Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: С. К. Р. Й. при секретар М. Т. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 8172/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. Х., гражданин на Сирия, чрез адв. Л., против решение № 19534 от 07.06.2025 г. по адм. дело № 480/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на лицето против решение № 12761 от 06.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. По тези съображения, подробно развити в касационната жалба и представената писмена защита иска отмяна на обжалваното решение и на административния акт.

Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. А. Х., търсещ закрила от Сирия, [ЛНЧ], адрес: гр. София, [улица], Център за настаняване [населено място] към РПЦ София на ДАБ, против решение № 12761 от 06.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т.4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че С. А. Х. е напуснал страната на произход нелегално, влязъл незаконно в Турция, където е останал около три седмици, след което на 01.08.2024 г. влязъл в Р. Б. отново нелегално, но бил задържан от властите. В проведеното с него интервю рег. № УП 6991/24.09.2024 г. чужденецът е заявил, че не е имал проблеми с властите в Сирия и е напуснал страната заради войната и влошената обща обстановка там. Посочил е, че е напуснал Сирия и не желае да се завърне там, тъй като ще го вземат да служещ. Уточнил е, че цялото му семейство останало да живее в Сирия. Декларирал е, че не е имал проблеми, основани на политическа принадлежност и изповяданата от него религия в страната му на произход. Не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в Сирия, не е бил задържан, арестуван, съден и задържан или осъждан.

За изясняване на обстоятелствата в хода на административното и съдебното производство са използвани справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия.

При тази фактическа обстановка съдът е приел, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Приел е за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 8, ал. 2 5 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е приел, че твърденията на жалбоподателя за това, че бил търсен за военна служба, разгледани в контекста на чл. 4, 1 и 2 от Директива 2011/95/ЕС за неустановени и недоказани. В Сирия военната служба по време на режима на Башар Ал-Асад е била задължителна и дезертирането се считало за криминално престъпление, но не и за преследване, според Наръчника на Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) за процедури и критерии за определяне статут на бежанец.

Чужденецът е декларирал, че е политически неангажиран, като съдът е приел за недоказано нежеланието му да служи в армията да е по причина на негови религиозни разбирания, както и реално да е бил обект на интерес от страна на което и да е от действащите в Сирия понастоящем военни формирования.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ - поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, тъй като срещу него не са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Не са направени и твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът е изискал и се е позовал на приложените по делото актуални справки с вх. № МД-02-200/ 08.04.2025 г., № МД-02-160/14.03.2025 г. и вх.№ МД-02-20/14.01.2025 г. на Д. М. дейност -ДАБ МС. Административен съд София - град е приел, че от изложената от чужденеца бежанска история се установява, че няма конкретни действия на преследване срещу него, не е имал проблем с официалните сирийски власти, няма реална опасност от тежки посегателства, не е бил принуден да напусне страната си на произход, поради опасност от налагане на наказание екзекуция, изтезания или нечовешко и унизително отношение. Въз основа на посочените справки е направен извод за значително подобрение на обществено-политическата обстановка в Сирия.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата от личната история на кандидата за закрила и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебния акт.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост.

В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната лична история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Видно от бежанската история на търсещия закрила не са изтъкват обстоятелства, от които да се заключи, че спрямо него са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Не са налице условията по чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, тъй като опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства. Опасения от наказание поради дезертиране от военна служба са неоснователни, тъй като по делото липсват доказателства на жалбоподателя да са били изпращани призовки или покана за мобилизация, което условие е хипотетично и липсват доказателства, че чужденецът ще бъде мобилизиран. Отделно от това следва да се посочи, че в Сирия е останало цялото му семейството. Следователно така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен.

Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на лицето липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ.

Съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съдът е извършил подробен анализ на предоставената от лицето бежанска история и актуална информация относно Сирия.

От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите като доказателство в касационното производство справки относно актуалното положение в страната.

Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по дело C-285/12. В точка 35 от същото, Съдът подчертава, че член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. В този смисъл може да бъде заключено, че и към настоящия момент, макар и териториално ограничени, на територията на Сирия протичат въоръжени вътрешни конфликти. Те обаче сами по себе си са само едно от кумулативно изискуемите предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, транспонирана с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Необходимо е също така въоръженият конфликт да се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица да са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Според т. 30 на цитираното по-горе решение по дело С-285/12, съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (Дело C-465/07).

Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение разпоредбите както на чл. 8, така и на чл. 9 ЗУБ.

Текстът на чл. 3 ЕКПЧ има предвид преценката на принципа за забрана за връщане. Настоящият състав намира, че по делото не са налице основанията за прилагане на принципа non refoulment (забрана за връщане), установен в член 33, 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Р. Б. З. за убежището и бежанците - чл. 4, ал. 3, тъй като по делото не са наведени конкретни възражения, от които да може да се направи обоснован извод, че при връщане в Сирия животът или свободата на лицето ще бъдат застрашени по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Чужденецът изрично е посочил, че не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия.

Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение.

Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти.

Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изричение 1-во, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19534 от 07.06.2025 г. по адм. дело № 480/2025 г. по описа на Административен съд София - град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ