Определение по т. д. №1754-22 на ВКС , ТК, Първо отд.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50425

гр. София, 15.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 25 май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №1754/22 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Неостил“ ООД ЕИК[ЕИК] срещу решение № 751 от 03.12.2021 г. по т. д. № 455/2021 г. на САС,13 с-в на ТО , с което е потвърдено решение № 260177/29.01.2021 г. по т. д. №2598/2019 г. по описа на СГС. С последното е бил уважен искът на „НДФ“ 13 века България“ БУЛСТАТ[ЕИК] срещу касатора и последният е осъден да предаде на ищеца следния недвижим имот - ресторант, хотел и офис, находящи се в жилищна сграда „Дом на НДФ 13 века България“, с идентификатор 68134.1932.731.1, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.1932.731, в [населено място], м. “Манастирски ливади - запад“ на [улица], съгласно развален договор за наем № 72 от 18.10.2013г., както и да му заплати на осн. чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 5 850.08 лв. и е оставил е без уважение искането на Национален дарителски фонд „13 века България“ за допускане на предварително изпълнение на решението, като неоснователно.Въззивното решение се обжалва и в частта за разноските.

Излагат се основания за материалноправна и процесуална незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне не на иска.

Като основание за допускане до касация жалбоподателят се позовава на наличие на изпълнена хипотезата в нормата на чл. 280 ал.1,т.1 ГПК по въпроса, от кой момент и как се прекратява ЕООД със собственик на капитала физическо лице, което е починало. Според касатора това настъпва по право със смъртта на последното и следователно липсвал правен интерес от предявяването на настоящия иск. Твърди се противоречие в отговора в обжалваното решение с посочени решения, постановени по реда на чл.290 ГПК от ВКС.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Претендира разноски пред касационната инстанция в размер на 2 554,28 лева - възнаграждение за процесуално представителство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора въззивен състав е изложил следните съображения в мотивите:

Приел е за безспорно по делото, че на 18.10.2013г. между „Неостил” ООД - наемател, и Национален дарителски фонд „13 века България“- наемодател, е сключен договор за наем № 72, по силата на който наемодателят е отдал на наемателя за временно ползване следния недвижим имот: ресторант, хотел и офис, находящи се в жилищната сграда „Дом на НДФ 13 века България“, с идентификатор 68134.1932.731.1, с адрес: [населено място], м. „Манастирски ливади - запад“, [улица], заедно с движимото имущество, находящо се в ресторанта и хотела (описано в приложение № 1 към договора). Съгласно чл.2.1., срокът на договора е 10 години, с начална дата- 01.11.2013г., при уговорена месечна наемна цена: през първите пет години - левовата равностойност на 3 000 евро с ДДС; всяка следваща година (от шеста до десетата) месечната наемна цена се увеличава автоматично с 500 евро (чл. 3). Договорено е наемателят да ползва гратисен период от три месеца от предаване на имота, през който не се дължи наем, но дължи извършването на описаните в т. 6.3. и 6.4. ремонтни дейности в посочените срокове. Месечната наемна вноска се заплаща до 15-то число на всеки месец, за който се дължи наема и се извършва по банков път. В чл. 3.2. от договора за наем страните са уговорили, че месечните консумативни разходи за ток, охрана, вода и газ за наетия имот ще се заплащат от наемателя в установените за това срокове. В чл. 7.3. от договора са договорени условията, при които договора може да бъде развален от наемодателя, между които и в случай че наемателят се забави с плащането на наемната цена повече от 30 дни; в случай че наемателят не използва наетия имот по предназначението, за което е нает и - в случай че наемателят се забави с повече от 30 дни с плащането на режийните разноски. С двустранно подписан на 21.10.2103г. приемо - предавателен протокол, процесният имот е предаден от наемодателят на наемателя в състояние, подробно описано в протокола, към който протокол е съставен подробен опис на имуществото, представляващо оборудване в наетия имот, състоящ се от офис, хотел и ресторант. Н а а 26.01.2015 г. е подписано допълнително споразумение към договора за наем, с който е уговорено, че размерът и условията за плащане на месечната наемна вноска се променят както следва: за периода от 01.01.2015г. до 01.01.2016г. - 3 600 лв.; за период от 2 години, считано от 01.01.2016г. до 01.01.2018г. - 4 120 лв. След 01.01.2018г. размерът на месечния наем се привежда в съответствие с изискванията на чл. 3 от договора за наем от 18.10.2013 г. В споразумението е посочено, че след намаляване размера на месечния наем, наемателят се задължава да извърши за собствена сметка подробно описани ремонтни дейности. С уведомление с изх. № РД-30-266/03.10.2019г., получено от „Неостил” ООД на 04.10.2019 г. (съгласно представено по делото пощенска разписка), Национален дарителски фонд „13 века България“ е уведомил ответника, че има просрочени задължения по договора за наем, а именно забава с повече от 30 дни за плащане на месечната наемна цена за месец август 2019 г., както и че наемателят е в забава с повече от 30 дни за заплащане на дължими режийни разноски в общ размер на повече от 14 000лв. В уведомлението е посочено и че последният е в неизпълнение на договора за наем, изразяващо се в използването не по предназначение на предоставения по договора офис, тъй като помещенията са преобразувани, обзаведени и използвани като хотелски апартаменти. Отправена е покана за доброволно плащане на просрочените режийни разноски и просрочените наемни вноски за месец август и септември 2019 г. в двудневен срок по получаване на поканата, както и за преустановяване ползването на офиса не по предназначение. Направено е изявление, че при неизпълнение в срок на задълженията по 4 тази покана, уведомлението да се счита за изявление за разваляне на договора, считано от четвъртия ден от получаване на поканата, по реда на чл. 7, б. „А“ от наемния договор. В случай на настъпване на ефекта на разваляне на договора е отправена покана за предаване държането на наетия имот, ведно с оборудването, подобренията и движимите вещи, в 10- дневен срок от прекратяване на договора. С писмо с изх. № РД-30-275/14.10.2019 г., връчено на ответното дружество на 15.10.2019 г. (видно от пощенска разписка), наемодателят е констатирал, че в дадения доброволен срок, изпълнение не е последвало от страна на наемателя, поради което, считано от 08.10.2019 г. договорът за наем е развален. Отправена е покана за това, представител на наемателя да се яви на 18.10.2019 г., в 11 часа, на адреса на наетия обект, за предаване държането върху наетия имот, ведно с оборудването, подобренията и движимите вещи в него. С писмо вх. № РД-29-600/17.10.2019 г., „Неостил“ ЕООД е уведомило НДФ „13 века България“, че договорът за наем не може да бъде едностранно прекратен, както и че не е налице неизпълнение на договора. С протокол с вх. № РД-29-605 от 18.10.2019 г., комисия, сформирана от НДФ „13 века България“ е констатирала, че представител на наемателя отказва да извърши предаване на наетия имот заедно с движимите вещи и оборудването. От изготвена на 25.11.19г. от главния счетоводител на Национален дарителски фонд „13 века България“ справка, се установява, че фактури с № 2385/01.08.2018 г., № 2396/03.09.2019 г. и № 2412/01.10.2019 г., всяка на стойност 6 845.41 лв., с основание съответно наем за м. 08, 09 и 10/2019 г., са неплатени. С писмо - отговор на уведомление от 03.10.2019 г. за доброволно изпълнение и разваляне на договора за наем с вх. № РД-29-584/10.10.2019 г., получено от НДФ „13 века България“, „Неостил“ ООД посочва причината за неплащането на наемните вноски за месеците август и септември 2019 г., като излага и че са налице условия за извършването на прихващане на насрещни задължения на страните - на задълженията на наемателя за месечни наемни вноски със задължения на наемодателя по фактура № [ЕГН]/09.10.2019 г. с основание „ремонт на наети площи, подмяна на амортизирана техника“, в размер на 14 346 лв. По делото е представена и писмена кореспонденция между страните във връзка с извършване на ремонти по наетия имот и претенции на наемателя по заплащането им като подобрения по смисъла на чл. 231, ал. 2 ЗЗД. От представената от „ЧЕЗ Е. Б. АД справка за издадените в периода от 07.2019 г. до 10.2019 г. фактури на „Неостил” ООД за наетия обект, се установява, че всички задължения са платени с по-малко от 30-дни забава от датата на падежа на всяко задължение. От изготвената от „Софийска вода“ АД справка за задължения по издадени за периода 14.08.2019 г. до 14.11.2019 г. фактури на „Неостил” ООД за наетия обект, се установява, че дружеството - наемател има неплатени задължения в общ размер на 10 599,98 лв., като задълженията по фактури за месеците август и септември 2019г. са просрочени с повече от 30 дни от датата на падежа. Към 03.10.2019 г. (датата на отправеното изявление за разваляне на договора) не е налице 30 дни забава от крайната дата на плащане на двете задължения. При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269 ГПК, САС, ТО, въззивният съд е следното: Неоснователен е доводът на жалбоподателя за неправилност на извода на първоинстанционният съд, че договорът за наем е валидно развален от наемодателя, тъй като не бил взел предвид, че наемателят е изпълнил задължението си за плащане на месечната наемна вноска за месец август 2019 г. чрез прихващане, като бил оставил без уважение и доказателствени искания в тази насока.

Според изложеното от въззивния съд: съгласно чл.103 ЗЗД - чл.105 ЗЗД, предпоставките за настъпване на извънсъдебно прихващане, като способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на помалкото, са: съществуване на действителни насрещни вземания на страните с предмет пари или еднородни и заместими вещи; активното вземане на кредитора, който прихваща, да е изискуемо и ликвидно; пасивното вземане да е изпълняемо. Материалноправният ефект на извънсъдебното изявление за прихващане се състои в прекратяване на задължението на прихващащия, тъй като замества изпълнението на неговото задължение от момента, в който са били налице елементите на фактическия състав на чл. 103 ЗЗД, който ефект не настъпва по право, като изявлението трябва да достигне до насрещната страна. В случая, както не се спори и между страните, изявлението на наемателят „Неостил“ ООД за прихващане на насрещни задължения е получено от наемодателя на 10.10.2019 г., т. е. след настъпване на ефекта на разваляне на договорното правоотношение между страните, след което разваляне наемателят дължи опразване на наетите помещения и тяхното връщане на наемодателя. Наред с това, както бе посочено по-горе, активното вземане на кредитора, който прихваща следва да е да е изискуемо и ликвидно. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение вземане. Следователно при заявеното от ищеца оспорване на вземането на ответника, липсва ликвидност на активното вземане, поради което и следва да е приеме, че извънсъдебно прихващане не е настъпило. Последици на прихващане с неликвидно вземане биха настъпили само ако са съдебно предявени чрез възражение или насрещен иск. Липсата на настъпило извънсъдебно прихващане изключва твърдяното погасяване на процесното вземането на ищеца. По искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за извършени подобрения в имота - чл.314, ал.3 ГПК, като възраженията на наемателя за претърпени от него загуби и вреди са неотносими към предмета на спора.

За неоснователен е счетен и довода на жалбоподателя, че първоинстанционният съд неправилно не е дал възможност на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на „Неостил ООД да представят доказателства дали са заявили продължаване на дейността на дружеството и дали са избрали представителен орган. Според съда, в случая и към настоящият момент „Неостил“ ЕООД е съществуващ търговец с пълна правосубектност, който е представляван в процеса от надлежно упълномощен от управителя, който като волеизявяващ и волеобразуващ орган е изразил волята си упълномощавайки съответния процесуален представител-адвокат да представлява дружеството до окончателното приключване на делото и чиито правомощия не са прекратени. С императивната норма на чл.41 ЗЗД изчерпателно са посочени условията за прекратяване на пълномощното, като в случаите когато упълномощителят /какъвто е настоящият случай/ или пълномощникът са юридически лица, единствено условие за прекратяване на пълномощното е прекратяването на юридическото лице. Разпоредбата на чл.157, ал.1 от ТЗ урежда специална хипотеза на прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност, което дружество се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат продължаване на дейността. Съдът се е позовал на това, че прекратяването обаче не настъпва по силата на закона, а с решение на съда - чл.154, ал.1, т.5 ТЗ /разпоредба, приложима за всички ООД/, който именно следва да установи дали са налице предпоставките на тази разпоредба - дали в дружествения договор не е предвидено друго или пък наследниците на починалия не поискат да продължат дейността и в случай, че тези предпоставки са налице - да постанови решение за прекратяване на дружеството, което решение служебно изпраща на Агенция по вписванията за вписване на прекратяването и за откриване на производство по ликвидация и което вписване в търговския регистър, според съда, има конститутивно действие съгласно чл.140, ал.3 ТЗ. Така обоснавано, съдът е счел, че смъртта на едноличният собственик на капитала, респ. на управителя на юридическото лице не е прекратило автоматично дружеството, с прекратяването на което само би се прекратило пълномощното на надлежно упълномощения вече пълномощник, който при липсата на твърдения и доказателства за оттегляне на пълномощното, не е загубил представителната си власт по отношение на непрекратеното дружество.

От всичко гореизложено, съдът е заключил, че между страните по делото е сключен валиден договор за наем на ресторант, хотел и офис, находящи се в жилищна сграда „Дом на НДФ 13 века България“, в [населено място], м. “Манастирски ливади-запад“ на [улица], ведно с оборудването и движимите вещи в тях, които наемодателят е предал на наемателя. На 08.10.2019г. договорът за наем е развален от наемодателя на осн. чл.7, б.“А“, т.1 от договора поради неизпълнение от страна на наемателя за заплащане на наемната цена за месец август 2019 г., като наемателят е продължил да ползва наетия имот, връщането на който дължи съгласно чл. 233, ал.1, изр. 1 ЗЗД . Следователно така предявеният иск се явява основателен.

В изложението към КЖ на основанията, на които се претендира допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на изпълнена хипотезата в нормата на чл. 280 ал.1,т.1 ГПК по въпроса, от кой момент и по какъв ред се прекратява ЕООД със собственик на капитала физическо лице, което е починало

Видно от гореизложеното, с оглед конкретно установените факти по спора, въззивният съд е взел становище и по този въпрос, като е застъпил становището, че разпоредбата на чл.157, ал.1 от ТЗ урежда специална хипотеза на прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност, което дружество се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат продължаване на дейността, но че прекратяването не настъпва по силата на закона, а с решение на съда - чл.154, ал.1, т.5 ТЗ /разпоредба, приложима за всички ООД/, който именно следва да установи дали са налице предпоставките на тази разпоредба - дали в дружествения договор не е предвидено друго или пък наследниците на починалия не поискат да продължат дейността и в случай, че тези предпоставки са налице - да постанови решение за прекратяване на дружеството, което решение служебно изпраща на Агенция по вписванията за вписване на прекратяването и за откриване на производство по ликвидация и което вписване в търговския регистър, според съда, има конститутивно действие съгласно чл.140, ал.3 ТЗ.

С приемането на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2020 на ОСТК на ВКС от 31.05.2023 година, в т.1 се дава задължително тълкуване по въпроса в насока, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ. Следователно по този въпрос изразеното становище от въззивния съд напълно съвпада със задължителната практика на ВКС и не налице основанието за допускане на касационно обжалване, на което се позовава подалата КЖ страна.

Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.

В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред касационната инстанция в размер на 2 554,28 лева - възнаграждение за процесуално представителство, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие с изрично отбелязване на факта на плащането му от страната.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 751 от 03.12.2021 г. по т. д. № 455/2021 г. на САС,13 с-в на ТО

ОСЪЖДА „Неостил“ ООД ЕИК[ЕИК] да заплати на „НДФ“ 13 века България“ БУЛСТАТ[ЕИК] разноските пред касационната инстанция в размер на 2 554,28 лева - възнаграждение за процесуално представителство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.