ДЕЛОТО да се докладва на председателя на II т. о. на ВКС за насрочване /държавна такса не се дължи от ищцата на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.