О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50262

гр. София 12.06.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията В. И.

гр. дело № 988/2021 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. К. – пълномощник на ЕТ„С. И СИН – С. С.“, представляван от С. С. С., С. С. С. - лично, О. С. С. и М. С. А., против решение № 139/ 30.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 217/2020 г. на Окръжен съд - Разград, с което е отменено изцяло решение № 87/02.07.2020 г. по гр. д. № 6/2020 г. на Районен съд - Кубрат и е отхвърлен като неоснователен предявеният от касаторите против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК за недължимост на сумите: 8992 евро или левовата равностойност от 17 586,82 лв. изискуема главница по договор за банков кредит № 58249/29.07.2008 г., изменен с анекс № 1/24.06.2009 г., анекс № 2/15.09.2009 г. и договор за поръчителство от 15.09.2009 г., ведно със законната лихва от 17.08.2012 г. до изплащането на дълга; 1960,77 евро или левовата равностойност от 3834,93 лева – изискуема редовна лихва за периода от 15.10.2010 г. до 21.03.2012 г.; 1345,83 евро или левовата равностойност от 2632,21 лева – изискуема наказателна лихва за периода от 15.11.2010 г. до 16.08.2012 г.; 481,08 лева – разноски в размер на платената държавна такса и 690,54 лева – юрисконсултско възнаграждение, произтичащи от изпълнителен лист издаден на 23.08.2012 г. на основание заповед № 278/22.08.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 401/2012 г. по описа на Районен съд - Кубрат, поради погасяване на вземанията по давност. С решението са присъдени разноски на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за двете инстанции.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторите се позовават на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса: „От кой момент се счита за изгубило сила ППВС № 3/1980 г. и от кой момент се прилага ТР № 2/2015 г. на ОСГТК спрямо заварени правоотношения?“. Сочат, че въпросът е разрешен в противоречие с решения на ВКС, които цитират, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответната страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД e получила препис от касационната жалба, но не е подала писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

По делото не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че на 23.08.2012 г. по ч. гр. д. № 401/2012 г. на Районен съд - Кубрат е издаден изпълнителен лист, на основание чл. 416, вр. чл. 417 ГПК и издадена заповед № 278/22.08.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по силата на който ищците са били осъдени да заплатят на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД посочените в исковата молба суми. На 16.11.2012 г. по молба на кредитора – „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 20127610400713 по описа на ЧСИ Г. С. за задълженията обективирани в издадения изпълнителен лист, по което на длъжниците е била изпратена покана за доброволно изпълнение. След образуване на изпълнителното дело по искане на взискателя е извършена справка за имущественото състояние на длъжниците. Със запорни съобщения изходящи от 13.12.2012 г. е наложен запор върху наличните банкови сметки на ищците, след което в продължение на две години не са били предприемани други изпълнителни действия. На 14.02.2017 г. е сключен договор за цесия между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД в качеството на цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като цесионер с предмет – задълженията обективирани в изпълнителен лист издаден по ч. гр. д. № 401/2012 г. на Pайонен съд - Кубрат. На 24.03.2017 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е конституиран като взискател по образуваното от цедента изпълнително дело № 713/2012 г. на ЧСИ Г. С.. С постановление от 12.09.2019 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнително дело № 20127610400713 и на същата дата е образувано ново изпълнително дело № 844/2019 г. срещу ЕТ „С. И СИН – С. С.“, С. С. С., О. С. С. и М. С. А. за задълженията визирани в изпълнителен лист от 23.08.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 401/2012 г. на Pайонен съд - Кубрат. ЧСИ на 12.11.2019 г. е постановил налагане на запори върху трудовите възнаграждения на ищците О. С. С. и М. С. А.. По отношение на длъжниците ищци „С. И СИН –С. С.“ и С. С. С., не са предприемани изпълнителни действия прекъсващи давността.

При тези данни въззивният съд е приел, че отрицателният установителен иск за недължимост на вземанията поради погасяването им по давност е неоснователен. Аргументирал се е, че съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, съгласно чл. 115, б. ж от ЗЗД. В случая, през периода от 16.11.2012 г., когато е образувано изпълнително дело № 713/2012 г. до 13.12.2014 г., когато са изминали 2 години от последното изпълнително действие, погасителната давност е спряла да тече, като посоченият времеви период не се зачита за изтекла погасителна давност, поради висящността на изпълнителния процес, приравнен на съдебния, като няма никакво значение дали взискателят е бил пасивен или редовно е изисквал извършването на изпълнителни действия от ЧСИ. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за загубило сила и отменено ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, съгласно чл. 115 б. ж от ЗЗД. С това тълкувателно решение е прието, че в изпълнителния процес давност тече, но от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие започва да тече нова погасителна давност. От 14.12.2014 г. е започнала да тече нова давност, която е била прекъсната на 16.09.2019 г. с молбата за образуване на второто изпълнително дело пред същия ЧСИ, въз основа на същия изпълнителен лист, като взискателят е поискал да бъде приложен изпълнителния способ опис на движими вещи на длъжниците, с което давностният срок отново е прекъснат и петгодишна давност не е изтекла до датата на депозиране на исковата молба в съда. Напротив извършени са действия по налагане на запор върху трудови възнаграждения на двама от солидарните длъжници.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос. Същият е обусловил правните изводи на съда по предявения отрицателен установителен иск, но е разрешен изцяло в съответствие с даденото разрешение в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020, ОСГТК на ВКС, с което се приема, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В т. 10 на посоченото ТР № 2/26.06.2015 г. се обявява за загубило сила ППВС № 3/1980 г., основаващо се на нормата на чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД, като се възприема становището, че за вземания по изпълнителни дела, образувани до приемане на тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, давността започва да тече от датата, на която е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., т. е. 26.06.2015 г., както е приел и въззивният съд. Изложените в тази връзка мотиви, че вземанията на кредитора не са погасени по давност, тъй като новата давност е прекъсната на 16.09.2019 г. с молбата за образуване на второто по ред изпълнително дело, по което взискателят е поискал изпълнителен способ –извършването на опис на движими вещи и от 16.09.2019 г. до датата на подаване на исковата молба 5-годишната давност не е изтекла, не са в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС.

Предвид изложените съображения не следва да се допуска касационна проверка на решението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 139/30.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 217/2020 г. на Окръжен съд - Разград.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: