Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: В. А. Членове: П. Н. П. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя В. А. по административно дело № 8240/2025 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б. (ДАБ при МС), чрез упълномощен прозесуален представител - главен юрисконсулт Е. М., срещу Решение № 18669/02.06.2025 г., постановено по адм. дело № 9563/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), в частта, с която по жалба на Д. К., гражданин на Узбекистан, [ЛНЧ], е отменено негово Решение № 8887/27.08.2024 г., с което е отхвърлена последваща по смисъла на 1, т. 6 от ДР на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) молба на Д. К. - гражданин на Узбекистан, за предоставяне на хуманитарен статут и преписката е изпратена в тази част на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне при спазването на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, както и в частта, с която ДАБ при МС е осъдена да заплати разноски в размер на 600 лева за процесуално представителство.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправилна преценка относно съответствието на Д. К. със законовите критерии за предоставяне на международна закрила по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Намира, че при постановяване на оспорения акт, първоинстанционният съд необосновано е тълкувал разширително нормата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, доколкото същата касае оперативна самостоятелност на председателя на ДАБ при МС да се произнесе по въпроси от компетентността на друг държавен орган дирекция Миграция МВР относно пребиваването. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата срещу оспорното решение на председателя на ДАБ.

Ответникът Д. К., гражданин на Узбекистан, чрез пълномощник адв. Т. И. от САК, в открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Д. К., гражданин на Узбекистан, против Решение № 8887/27.08.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ, на Д. К. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С атакувания съдебен акт АССГ е отменил решение № 8887/27.08.2024 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която на Д. К. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката за ново произнасяне при спазването на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на обжалваното решението. В останалата част жалбата е отхвърлена и решението е влязло в законна сила (Арг.: 296 ГПК, вр. с чл. 144 АПК).

За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила.

Първоинстанционният съд е приел за правилна извършената от административния орган преценка, че изложените от К. причини не попадат в материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. За правилен е приет изводът, че спрямо кандидата за закрила не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 с. в държавата му по произход. В тази връзка съдът е посочил, че спрямо кандидата за международна закрила не са налице обективни опасения от преследване на основание изповядваната от него религия, мотивирайки се, че етническият произход не е обвързан със задължителна принадлежност към определено вероизповедание.

Противно на възприетото от административния орган, съдът е счел, че правното положение на търсещият закрила обуславя прилагането на чл. 9, ал. 8 ЗУБ като национална норма, предоставяща друг тип закрила, различна от международната закрила по Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС), като е счел, че тази възможност за предоставяне на статут по хуманитарни съображения е сходна на предвидената в чл. 6, 4 Директива 2008/115/ЕО на Е. П. и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, и представлява самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут, включващ разрешение за пребиваване, нормативно предвидено в националното, а не в Съюзното право. Посочил е, че в конкретния случай административният орган не е взел предвид личното положение на чуждия гражданин, като по този начин неправилно е отказал предоставянето на исканата закрила при условията на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Съдът е заключил, че по приложението на чл. 9, ал. 8, вр. чл. 32, ал. 3 ЗУБ, решението на административния орган е незаконосъобразно, т. к. в нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ не са били преценени всички относими факти, свързани с държавата на произход на кандидата.

Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно.

Материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут са установени в нормата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, която указва, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, т. к. може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

От ангажираната доказателства по делото е установено, че Д. К. е напуснал легално Узбекистан, заедно с майка си и баба си, като от негова страна не се твърди да е бил принуден да напусне държавата си по произход поради реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт - чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ, както изтезание, нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Срещу него не са били предприети такива действия от официалните власти или от конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Твърдения за обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 с. з., молителят не е направил. В решението на ДАБ са разгледани и обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, т. к. може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

От представените по делото справки на Д. М. дейност към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя, е в състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От тях става ясно, че престъпността в страната е ниска, а Узбекистан е страна, чиито власти са избрали сигурността и стабилността, като има силно полицейско присъствие в основните туристически градове като Самарканд, Бухара, Хива и Нукус. Конституцията и законите предвиждат свобода на вътрешно движение, пътуване в чужбина, емиграция и репатриране. По отношение на нивото на сигурност в страната е упоменато, че насилствените престъпления срещу чужди граждани са рядкост, като по-честите сигнали са за грабежи, кражби, джебчийство и др. Администрацията на президента Ш. М. прави големи залози на инфраструктурни проекти в нововъзникващи икономически сектори. Посочено е, че не са налице данни изповядващите православие да са подложени на преследване, приблизително 2,2 % от населението е руско православно, като броя на етническите руснаци и други православни лица се увеличава поради притока на руснаци в страната след нахлуването на Русия в Украйна.

Във връзка с така установената общественополитическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото.

Противно на възприетото от АССГ, органът е извършил правилна и обоснована преценка относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец по други хуманитарни причини, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Под други причини от хуманитарен характер по смисъла на посочената разпоредба се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно от данните по делото, такива причини не се твърдят и не се установяват по отношение на Д. К., поради което не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут.

Изтъкнатото от решаващия съд основание продължителността на пребиваване в България, не попада в приложното поле на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Обстоятелството, че К. живее в страната повече от 20 години, респ. е в незаконен престой на територията на държава членка на ЕС, не обосновава прилагането на правото на ЕС в областта на убежището. След приемането на Директиви 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила и Директива 2011/95/ЕС, се прилагат общи стандарти на държавите членки, поради което по молба за закрила българската държава, в лицето на съответния решаващ орган, не би могла да прилага различни стандарти, в това число на основание чл. 9, ал. 8 ЗУБ.

По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан хуманитарен статут, както и частта на присъдените разноски е неправилно и следва да бъде отменено. С оглед липсата на необходимост от събиране на доказателства и допълнително изясняване на делото от фактическа страна, следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на чуждия гражданин срещу решението на административния орган в частта, с която на лицето е отказан хуманитарен статут.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 18669/02.06.2025 г., постановено по адм. дело № 9563/2024 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която по жалба на Д. К., гражданин на Узбекистан, е отменено решение № 8887/27.08.2024 г. за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на лицето и преписката е върната на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет за произнасяне съобразно указанията, дадени с мотивите на решението, както и в частта, с която Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б. е осъдена да заплати на Д. К. разноски в размер на 600 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. К., гражданин на Узбекистан срещу Решение № 8887/27.08.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет в частта, с която му е отказано предоставянето на хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВАНЯ АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА