О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50228

гр.София, 08.06.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. №3094 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по две касационни жалби.

I. Касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу решение № 50 от 20.04.2022 г., постановено по гр. д. № 72 по описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти граждански състав, в частта, с която е отменено решение № 423 от 16.11.2017 г. по гр. д. 813/2015 г. по описа на Хасковския окръжен съд, като вместо него въззивният съд е отхвърлил предявените от КПКОНПИ срещу А. Н. А. и Т. А. М. искове с правно основание чл. 72 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата от А. Н. А. на следното имущество: равностойността на получените от трети лица суми в размер на 137 064,20 лева, които не са преобразувани в придобиване на последващо имущество; както и по чл. 72, вр. 63, ал. 2, т. 5 във връзка с чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата от Т. А. М. на следното имущество: сума в размер на 6000,73 лева, изтеглена на каса от срочен депозит № 16782690, открит в Банка ДСК“ ЕАД; сума в размер на 5994,73 лева, изтеглена на каса от срочен депозит № 16902210, открит в „Банка ДСК“ ЕАД; сума в размер на 800 лева, изтеглена на каса от сметка № 800231438708810 в „ОББ“ АД; сума в размер на 13 986 лева, изтеглена на каса от сметка IBAN [банкова сметка] в „ОББ“ АД.

II. Касационна жалба от А. Н. А. и Т. А. М. срещу решение № 50 от 20.04.2022 г., постановено по гр. д. № 72 по описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение № 423 от 16.11.2017 г. по гр. д. 813/2015 г. по описа на Хасковския окръжен съд, както и в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 42 450 лв. и е постановено друго решение за отнемане на основание чл. 151 ЗПКОНПИ на паричната равностойност на незаконно придобито и отчуждено от Т. А. М. имущество, в размер на сумата от 42 450 лева, включваща суми от продажби на пет броя конкретно описани леки автомобили.

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд в обжалваната част е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните въпроси:

1.Подлежи ли на отнемане равностойността на паричните средства, постъпили без основание и/или с основание „захранване“ по банковите сметки на ответниците от трети лица, които средства не са налични към края на проверявания период и за които не е установено да са се преобразували в друго имущество на проверяваните лица?

2.Подлежат ли на отнемане паричните средства, изтеглени от банковите сметки (за които не е установен законен източник на средства), тъй като поради факта, че са изтеглени, не са налични към края на проверявания период, както и за които не е установено да са преобразувани в друго имущество на проверяваните лица?

3.Какъв е характерът на паричните средства, внасяни от трети лица по банковите сметки на ответниците и представляват ли същите имущество, придобито от ответниците през проверявания период, дори в случаите, когато паричните средства не са налични по банковите сметки към края на проверявания период? И ако са имущество, следва ли да се претендират за отнемане в полза на държавата при наличие на основания за това по реда на ЗОПДНПИ /отм./ и по ЗПКОНПИ, когато не са налични по банковите сметки?

Касаторите А. Н. А. и Т. А. М. застъпват становището, че решението на Пловдивския апелативен съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1.Представлява ли имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието получените от проверяваното лице суми от придобито и впоследствие отчуждено имущество, за което не е установен законен източник на средствата за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?

2.Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата сумите от придобито, но впоследствие отчуждено имущество, за което не е установен законен източник на средствата за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на ответника и не е установено преобразуването им в друго имущество?

3.Ако фактическото съжителство на проверяваните лица няма продължителност в рамките на целия проверяван период, подлежи ли цялото имущество, придобито през този период, на преценка при определяне размера на несъответствието, или само онази част от него, която е придобита през времетраене на съжителството и върху коя страна в процеса лежи доказателствената тежест за установяването му?

Настоящото производство е било спряно с определение № 50417 от 22.12.2022 г. до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4 по описа за 2021 г. на ОСГК на ВКС. На 18.5.2023 г. е прието ТР №4 по тълкувателното дело, поради което производството следва да бъде възобновено.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С решение от 01.07.2015 г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, въз основа на постановление за привличане на А. Н. А. в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 28/2013 г. по описа на ОСлО при ОП - Разград, за престъпления по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от НК, попадащи в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ, и в извършването на които ответницата била призната за виновна с присъда № 14 от 11.03.2014 г., постановена по НОХД № 25/2014 г. по описа на Окръжен съд - Разград, влязла в законна сила на 27.03.2014 г. С протокол от 19.02.2014 г. била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответницата А. за периода от 19.02.2004 г. до 19.02.2014 г., при която се установило, че проверяваното лице е било във фактическо съжителство с ответника Т. А. М., включен в обхвата на проверката на основание § 1, т. 9 от ДР на ЗОПДНПИ.

Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от КПКОНПИ иск по чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.) за отнемане на незаконно придобито в периода 19.02.2004 г.- 19.02.2014 г. имущество от А. Н. А. и от Т. А. М..

Хасковският окръжен съд е приел, че ответницата е осъдена за престъпление, влизащо в обхвата на чл.22 от ЗОПДПНПИ и обуславящо законността на проверката, а през проверявания период ответницата е била във фактическо съжителство с ответника, което се установява при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Въз основа на приетите експертизи е констатирал, че размерът на несъответствието между имуществото и нетния доход на ответниците се равнява на 439 087,85 лв., което е значително по смисъла на параграф 1, т.7 от ДР на закона. Ето защо е отнел в полза на държавата посочените в исковата молба недвижими имоти и моторни превозни средства, осъдил е Т. М. да заплати в полза на държавата сумата 42 450 лв., представляваща сбор от получените от продажбата на моторни превозни средства суми, А. А.-да заплати сумата 137 064,20 лв., представляваща равностойността на парични преводи от чужди граждани чрез системата WESTERN UNION, които не са преобразувани в последващо имущество, а Т. М.-сумата 26 786,46 лв., изтеглена от банкови сметки.

Пловдивският апелативен съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че ответниците са били във фактическо съжителство през проверявания период, а и две години преди това. Възприел е също, че нетният доход на ответниците за проверявания период съставлява отрицателна величина от минус 113 937,65 лева, разходите за придобитото недвижимо и движимо имущество са 145 365 лв., поради което несъответствието възлиза на 251 736,17 лева и се явява значително по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Посочил е, че дори при най-благоприятния за ответниците вариант на експертизите несъответствието би било 204 990, 65 лв., тоест-би надвишило 150 000 лв. При определяне размера на несъответствието въззивният съд не е включил сумата 33 682,27 лв., внесена по личните банкови сметки и сумата от 146 102,93 лв., приета от съда като непреобразувана в придобиване на имущество част от сумата 325 150,20 лв., получена от трети лица по системата за бързи разплащания, тъй като не се установява тези суми да са налични при ответниците в края на проверявания период и понастоящем. Със същите съображения Пловдивският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в частите, с които е отнета от ответницата сумата от 137 064,20 лева, представляваща изтеглени парични преводи чрез системата „У. Ю. , а от ответника-сумата 26 786,46 лв., изтеглена от банкови сметки, като е отхвърлил тези искания на комисията. Коригирал е първоинстанционното решение и в частта, с която Т. А. М. е осъден да заплати равностойността на продадените от него леки автомобили, като е постановил отнемане в полза на държавата на сумите, съставляващи паричната им равностойност на основание чл.151 от ЗПКОНПИ.

Комисията е формулирала въпросите, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване, заради мотивите на въззивния съд, с които той е отказал отнемането от ответницата на сумата от 137 064,20 лева, представляваща изтеглени парични преводи чрез системата „У. Ю. . а от ответника-сумата 26 786,46 лв., изтеглени от банкови сметки. Съдът е счел, че сумата не подлежи на отнемане, тъй като не е налична в края на проверявания период и не е установено да е преобразувана в друго имущество. Тези мотиви на съда и съответно отговорите на поставените от комисията въпроси, съответстват на указанията на т.2 на ТР №4 от 18.5.2023 г. по тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В тази точка е прието, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Даденото от въззивния съд тълкуване на разпоредбите на закона, което не позволява да се отнема неналично имущество, съвпада с даденото от ВКС тълкуване, поради което не може да се окачестви като квалифициран порок на решението, водещ до очевидна неправилност, както твърди комисията. Ето защо в обжалваната от комисията част на решението на Пловдивския апелативен съд няма основания за допускане до касационен контрол.

Не се констатират такива основания и в обжалваните от ответниците части. Първите им два въпроса се поставят във връзка с отнемането от Т. А. М. на паричната равностойност в размер на 42 450 лв. на незаконно придобито и впоследствие отчуждено от Т. А. имущество, получена от продажбата на конкретно посочени моторни превозни средства. Отнемането в случая се основава на разпоредбата на чл.151 от ЗПКОНПИ, която предвижда, че ако имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност. Касае се не за хипотезата, при която незаконно придобитото имущество липсва, както твърдят касаторите, а е било трансформирано в друг вид имущество. За да е възможно отнемането на някакво имущество, то трябва да съществува реално /да е налично/ към момента на приключването на проверката като част от патримониума на проверяваното или свързаните с него лица –чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, или да е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин – чл.143 ЗПКОНПИ. В тези случаи имуществото се отнема съответно от проверяваното лице, от свързаните лица и от третите лица по чл.143 ЗПКОНПИ. Когато незаконно придобитото имущество е отчуждено по противопоставим на държавата начин – чрез възмездна сделка в полза на трети лица, ако те не са знаели или не са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, и не са придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с него /по аргумент на противното от чл.143 т.2 ЗПКОНПИ/, тогава на отнемане подлежи паричната равностойност на това имущество – чл.151 ЗПКОНПИ, респективно тя влиза при формиране на значителното несъответствие по параграф 1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ/в този смисъл-мотивите на ТР № 4 от на ТР №4 от 18.5.2023 г. по тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС/. Такъв е и настоящият случай-не се касае за отнемане на несъществуващи парични средства в края на проверявания период, а за незаконно придобито имущество/моторни превозни средства/, което е било отчуждено посредством възмездни сделки, противопоставими на държавата, затова се дължи неговата равностойност.

В третият въпрос на касаторите се съдържа тяхното твърдение, че не са били във фактическо съжителство през целия проверяван период. Това твърдение обаче противоречи на извода на въззивния съд, че фактическото съжителство е продължило дори през по-дълъг период. До този извод относно фактите по делото въззивният съд е достигнал след анализ на всички събрани по делото доказателства в съответствие с неговите правомощия и касационната инстанция не може да го преразглежда във фазата на допускане на касационно обжалване.

Ответниците обосновават очевидната неправилност на решението на Пловдивския апелативен съд с обстоятелството, че размерът на имуществото, до който исковете са уважени е 140 399,54 лв.-тоест-под размера на законоустановения минимум от 150 000 лв. на необходимото значително несъответствие. Това обстоятелство не може да се установи от съдържанието на решението, а и не води до извода за наличие на такъв квалифициран порок, какъвто е очевидната неправилност. Съгласно параграф 1, т.3 от ЗПКОНПИ значителното несъответствие е несъответствието между имуществото и нетния доход, а нетните доходи според параграф 1, т.8 от закона са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. В случая въззивният съд е приел, че нетният доход на ответниците за проверявания период съставлява отрицателна величина от минус 113 937,65 лева, разходите за придобитото недвижимо и движимо имущество са 145 365 лв., поради което несъответствието възлиза на 251 736,17 лева и се явява значително по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Следователно значителното несъответствие се преценява с оглед нетния доход, в който се включват и разходите на проверяваните лица. Това означава, че част от незаконно придобитото имущество може вече да е потребено и да не е включено в наличното и подлежащо на отнемане имущество. Затова не е задължително стойността на отнетото имущество да съответства на размера на несъответствието, а обикновено е на по-ниска стойност.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 3094 по описа за 2022 г. на ІІІ ГО на ВКС.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50 от 20.04.2022 г., постановено по гр. д. № 72 по описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен съд, 3-ти граждански състав.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд 30 лв /тридесет лева/ държавна такса по сметката на ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: